Бюджетно право. Понятие и източници. Правна характеристика на бюджета. Елементи на бюджетната система. Бюджетно регулиране. Бюджетна класификация. Местни бюджети.

Бюджетно право. Понятие и източници. Правна характеристика на бюджета. Елементи на бюджетната система. Бюджетно регулиране. Бюджетна класификация. Местни бюджети.

Бюджетното право като обективно право е съвкупност от ПН, с които се регулират определен кръг обществени отношения, по повод съставянето и изпълнението на държ.бюджет. Бюджетните правоотношения представляват втората категория ФПО– преразпределението на националния доход. В този смисъл БП е подотрасъл на ФП.  Като подотрасъл притежава всички белези на отрасъла ФП (публичноправен отрасъл, властнически метод на правно регулиране, мин. Единият субект е държ. и т.н.)

Специфики на БП:    1) Бюджетните отношения са организационни, безобектни правоотношения;                       2) Те се определят като циклични, защото се осъществяват в рамките на една бюджетна година и през следващата се повтарят по един и същи начин, между едни и същи субекти.          

  3) Кръгът на участниците, на субектите е ограничен- само държавни органи. В тях не участват други субекти на финансовото право.

            Бюджетното право в субективен смисъл.            Това е субективно право, което принадлежи на държавен орган, а в такъв случай вместо за бюджетно право се говори за бюджетно правомощие или бюджетна компетентност. Това понятие най-често се свързва с държавни органи със собствен бюджет (Сметна палата, съдебна власт и т.н.).

            2. Източници.          Нормативната уредба е изградена на четири нива:

            1) Конституция – редица нейни норми се отнасят до бюджета (на кого принадлежи бюджетната инициатива – МС – чл. 106, кой приема държавния бюджет и отчета за неговото изпълнение – НС – чл. 84, т.2; чл.117,ал.3 – самостоятелен бюджет на съдебната власт; чл.141 - общински бюджети).

            2) Два закона: Закон за устройство на държавния бюджет (1996 г.) – този източник е с най-голямо значение, това е органичният бюджетен закон (трайно урежда бюджетна материя), постоянно действащ;  Закон за общинските бюджети (1998 г.) – също постоянно действащ.

            3) Ежегоден закон за бюджета.      У нас е прието ежегодният бюджет да се приема със закон. Необходимо е да се прави разлика – бюджетът е финансов план, това е съдържанието, а формата, чрез която се приема, е законът. В този закон се съдържат малко на брой ПН, които ще имат срочно действие през бюджетната година. Именно заради тези правни норми се казва, че това е източник на БП. МС издава постановление, което се добавя към ежегодния закон. Парламентът приема бюджета, но той ще се изпълнява от МС. Затова законодателството предвижда в едномесечен срок МС да приеме постановление по повод изпълнението на бюджета. Постановлението не е по приложение на закона, а изразява виждането на изпълнителната власт по изпълнението на бюджета.

            4) Други източници– обикновено това са норми от други закони или подзаконови нормативни актове, а не самостоятелни нормативни актове (отделни норми от ЗМСМА по отношение на общинските бюджети,от Закона за сметната палата, от ЗСВ и др.).

            3. Обща характеристика на бюджета. Понятието “бюджет” се разглежда от три гледни точки:

            3.1. Политически аспект. Няма съмнение, че бюджетът има важно политическо значение и от тази гледна точка в теорията се казва, че бюджетът е един политически инструмент, т.е. инструмент, който управляващите използват, чрез него управляват. Бюджетът е финансова основа на управлението, той се приема така, че властващите да могат да реализират своите планове. Едни от най-сериозните дискусии в парламента във всяка държава се разгарят при приемането на бюджета. Ако внесеният в НС проектобюджет не бъде приет, това означава, че парламентът не одобрява политиката на МС и това се приравнява на вот на недоверие, т.е. кабинетът не получава подкрепа на своята политика.

            3.2. Икономически аспект. - той е централизиран паричен фонд. В материалната сфера се създава националният доход и една част от него остава там, където са създадени благата (това са децентрализирани финанси). Друга част от националния доход се изземва и се централизира в бюджета, за да може да се прехвърли и да обслужва непроизводствената сфера. Следователно става дума за механизъм за прехвърляне на средства от производствената в непроизводствената сфера.

            3.3. Юридически аспект.     От правна гледна точка:

  1) Бюджетът е план, т.е. прогноза, предвиждане в рамките на 1 г. за средствата, които ще се централизират и разходват.

  2) има задължителен характер, това е най-характерната му юридическа черта. По този начин се обвързват адресатите– ДО, които ще изпълняват този бюджет. Бюджетът не винаги се сбъдва, защото е прогноза. Преизпълнението или неизпълнението не води до отпадане на задължителния му характер.

