Пълна, солидарна и бригадна имуществена отчетническа отговорност.
Пълна, солидарна и бригадна имуществена отчетническа отговорност.
1. Пълна отговорност:
И солидарната, и бригадната отговорност са пълна отговорност, но при тях отговорността се носи в пълен размер от две или повече лица. Отговорността е в пълен размер, но за разлика от отговорността по ЗЗД, при която под “пълен размер” се разбира действително причинените вреди и пропуснатите ползи, тук това понятие включва само действително причинените вреди. По реда на ЗДФИ се търси отговорност само за действително причинените вреди, а от тук нататък остава открита възможността увреденото ЮЛ да търси отговорност и за пропуснати ползи, но в друг процес по общия исков ред, а не в начетното производство.
В ЗДФИ се установява следната особеност: не във всички случаи на причинени вреди се носи имуществена отговорност (за разлика от ГП). Тук чл.21 посочва изчерпателно случаите, в които се носи имуществена отговорност. В останалите случаи законът предвижда да се носи административна отговорност по чл.41.
1.2. Случаи, в които се носи пълна имуществена отговорност.
1) Вредите са резултат от престъпление. В случая вредоносният юридически факт е престъпление (най-често присвояване, документна измама и т.н). Без значение е формата на вината. Виновните лица ще носят наказателна и гражданска отговорност. Наказанието се реализира по правилата на НПК пред наказателен съд, който ще се произнесе и по имуществената отговорност (става въпрос за граждански иск в наказателния процес). Затова диспозитивът на присъдата ще се състои от две части- присъда и обезщетяване на вредите.
2) Вредите са под формата на липси. Равнозначни са понятията - “недостиг”, “недоимък”,“дефицит”. Но е ясно изразено противоправното поведение, но т.к не може да се установи по безспоренначин се приема, че е нарушен принципа за пазене на имуществото. Липсата е разлика между повереното, отчетеното и намереното в наличност- вреда с неустановен произход. 3) Вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебни (трудови) задължения. Отчетникът е причинил вреди, които не са свързани с работата му, а на лично основание.
4) Когато такава отговорност е предвидена в друг закон. Засега такава отговорност не е предвидена в друг закон (това е една възможност, “вратичка в закона”).
5)Когато длъжностни лица са се разпоредили или са допуснали незаконни плащания.
Такава отговорност могат да носят само ръководни длъжностни лица. Необходимо е да е налице противоправност (разпореждане или допускане на незаконни плащания). Лицето пряко (лично) да се е облагодетелствало. Длъжностното лице носи. пълна имуществена отговорност само за това, което лично е получило. Останалите обогатили се лица са изключени от носене на отговорност, освен ако не са от категорията “неоснователно обогатили се”.
От тук нататък, когато се говори за солидарна и бригадна отговорност тези 4 хипотези отново важат. Ако не е налице някоя от тях, но има причинена им. вреда, отговорността ще бъде админ-на.
2. Солидарна отговорност.
Солидарната отговорност е уредена в чл.21, ал. 2, 3, 4 ЗДФИ, като субсидиарно се прилага и общия закон (чл. 121-127 ЗЗД), уреждащ института на пасивната солидарност.
При солидарната отговорност две или повече лица отговарят за едно и също задължение, като всеки отговаря за цялото задължение. Кредиторът ( увреденото ЮЛ) може да насочи изпълнение към когото от длъжниците пожелае и той не може да възразява. При солидарността всеки отговаря, но не всеки изпълнява (не всеки плаща). Когато един плати, останалите се освобождават от отговорност и впоследствие уреждат отношенията помежду си.
Хипотези за възникване на солидарна имуществена отговорност във ФП- само по силата на закона. Солидарността по ЗЗД възниква по закон и по договор. Във ФП солидарността възниква, само ако е предвидена в закона - случаите са посочени в чл.21 ЗДФИ. В тази насока има две групи случаи:
1) при съпричиняване. Всяко от лицата е действало противоправно и виновно. Не става дума за съучастие, такова може да е налице при извършване на престъпление. Говори се още и за “съвреда”(или за “съвина”) – вредата е резултат от виновното и противоправно поведение на две или повече лица.
Случаи на съпричиняване: изпълнение на неправомерна служебна заповед - солидарността е между автора и адресата (адресатът не е възразил и т.н.); отговорност между пряк отчетник и контролен орган, който не е упражнил контролните си функции. Когато не могат да се разграничат отчетническите дейности и не може безспорно да се установи, кой точно е причинил вредите. Доколкото има причинена вреда презумпцията е, че е причинена от всички отчетници.
2) Солидарност между отчетниците и третите лица, които са се обогатили неоснователно. Солидарността в случая е между причинителя на вредите и неоснователно обогатилия се.
