Създаване на новобългарското наследствено право

Създаване на новобългарското наследствено право



1) Причини за създаването на наследтсвеното право у нас
Турският гражданско законник не удовлетворява обществените потребности, защото съдържа норми, които уреждат наследяването само на земите мирие*. Наследяването на останалото недвижимо и движимо имущество на починал мюсюлманин се урежда по Шериата. Непълнотата на законника - Меджелето и несъответствието между мюсюлманското и християнското правосъзнание обяснява защо съдебната практика е твърде противоречива: в някои съдилища се прилагат постановленията на мюмюлманското шериатско право, в други светските разпоредби на Турския закон за земите от 1858 г.; понякога се използват разпоредбите на средновековната Кормчая книга или Шестокнижието на Арменопуло, както и 118 новела на Юстиниан; понякога подготвените съдии прилагат разпоредби от френското законодателство, а голяма част - обичайното наследствено право.

2) Изготвяне на Закона за наследството (1890)
През 1885 г. Министерството на правосъдието изработва проект за закон на наследството, който е внесен в IV ОНС за разглеждане. Тъй като е непълен и нормира само наследяването по закон, парламента не го разглежда.
През 1889 г. министърът на правосъдието Димитър Тончев възлага на главния секретар да изработи законопроект за наследството, който използва съответните разпоредби от Италианския граждански кодекс.

Законът за наследството (ЗН) влиза в сила през 1890 г.

3) Съдържание на ЗН
Законът се състои от две книги - за наследяването и за дарението.
Книга първа:
Глава първа: наследяване по закон - наследяването по закон предполага липса на волеизявление в завещателен акт.
Глава втора: наследяване по завещание
Глава трета: общи правила за наследяване по закон и по завещание
Книга втора:
Глава първа: лицата, които могат да даряват и да приемат дарения
Глава втора: форма на действие на дарението
Глава трета: отмяна на дарението
Глава четвърта: намаляване на дарението.
чл. 306 ЗН - "Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзвратно даденото нещо за в полза на надарения, който го приема". За да даряват и получават дарения, лицата трябва да са дееспособни.

4) Принципи в ЗН

>> свобода на наследяване - всяко лице е свободно да наследява, освен ако по закон не е способно или достойно.
>> равенство на наследниците, независимо от техния пол - израз на идеята на законодателя за справедливост при наследяването.
>> две форми на наследяване - по закон и по завещание.
>> наследството е съвкупност от имуществени права и задължения.

5) Групи наследници по право
Първа група:
Низходящите законни наследници - деца, внуци, правнуци, както и узаконените незаконородени и осиновени деца. Осиновените деца от низходящ на наследодателя не го наследяват. Законните деца или техните наследници "наследяват по равни части и на глава, когато са всички в първа степен родство и са повикани да наследяват самостоятелно; те наследяват по коляно, когато всичките или някои от тях наследват по право на представление".
С това се разбира, че наследяват по равно и мъже и жени. Това обаче се сблъсква с консервативните традиции в българското общество и през 1896 г. се нанася поправка на ЗН на чл. 240: "При делба на непокрити недвижими имоти, ако не надминават всичките петдесет хектара, наследниците от мъжки пол, всички или само някои от тях, имат правото да задържат за себе си дяловете, които се падат на наследниците от женски пол, като заплатят стойността на тия дялове". Така законодателят изключва раздробяването на имотите и възможността те да излязат извън собствеността на фамилията.
Второ допълнение на закона има през 1906 г. - без да се установява абсолютно равенство между наследниците, независимо от техния пол, законодателят въвежда относителна справедливост. Създава се нов правен режим за наследяване за низходящите наследници:
>> когато низходящите са от един и същи пол, те наследяват поравно;
>> когато са от двата пола, те наследяват съобразно естеството на наследственото имущество, като: покритите недвижими имоти и движимите вещи се делят поравно; непокритите полски имоти и движимите вещи към тях се делят така, че низходящите от мъжки пол получават два пъти по-голям дял от тези от женски пол.
Незаконнородените деца не наследяват по право.

Втора група:
Кръвните родителите на наследодателя.

Трета група:
Останалите възходящи роднини и братята и сестрите на наследодателя.
Когато едновременно има и възходящи и братя и сестри, първите взимат 1/3, братята и сестрите - 2/3. Когато едновременно има пълнокръвни, еднокръвни и едноутробни братя и сестри, пълнокръвните взимат два пъти по-голям дял от другите.

Четвърта група:
Останалите роднини по съребрена линия до 10-та степен вкл.

Съпруг/Съпруга:
Преживелият съпруг се конкурира с всички групи наследници, като частта която ще наследи зависи от това от коя група са останалите живи насленици, с които се конкурира.
Когато съпругът се конкурира с деца (първа група), взима два пъти по-малко от тях.
Когато наследява с наследници от четвърта група, се изключват напълно роднини от 7-ма до 10-та степен и наследява цялото имущество.

Когато няма наследници от четирите групи, наследството остава в полза на държавата.

6) Завещание
Завещанието е едностранен формален отменим акт, който едно лице се разпорежда с имуществото си за след своята смърт в полза на едно или повече лица както намери за добре (чл. 44, ЗН). Завещателните разпоредби се наричат общи (универсални) и придават на получаващия качеството на наследник. Всички останали разпоредби се наричат частни и придават на лицето, което получава част от имуществото качеството на заветник.
За да може едно лице да изготви завещание, е необходимо:
>> да е навършило 18 години;
>> да е психически здраво в момента на съставянето на завещанието.

Формите на завещанието са: обикновено и специално (особено) завещание.

Обикновените завещания са саморъчни (написано от ръката на завещателя, с посочена дата и подписано от него; то не се ползва с особено доверие) и нотариални (те са публични или тайни; публичните се изготвят от нотариуса под диктовката на завещателя в присъствието на четирима свидетели; пази се при нотариус).
Особените завещания се съставят при изключителни обстоятелства - има военни (приемат се от главния лекар в присъствието на двама свидетели) и морски завещания.

7) Запазена част
Законната запазена част в полза на низходящите наследници е: 1/2, когато е едно дете; 2/3 при две; 3/4 - при три или повече деца.

ЗН не се прилага, когато страните са мюсюлмани и делото се гледа в кадийски съдилища - в такива случаи се прилага Шериата.

____________________
* мирие - земи извън населени места; владеят се от селяните чрез тапия, държавна собственост.