Реформите на БЗНС

Реформите на БЗНС

БЗНС се формира като масова партия със съсловен характер в началото на 20-век. След поредицата войни и компрометирането на традиционните партии БЗНС овладява политическата власт, първоначално в коалиция а в последствие и самостоятелно. В условията на разруха на националното стопанство, изострено социално напрежение, след като получава изпълнителната власт, правителството на БЗНС предприема извършването на няколко реформи:
1. Аграрната реформа. Чрез нея лидерите искат да смекчат тежките последици от войните. Двете национални катастрофи поставят селското население в затруднено положение и в условия на пълно разорение. След войната в страната се появява глад за земя. Причините са две - Ньойския договор и бежанците.
Началото на аграрната реформа се поставя с приемането на Закон за увеличаване размера на държавните земи /1920/. Според него подлежат на отчуждаване и се обявяват за държавни всички необработвани непосредствено от собствениците им земи : ниви и ливади над 300 дка, гори и пасища в полски райони над 200 дка и в планински над 500 дка; всички спорни общински мери нерешени в тримесечен срок от влизането в сила на закона . Законът дава възможност на собственици, които притежават земя, но не я обработват непосредствено да запазят собствеността си до 300 дка, при условие, че декларират, че в три годишен срок ще ги използват за индустриални предприятия свързани със селското стопанство или ги превърнят в лозя, овощни градини, изкуствени ливади. Прави се с цел да се преструктурира замаделското стопанство и да се превърне в модерно и проспериращо стопанство. Количеството земя се набира в Държавен земеделски фонд. Предвид факта, че доста преди приемането на закона, започват симулативни покупко-продажби на земя, законът ги обявява за недействителни.
Отчуждаваните земи се заплащат на техните собственици на базата на средната пазарна цена на земята за последните 10 години. Нормативно закрепен и е механизмът, по който става определянето на цената на земята. Средната цена за последните 10 год. се заплаща за земи до 100 дка. За земите над 100 дка се отчислява процент в полза на фонда /10-50%/. Заплащанета на отчуждената земя става от БЗБ / Българска Земеделска Банка/ но не в брой, а в облигации.
Чрез закона правителството иска да осигури достатъчно имоти, с които да оземли малоимотните и безимотни селяни и бежанци.
Чрез Закон за трудовата поземлена собственост /1921/водачите на БЗНС искат земята да принадлежи на онези, които я обработват, а държавата да осигури на нуждаещите се селяни размери съответстващи на трудовите ресурси на всяко селско семейство. ЗТПС преутвърждава максималните размери на собственост върху полски имоти установени от ЗУРДЗ. Спорен него всеки земеделски стопанин може да притежава толкова земя, колкото му е нужна да влага в нея своя и на членовете на семейството си труд. Максимум до 300 дка ниви, ливади, лозя, розови градини и хмел се разрешава на онези собственици, които се занимават непосредствено със селскостопанско производство. Във всички останали случаи лицата незанимаващи се пряко със земеделие и ако са несемейни могат максимум да притежават до 40 дка, семейни без деца - 50 дка и за всяко следващо дете се прибавят по още 10 дка, но не повече от 100 дка.
Както процесът на отчуждаване, така и оземляването се извършва възмездно. Лицата, получаващи земя от фонда трябва да я заплатят по средната пазарна цена за последните 10 години но увеличена с 20 % , която горница се включва във фонда за трудовата поземлена собственост. Оземлените лица нямат право да я продават, даряват или залагат за 20 години. Кредитирането на селското население също се урежа. Постановява се БЗБ да отпуска за нуждите на оземлените селяни ипотечен кредит при благоприятни улсовия за 30 годишен срок и 50- годишен за бежанците.
Във връзка с аграрната реформа е и Законът за търговия със зърнени храни и произведения от тях /1921/. Създава се Консорциум, обединение на Народната, Земеделската и Кооперативнта банка, Общия съюз на земеделските кооперации и Съюзната земеделска коооеративна банка. Той е автономно учреждение управлявано от управителен съвет, постоянен комитет и директор. При него се учредява и контролен съвет от 5 - тима народни представители. С Консорциума се създава държавно-кооперативен монопол и се ограничава частната търговия в сферата със зърнени храни и земеделски произведения. Земеделските кооперации започват да играят ролята на посредник между селяните производители и Консорциума. Външната търговия със зърнени храни и произведения от тях се монополизира от държавата каои износ се разрешава само на Консорциума. По изключение земеделските кооперативни синдикати могат също да осъществяват експорт.
Вътрешната търгивия е свободна, но търговците са длъжни да уведомяват и да дават справки за своята дейност.