Особености: Лицата отговарят на различно правно основание:
* причинителят – за непозволено увреждане, деликт;
* третото лице – за неоснователно обогатяване
Солидарността е в рамките на неоснователното обогатяване, а не за цялата причинена вреда (за остатъка причинителят ще носи лична отговорност).
Процесуална особеност, от гледна точка на реализацията на отговорността : Възможно е да има случай, при който причинителят и третото лице да отговарят солидарно в едно производство (начетното) и тогава в съдебния акт ще бъдат осъдени и двамата. Но е възможно солидарната отговорност да не се породи, ако причинителят носи не имуществена отговорност, а административна отговорност. В този случай отчетникът ще носи административна отговорност по ЗАНН, а третото лице ще носи лична отговорност за неоснователно обогатяване, която ще се реализира по общия исков ред.
3. Бригадна имуществена отговорност- установен 1949 до 1996
сега е чл. 209 от Кодекса на труда
Същност на бригадната отговорност- носи се от един колектив– бригада от отчетници, които работят заедно в един обект, като осъществяват заедно отчетническа дейност, но тя не може да се разграничи между тях, не може да се установи, кой е причинил вредите. Тя се носи, когато е изрично предвидена, в противен случай се носи солидарна. Следователно бриг. Отгов. изключва солидарната.
За да възникне БО, членовете на бригадата трябва да сключат един предварителен договор с предприятието, че ако бъдат констатирани вреди под формата на липси, те ще носят такава отговорност. Този договор е различен от трудовия (трябва да има трудов договор, след това договор за бригадна отговорност). Лицата не могат да бъдат принудени да сключат такъв договор и отказът да се сключи договора не е основание за прекратяване на трудовия договор. Тъйкато бригадата не е ЮЛ, всеки от членовете й трябва да сключи такъв договор.
Отговорността и в този случай е деликтна, защото договорът за носене на бригадна отговорност не поражда отговорността, а само я разпределя между отчетниците. Ако няма такъв договор, отчетниците пак ще носят отговорност, но тя ще бъде солидарна.
Бригадната отговорност не е солидарна, а е лична между членовете на бригадата. Всеки отговаря за определена част от вредите, но не поравно, а съобразно два критерия:
* прослужено време, през периода когато е причинена вредата, м/у две инспекции
* получаваното в този период трудово възнаграждение- колкото е по-голяма получаваната заплата и по-продължително отчетникът е работил, толкова по-голяма част от отговорността ще носи.
БО е само за вреди под формата на липса, т.е. вредоносният юридически факт е неизвестен. Ако ЮФ е престъпление, ще бъде ясно, кой е причинил вредата и само той ще носи отговорност, въпреки че е сключен договор за бригадна отговорност.
При тази отговорност също е в сила презумпцията, че всеки е причинил вредата, но членовете на колектива няма да отговарят по-равно или пък всеки за цялата вреда, а всеки за своя дял.
Важни моменти.
1) Никой не може да бъде задължен да сключи такъв договор, нито пък да му се прекрати трудовия договор при отказ. Но отказът е неизгоден за лицето. При установяване на вреди този, който не е сключил договор, ще отговаря солидарно с бригадата.
Например : вредите са 1000 лв., бригадата отговаря за 1000 лв. и лицето, неподписало договора отговаря също за 1000 лв. и ако изпълнението се насочи срещу него, то ще отговаря за цялата сума.
2) Презумпцията, че всички са причинители на вредите, може да бъде оборена в две насоки:
Един от членовете на бригадата през цялото време от предишната ревизия до настоящата (периода, в който е причинена вредата) не е бил на работа и не е бил в състояние да причини вреди (напр.- била е в майчинство). В този случай отговорността спрямо това лице се изключва и се разпростира върху останалите членове на бригадата.
Има договор за БО, констатирани са липси, трябва да се носи БО, но се установява, че едно от лицата е причинило вредата (това е доказано) и БО се разпада, защото тя се прилага само в случаите, когато не е установено, кой е причинил вредата.
Предимства на бригадната отговорност.
1) Членовете знаят, че който и да причини вреда, ако не е разкрит, отговорност ще носят всички, затова членовете упражняват самоконтрол, никой да не причини вреди.
2) От гледна точка на увреденото ЮЛ има по-голяма събираемост, интересите на увреденото лице ще са по-добре защитени.
Недостатъци на бригадната отговорност.
1) Нормативно не е уредена добре (в закон).
2) Изградена е на презумпцията, че всички са причинители на вредата и всички носят отговорност, а в действителност един или няколко от всички членове са причинителите.
3) Лицата, които не са сключили договор, са поставени в неизгодно положение, т.е. има принуда.
4) Бригадната отговорност е криминогенен фактор – недобросъвестните членове на бригадата знаят, че могат да присвоят 1000 лв., а после да отговарят за 200 лв. и това ги стимулира.