Възникване и формиране на феодалната собственост в България. Форми на феодална собственост. Съдържание на правото на феодална собственост. Защита на средновековната собственост.

1) Характеристика
Феодалната собственост се свързва с правното разбиране за собствеността на древните римляни. Съдържанието на правото за собственост у нас е по-сложно, отколкото в Древен Рим, където робовладелецът има право на собственост върху земята и хората по еднакъв начин.
Има три вида собственически правомощия:
Право на ползване (ius utendi, usus) - вещта се намира във фактическата власт на едно лице;
Право на плодосъбиране (ius fruendi, fructus) - лицето ползва вещта по предназначение;
Право на разпореждане (ius abutendi, abusus) - лицето-собственик има право да извършва правни сделки с вещта.
Едва когато са налице и трите правомощия можем да говорим за право на собственост.

Земята е основно средство за производство в условията на феодалното общество. За да носи печалба, феодалите и селяните делят собствеността върху нея. Необходимо е държавата да е налице - именно тогава болярите се сдобиват с икономическа власт и могат с икономически и неикономически средства да си присвояват част от производството.

2) Форми на феодална собственост
При създаването на българската държава през VII в. съществуват три форми на феодална собственост:

Колективната общинска собственост
Тя включва гори, пасища, обработваеми земи, които са достъпни за всеки член на общината и могат да се ползват по един и същ начин от всички. Тази форма на собственост е позната на селяните още от додържавния период и в първите столетия от съществуването на Първата българска държава заема най-голям дял от собствеността. С времето дялът й намалява (заграбена от аристокрацията и превърната в индивидуална частна собственост), но въпреки това се запазва през целия период от съществуването на средновековната българска държава. Информация за съществуването на тази форма на феодална собственост черпим от Земеделския закон - чл. 7 (норми относно спор между селища за границата).

Колективна задругарска собственост
Тя се формира в резултат на съществуването на обичайния семейно-правен институт задруга. Този вид собственост е познат в Сърбия, Русия, поради което се правят изводи, че съществува и у нас. Тя показва голямата си устойчивост във времето, запазвайки се чак до 30-те години на XX в.

Индивидуално-частната собственост
Тя се формира в додържавния период в резултат на разпределението на военната плячка или благодарение на лични качества. Първоначално малка част от собствеността е частна - намира се в ръцете на болярската прослойка и свидетелства за имуществена диференциация.

3) Формиране на феодалната собственост
Феодалната собственост се формира в следствие на възникването и утвърждаването на феодалните отношения.
Първи наченки откриваме в т.нар. патронатни отношения (когато едно лице се поставя доброволно в защитна зависимост от друго лице: бедните търсят закрила от по-имотните) - така те сами се лишават от своята собственост и се поставят в зависимост.
Чрез наемните отношения, чиито предмет е земята, се постига икономическа зависимост. Земеделският закон регулира изполичарството и мортитството. Размерът на наема е точно определен и се дължи независимо от природните бедствия. Когато не могат да изпълнят задълженията си, селяните изпадат в крепостна зависимост.
Свидетелство за изпадането в зависимост по юридически път, е Крумовото законодателство ("Който проси, да му се дава..."). Отново по силата на юридическата санкция се загубва личната свобода и според статия I на Закона за съдене на людете (наказанието за село, извършващо езически обреди - предаване в робство на господарите, а имуществото се отдава на църквата).

4) Извори
До края на IX в. феодалните отношения все още са в начален стадий. Сведения за тяхното наличие откриваме в:
> "Житие на Климент Охридски" от охридския архиепископ Теофилакт Охридски - за извъникономически средства на закрепостяване. Княз Борис нарежда на жителите в Македония да дават на Климент всичко необходимо - чрез административно разпореждане задължава селяните на предоставят продукция. В края на IX в. у нас се налага т.нар. натурална форма на феодална рента.
> "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма - авторът се оплаква, задето селяните не отделяли време за молитва, принудени да работят от здрач до здрач. Те били задължени да работят ангария, т.е. отработъчния дял на феодалните отношения.
> Грамота на Василий II - владичеството ускорява процеса на феодализация. Към висшето духовенство има голям брой закрепостени селяни и до края на владичеството техният брой нараства.
След възстановяването на българската държава феодалните отношения са в своя разцвет, голяма част от населението е трайно закрепостено.

5) Форми на феодална собственост

Прония
Пронията е форма на феодална собственост, разпространена във Византия и макар да е заимствана, не е развита у нас. Владетелят дава на някои феодали недвижими имоти срещу задължението да му оказват помощ по време на война. Прониарът има право да събира данъци и ангарии от селяните, но не може да оставя земята в наследство на синовете си. Пронията може да бъде отнета по всяко време. При нея земята има трима титуляри - феодалът, прониарът и зависимият селянин.
Пълна феодална собственост
Тя е противоположност на пронията - тя се учредява с царските дарствени грамоти чрез формулата "да държи..." (т.е. селата се дават във фактическата власт на манастира) "...и обладава" (т.е. юридическата власт над селяните и тяхното имущество).
Разделна феодална собственост
През XIII-XIV в. пронията и пълната феодална собственост не изчерпват собствеността. Налице е също и разделна феодална собственост, която се изразява в подялба на феодалната рента между царя и болярина. Тази форма на феодална собственост е доминираща у нас. Поземлената собственост се дели на terra indominicata (селски земи) във феодалните имения и terra dominicata, която се ползва непосредствено от феодала.
Върху terra dominicata собствеността се поделя по следния начин:
Селянинът има ограничено право на ползване, на плодосъбиране и силно ограничено такова на разпореждане - полезна собственост (dominium utile);
Феодалът има пряка собственост (dominium directum) - върху земята има ограничено право на ползване, на плодосъбиране и право на разпореждане, слабо ограничено; върху селянина има ограничено право на ползване, право на плодосъбиране и ограничено право на разпореждане (може да отчуждава селянина заедно със земята му).
Царят има върховна собственост върху земята - dominium eminens.

6) Защита на средновековната собственост
Защитата на средновековната собственост се осъществява чрез гражданско-правен способ, ревантационният иск е този на невладеещия собственик срещу владеещия. Но поради оскъдните извори и информация е трудно да се определи точно доколко наистина е използван този способ. Защитата на собствеността се осигурява чрез наказателната репресия - всяко посегателство върху собствеността се приема за престъпление и се санкционира като такова - кражба, грабеж, повреждане. През Средновековието наказанията са били твърде сурови, известни са членовредителни наказания.