Византийската Еклога – предметно съдържание.
Съотношение между Византийската и Славянската Еклога

1) Характеристика
Византийската Еклога е създадена от император Лъв III и е обнародвана през 726 г. от негово име и от името на сина му Константин V. С нейната поява се поставя началото на реформирането на добре познатото дотогава Римско право. След нея се изготвят още Земеделския, Военния и Морския закон. Целта на Византийската Еклога е била законите да станат достъпни за всички и да бъдат полезни за съдиите. Чрез нея е трябвало да се заместят големите сборници на Юстиниан (Corpus iuris civilis). В превод “еклога” означава “избрани закони”. Византийската Еклога е чужд юридически извор.

2) Съдържание
Византийската Еклога се състои от 18 титула:
1, 2, 3, 7: отнасят се за семейното право, като годежи, бракове, настойничество и др.;
5 и 6: в тях става въпрос за наследственото право и процеса по наследяване;
8: за освобождаване на робите и повторното им поробяване;
4, 9, 10, 11, 12 и 13: става въпрос за облигационно-правните отношения – различните видове договори;
14 и 15: съдържат процесуално съдържание – информация за съдебния процес;
16: тук се регламентират разпоредбите за военното имущество;
17: съдържа наказателно-правни норми;
18: информация за подялбата на военната плячка.
Промени в сравнение с Юстиниановото законодателство:
Семейно право: 1) съпругът не може да разполага със зестрата на своята съпруга както намери за добре – няма право да го залага, отдава под наем и т.н.; 2) разширен е кръгът от роднини, които имат право да сключват брак.
Наследствено право: 1) кодифицира се формата на завещанието; 2) правата на вдовицата са защитени; 3) кръгът от наследници на починалия се разширява.
Наказателно право: Появяват се нови членовредителни наказания в титул 17, които се прилагат при извършването на престъпления, чиито наказания при Юстиниан са били наказвани със смърт; въвеждат се и имуществени санкции.

3) Съпоставка на Византийската и Славянската Еклога
Славянската Еклога е създадена след Покръстването в България и по своя произход е домашен извор. Тя също е юридически извор, който се отклонява от Византийската Еклога, въпреки че по всичко личи е заимствана от нея.

Различия има и в съдържанието и в структурата на текстовете.
Докато Славянската се състои от 16 титула, то Византийската Еклога съдържа 18 такива. Тази разлика е обяснена с небрежност от страна на автора на Славянската Еклога, защото той слива последните два текста.
Разлики в съдържанието:
Според Славянската Еклога лудостта на единия от съпрузите не е основание за прекратяване на брака от страна на другия, докато според Византийската е.
В Славянската Еклога е пропуснат умишлено титул 12, отнасящ се за емфитезви (дългосрочният наем на недвижимо имущество), тъй като в България не е имало условия за прилагане на този титул. Той предполага страната да разполага с по-големи феодални владения, но на този етап България не е била развита достатъчно.
Пропуснат е закона за наказание за фалшифициране на монети, защото по това време в България не е имало такива.
Славяните са давали възможност на робите да се освободят и откупят чрез труда си след 5 години, докато византийците не са го позволявали.
Славянската Еклога не е правила разграничение между граждански и наказателен процес, докато Византийската е уреждала това разграничение.
Според Византийската Еклога, когато някой почине и няма законни наследници, имуществото му се разделя между църквата и държавата, докато при славяните това се извършва между църквата, държавата и бедните.
При славяните за детеубийство се счита убийството на новородено едва след проплакването му, докато при византийците съществува т. нар. криминален аборт.

Славянската Еклога се явява рецепция на Византийската, като преводачът се е постарал да я пригоди към социално-обществените условия в България по това време