Българско обичайно семейно право в периода XV-XIX в.

Българско обичайно семейно право в периода XV-XIX в.



"Сгледването става във всякой празник и неделните дни, а най-много в светлата седмица. Местата за сгледване на моми са: седенките, меджиите и хората. Когато момъкът хареса момата, той вече не се оставя от да я гледа и пита околните за нея, за качествата й, за хубостта й и прочие. Местата за най-добро свиждане на двамата са: 1) седянката; 2) връщането вечер от водата с котлите от чушмата или кладенецът... Момъкът обикновено не се задоволява с ходене на хоро и седенки само в едно село: напротив: той обидва най-малко десет села, па тогава избира своята невеста..."


1) Сключване на брак
В своя архаичен вид то се запазва до началото на XX в. Бракът е църковен, предхожда се от годеж, като той може да бъде малък (пред най-близките) и голям (широк кръг). Разменят се дарове, в някои райони свекърът подарява недвижим имот.
За да се сключи брак не трябва да има родство до десета степен по права и съребрена линия*. Няма фиксирана минимална възраст, в повечето случаи булката е по-възрастна. Задължително е първо да се оженят по-големите братя/сестри, а ако момчето е калфа, се искасъгласието и на майстора. При несъгласие на родителите се прилагат методи като: момата пристава, момъкът става заврян зет... При такива обстоятелства чеизът се изгаря, а момъкът се лишава от наследство.

2) Задруга
Обичаен семейно-правен институт. Тя се запазва заради чуждия гнет, икономическата експлоатация и правната и религиозна дискриминация. Изследванията на проф. Бобчев и проф. Маринов през XIX . показват, че тя все още съществува и само в Северозападна България има близо 1000 такива.
С ферман от 1766 г. се легитимира съществуването на задругата като обединение от индивиди, свързани с кръвна връзка. Според проф. Бобчев тя е юридическо лице, което има пълна правоспособност, представлява се от домакина, упълномощен от обичайното право. Проф. Маринов я дефинира като домакинство от 10, 20 и повече индивидуални семейства, които се хранят заедно и се управляват от един човек. Според проф. Иван Сакъзов, задругата е голямо общежитие, включващо потомците на общ родоначалник, които общо стопанисват земите си.
Задругата има едно лице с представителни и управленски функции - старей. Обединява само кръвните роднини и за нея е характерно колективно владеене и ползване на земите. Не се създава по инициатива на едно лице, тя е традиция за обединение за по-добри условия за живот и защита. Не е дружество, а съществува по силата на създаденото фактическо състояние.

3) Развод
Както бракът, така и той се извършва в църквата. Той е рядкост, случва се по вина на мъжа, ако е гурбетчия, сключва друг брак, пиянства, бие, отсъства 5-7 години от дома, не се грижи за прехраната; или по вина на жената, ако тя прелюбодейства.

4) Отношения родители-деца
Бащата осигурява прехраната, майката въпитава децата. Бащата учи синовете на занаят, селскостопанска работа или ги дава на майстор. Майката подготвя дъщерите за бъдещи съпруги.

5) Отношения деца-втори съпруг/а
Наблюдава се лошо отношение към доведените и заварените деца. Те често се дават за отглеждане при родителите на починалия съпруг/а.

6) Осиновяване
Обикновено се осиновяват невръстни деца на бедни родители. То става пред свещеник и роднини, в някои райони се изготвя и писмен акт като гаранция срещу разваляне на осиновяването. Има пълни (осиновените скъсват връзки с кръвните родители и наследяват своите осиновители) и непълни (не скъсват връзките, осиновени са отмилосърдие и не наследяват осиновителите) осиновявания.

7) Настойничество
В случай на смърт на родителите, общинските власти назначават настойник - достоен роднина. То се прекратява с встъпването в брак на детето.


__________________
* Ето ги и тях:
Права линия
майка/баща <> дете I степен
баба/дядо <> внук II степен
прабаба/прадядо <> правнук III степен

Съребрена линия
брат <> сестра II степен
чичо/леля <> племенник III степен
първи пратовчеди IV степен