Създава се механизъм за осигуряване на прехраната на населението, като за целта Консорциумът се задължава за изгради складове за храни откъдето при нужда общините ще могат да закупуват храни на "приемливи"цени.
Законът просъществува малко : опозицията се противопоставя с мотива, че се нарушава свободата на търговията. С нов закон за търговията със зърнени храни се отменя стария, като се постановява, че търговията със зърнени храни и произведения от тях е свободна.
2. Трудова повинност . Мотивите за въвеждане на трудовата повинност са ясни - Ньой с ограничителните си клаузи, националнта разруха след войната и т.н. Идеята на Ал. Стамболийски е да се използва безплатно трудът на младежите, които поради ограничителните клаузи остават извън казармите.
Закон за трудовата повинност /1920/ - два вида : редовна и извънредна. На редовна подлежат всички бг поданници от двата пола - младежи /на 20 год./ - 12 месеца и девойки / на 16 год./- 6 месеца. Допуска се приемането на доброволци /от 17/12 год./. Този вид трудова повинност е лична и заместване не се допуска. Освобождават се мохамеданките, по медицински критерии, омъжените жени и доброволците в армията. На извънредна трудова повинност подлежат всички мъже от 20 до 50 год, като свикването им се извършва с Постановление на МС със срок до 4 седмици.
Почти всички политически партии се противопоставят на реформата поради факта,че се въвежда безплатен труд в полза на държавата. Опозицията търси помощ от междусъюзническата контролна комисия като посочва, че чрез трудовата повинност правителството на Стамболиийски заобикаля Ньойския договор. Под международен натиск БЗНС внася промени в закона. Премахва се личната задължителност, като се дава възможност откупването, и срокът се намаля на 8/4 месеца.
3.Съдебна реформа Цели се поевтиняване на правораздаването, ускоряване разглеждането на делата и утвърждаване на добро правосъдие. С промяната на ЗУС /1922/ се променя и положението на "кандидатите за съдебни длъжности". Юристите, положили държавен-теоретичен изпит се включват в специален списък по низходящ ред на получените оценки. От него се назначават съдебните кандидати в правосъдната с-ма. Те получават статут на държавни чиновници и след едногодишен срок са длъжни да положат практически държавен изпит. С други изменения общият надзор върху съдебните места и лица се осъществява лично от министъра на правосъдието или от съдии-ревизори. Рзпоредбите за административното правосъдие се включват в специална глава на ЗУС, закона за адмистративното правораздаване се отменя.
Изменят се и Закон за гражданското съдопроизводство и Закон за углавното съдопроизводство. Целта е съдилищата да разглеждат по-бързо дела без да се нарушава правилното решаване на споровете. В Углавното съдопроизводство се премахва апелативната инстанция по всички наказателни дела, подсъдни на окръжните съдилища. Съображенията са за бързо правораздаване, за да може наложеното наказание да упражни генералната си превенция.
Ликвидира се институтът на съдебните заседатели. Мотивите са, че те са некомпетентни и десъвестни, няма критерии за тяхното излъчване, освен това участието им в наказателните дела забавя дейността на окръжните съдилища.
Разширява се подсъдността на мировите съдилища в наказателното правораздаване, като се приема Закон за изменение и допълнение на съдопроизводството по углавни дела, подсъдни на мировите съдии - мотив- ускоряване на правораздаването. Създава се законова възможност тогава, когато делото може да проключи със спогодба съдията да опита това да стане преди призиваването на свидетелите. Допуска и задочно осъждане - когато подсъдимия липсва или не желае да се яви в съда.
Закон за подвижността на мировите съдии - съдията отива в седалището на територията на която се намират страните и на място решава спора. Идеята е селяните да не се откъсват от производствения си процес и да не правят разходи. От същите съображения не се допуска и участието на адвокати и страните действат лично. Законът дава възможност на мировия съдия да се намесва в процеса, напътствайки страните и да ги подготвя за извършването на сътветните процесуални дествия.
Закон за селско-общинските съдилища - съществен елемент от общинското самоуправление, чрез него се осъщестява децентрализацията в правораздаването. Във всяка селска община трябва да има съд от 6 съдии /3 действителни и 3 запасни/. Конституират се чрез тайни избори и се утвърждават от мировия съдия с мандат 2 години. Селско-общинният съд е непрофесионален правораздавателан орган. Той правораздава като арбитражна институция, неговата цел е делата да завършват със спогодба. Ако опитът за сбогодба не успее и при повторното им призоваване за сбогодба пак не успее се пристъпва към резглеждане на делата по същество и решението трябва да излезе по възможност в едно заседание /процесуална икономия/. Върху работата на селско-общинския съд надзор упражнява мировия съдия и прокурорът при окръжния съд .