Бюджетът има задължителен, но няма нормативен характер, по своето съдържание е финансов план и ако се остави настрана формата (законова), остават само цифри, а те не биха могли да имат нормативен характер. При неспазване на прогнозата (неизпълнение или преизпълнение) не настъпват неблагоприятни юридически последици, не може да има санкция. В правната теория преобладава виждането, че бюджетът трябва да бъде отнесен към т.нар. общи ненормативни актове

3) Бюджетът действа ограничено във времето, а в рамките на една година.

            4) Бюджетът е основният финансов план (той обхваща приходите и разходите на държавата). С оглед на предметното си съдържание той се различава от другите планове.

Всички останали финансови и не само финансови планове на държавата трябва да са съобразени с него.

            4. Елементи на Бюджетната система.

Според чл.4 ЗУДБ държавният бюджет обхваща републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт. Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи.

Отделно има местни бюджети (на общините и кметствата).

            5. Бюджетно регулиране. За такова регулиране се говори, когато се установи недостиг на приходи в съответните бюджети. Възможно е чрез различни правни способи този недостиг да се компенсира, така че бюджетите да бъдат балансирани, т.е. да се осигурят средства за покриване на предвидените разходи.

              5.1. За бюджетно регулиране се говори обикновено при формиране на общинските бюджети, защото собствените приходи на общините не достигат, за да се посрещнат разходите, които имат. Затова в републиканския бюджет се предвиждат средства за финансово подпомагане на общинските бюджети (специален фонд). Тези средства се предоставят под формата на общи субсидии въз основа на обективни критерии на всички общини. При конкретни случаи с оглед мероприятия и дейности, които ще се осъществяват на територията на общината, могат да се предвидят и целеви субсидии или субвенции.

            Под бюджетна субсидия се разбира сума, предоставяна безвъзмездно от държавния бюджет с общо или целево предназначение, а под бюджетна субвенция – сума, предоставяна безвъзмездно от държавния бюджет, но при определени условия.

            Друг способ е преотстъпване на държавни приходи (бюджетни отчисления). С ежегодните бюджетни закони е възможно да се предвиди, че част (%) от данъка върху ДОД на лицата, работещи на територията на съответната община, вместо в републиканския, ще постъпват в общинския бюджет. Такива отчисления се предвиждат ad hoc за съответната бюджетна година и за съответни общини.

            Отпускане на краткосрочни, безлихвени заеми от държавния бюджет за общинските бюджети. Този способ е възможен при временен недостиг по бюджетите на общините в хода на изпълнението им. “Краткосрочни” означава, да бъдат възстановени не по-късно от края на бюджетната година. Размерът на тези заеми е съобразен със собствените приходи на общините. При просрочването им тези заеми се олихвяват (дължи се законната лихва). Неусвоените средства от субсидии или субвенции подлежат на възстановяване в държавния бюджет.

            5.2. Освен бюджетно регулиране, свързано с общинските бюджети, възможно е и бюджетно регулиране в рамките на самия републикански бюджет. В чл.33, 34 ЗУДБ се допуска възможността министърът на финансите да прави промени в бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити като с тяхно съгласие прехвърля кредити от един бюджет в друг без да изменя целта им. Това правомощие се критикува, защото се получава ситуация, при която парламентът гласува бюджета, а министърът на финансите прави последващи промени.

            6. Бюджетна класификация.

Бюджетната класификация е институт на бюджетната техника. Представлява нормативно установен ред за групиране на приходите и разходите по един бюджет. Набирането и разходването на сумите по един бюджет става по бюджетна класификация, а не се отпускат глобално. Утвърждава се от министъра на финансите.    1) Приходната и разходната част се разпределят на: групи, раздели, мероприятия и параграфи. Всеки един от тези критерии в приходната част посочва вида на приходоизточника (напр. търговия). В разходната част се посочва вида на разхода (образование, заплати).

            2) Бюджетната класификация в разходната си част от юридическа гледна точка и с оглед контрола върху изпълнението на бюджета има значение за законосъобразността на разходите, защото те са целево предназначени, а нецелевото разходване на средства се приравнява на незаконосъобразно разходване.

Разпоредител с бюджетни кредити– лице, което е оправомощено да извърши определен бюджетен разход. Разпоредеителите с бюджетни кредити се определят от МС. Те биват първостепенни– това са ръководителите на ведомства на бюджетна издръжка, а звената вътре във ведомството се ръководят от второстепенни разпоредители.

Бюджетен кредит – сумата, гласувана в рамките на бюджета, даваща право за извършване на разход

Бюджетни разходи - предвидените и разходваните парични средства от държавния бюджет съгласно законите на страната.

Бюдж. приходи - очакваните и постъпилите парични средства в ДБюджет съгласно законите на страната.