Българско обичайно наказателно право в периода XV-XIX в.

Българско обичайно наказателно право в периода XV-XIX в.


" Има престъпления тежки, има и леки. Тежките и леките престъпления различаваме: а/ според самото престъпление, б/ според лицето, което е извършвало и върху което е извършено престъплението и в/ според щетата, която е направена от едно престъпление...
...Тежък грях, тежко престъпление или много грозна работа е: ако убиеш човека, ако го запалиш; ако го нападаш; ако се закълнеш криво и лъжовно сведочиш, та човека убият, затворят или му продадат стоката; ако правиш магии... - всичко това е грозно и заслужава смърт."


1) Субект на престъплението
Той може да бъде само човешко същество. Няма колективна наказателна отговорност. Няма изрично посочена минимална възраст, но невръстните и лицат анад 60 г. не носят наказателна отговорност. Ако престъплението е извършено от невръстен, в следствие на подбуда, отговорност носи подбудителят. Деянията се делят на умишлени и неумишлени, като наказауеми са само първите. Неизбежната отбрана освобождава от наказателна отговорност.

2) Престъпление
Престъпление е убийството, нанасянето на телесни повреди, посегателството върху чуждо имущество, прелюбодействието, нанасянето на обида (да се изкашляш на минаваща жена, да дърпаш кон на другоселец за опашката или гривата, да пуснеш умряло куче в нечий комин, да откачиш и занесеш нечия порта на мегдана...). Еснафските престъпления са: непослушание на чирак или калфа пред майстора, такова на майстора пред устабашията, отваряне на работилница в празничен ден, нелоялна конкуренция и др.

3) Наказания
Вида на санкцията се определя от вида на престъплението, от извършителя и от потърпевшия. Наказанията се решават от турците.
>> бой
>> конфискация на имущество
>> окичване на крадеца с краденото и изкарване на показ
>> прелюбодейците ги качвали на магаре голи, с лице към опашката
>> за еснафските престъпления: бой/глоба или затваряне на дюкяна.