Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност.

Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност.

Доколкото се касае за гражданска отговорност, всички основания за освобождаване от този вид отговорност намират приложение и тук. Но заедно с тях има и специфични основания, те са характерни само за ФП с оглед спецификите на отчетническата дейност. В ЗДФИ тези основания не са посочени на едно място изчерпателно. При тези основания отсъства някой от елементите на фактическия състав, пораждащ имуществената отчетническа отговорност и не се стига до нейното налагане.

1. Компенсация между липси и излишъци- чл. 30. Често в хода на финансовата инспекция се установява, че някои вещи липсват, а други се намират в повече. Допустимо е да се компенсира вредата с излишъка, т.е. изключва се вредата като елемент от фактическия състав, който поражда отговорността.

Липсата – вреда с неустановен произход, отрицателна разлика в имуществото.

Излишък – положителна разлика в имуществото с неустановен произход.

            За да е възможна компенсация, следва да са налице две предпоставки:

            1) Поверените вещи да се водят не само стойностно, а и количествено ( колко и на каква цена).

            2) Между липсата и излишъка да има причинна връзка, а такава ще е налице, когато един и същи факт е довел както до липсата, така и до излишъка.

            Допустима е компенсация и м/у двама отчетника, стига да е налице причинна връзка (напр.: 2 магазина се зареждат от едно и също място). Компенсация може да се направи и м/у две последователни инспекци на един и същи отчетник. Установяване на причинната зависимост между липсите и излишъците,за да се допусне компенсирането им, е задължение на органа, който извършва компенсацията.

            2. Изпълнение на неправомерна заповед – чл.28

            Хипотезата е следната: ръководно длъжностно лице издава неправомерна заповед, пряк отчетник я изпълнява и настъпват. По правило отговарят солидарно, но

            Прекият отчетник може да бъде освободен от отговорност, ако са спазени следните изисквания:

            1) Заповедта да е издадена от длъжностното лице, което може да издава такава                              2) Заповедта да бъде в писмена форма, за да може да се докаже + адресирана до отчетника.

            3) Отчетникът писмено да възрази срещу тази заповед.

            4) Да последва нова писмена заповед.

Ако тя се изпълнена от отчетника и настъпят вреди, отговорност ще носи автора на заповедта. Ако някое от тези условия не е спазено, отговарят солидарно двамата. Това основание изключва противоправното поведение на отчетника като елемент от ФС, тъй като е възразил по установения ред.

Когато обаче заповедта изисква извършването на явно престъпление, отчетникът не се освобождава от отговорност, дори и да спази условията. Ако е последвала втора писмена заповед- отчетникът не е длъжен да я изпълнява, а напротив– длъжен е да откаже изпълнението, в противен случай е отговорен.

            3. Признаване на фири. Става дума за стоки, които при боравенето с тях (транспортиране, съхраняване) губят част от количеството си или от теглото си. Има вреда, но тя не е вследствие на противоправно виновно поведение на отчетника, а следствие от външно въздействие (биологични процеси или транспортиране, съхраняване на съответни стоки и пр.).

Има специален НА-Наредба, който урежда режимът на признаването на фири. Основните постановки                        1) До признаването на фири се стига само когато в резултат на проведената ревизия са констатирани липси / но в определен % и за определени стоки/.

            2) Необходимо е да е доказано по безспорен начин, че отчетникът, е положил за тях грижата на добър стопанин и вредите са настъпили в резултат на действието на обективни процеси. Не се прилага служебно а се доказва. Наредба 13А посочва за кои стоки се признават фири и в какъв процент. Фири се признават само по отношение на стоките, които са в наливно или насипно състояние. Когато са пакетирани стоките, фири има, но те са за сметка на купувачите. Отчетникът има възможност да доказва наличие на свръх-фири, които са в по-голям % от посочения в нормативния акт.

Признаването на фири е оправдано юридически и житейски – доколкото отчетникът не е действал виновно и противоправно. Но това признаване е криминогенен фактор, който стимулира недобросъвестните отчетници да присвояват.

            4. Признаване на търговски риск. - намира приложение в търговската дейност, но не във всички търговски обекти, а в такива, при които купувачите имат пряк достъп до стоките и са възможни кражби.

            Отчетникът не е необходимо да доказва, че такива кражби са се осъществили. Той трябва да бъде освободен от отговорност, защото е положил грижата на добър стопанин, но въпреки това вреди са настъпили. Има Наредба за търговския риск, е лимитиран до определен процент (0,4% от стокооборота). Той също не се признава служебно, а по молба на отчетника. Вредите трябва да са настъпили само под формата на липси. Признаването на търговски риск също е криминогенен фактор.

            5. Бракуване и обезценяване на стоки.

            При тези хипотези има вреди, които са: в стойността на бракуваното имущество или в разликата между продажната цена и цената на обезценените стоки (които са продадени под стойността им).  Липсват обаче др. елементи (противоправно поведение, вина). Ефектът е освобождаването от отговорност.

Специален нормативен акт (наредба), предвижда ред за бракуването и обезценяването: трябва да се назначи комисия, която да прецени дали са положени необходимите грижи от отчетника, след което да направи бракуването или обезценяването. Отчетникът не може да прави това самостоятелно, защото загубите остават за сметка на предприятието.

при бракуването стоките следва да бъдат унищожени в присъствието на комисията; при обезценяването стоките трябва да се продават в специален магазин. Целта е да се избегнат злоупотреби.

            6. Престъпление, извършено от трето лице (кражба, грабеж).

Това престъпление в случая се приравнява по действие на непреодолимата сила.

            За да се освободи отчетникът от отговорност, следва да се докаже, че неговото поведение е било правомерно, в смисъл че е положил дължимата грижа за опазване и съхраняване на имуществото (не е оставил отключена врата). В противен случай ще отговаря солидарно с третото лице.

            При кражба се прави извънредна инспекция или инвентаризация като се приема, че това, което липсва от обекта е откраднато. Достатъчно е по безспорен начин да се докаже кражбата. Не е необходимо третото лице да е заловено и да има влязла в сила присъда.

            Ако се залови третото лице в хода на реализирането на наказателната му отговорност, то може да бъде осъдено за същата сума, която липсва. Ако се осъди за по-малка сума, тогава отчетникът частично ще се освободи от отговорност, тъй като ще следва, че има липса и той ще носи отговорност за разликата. Ако третото лице бъде осъдено за повече от сумата, която липсва, следва че в обекта е имало излишък.