Организация на съдебната власт в Княжество България

Организация на съдебната власт в Княжество България


ТК отстоява принципа за разделение на властите. В чл. 13 се определя, че съдебната власт принадлежи на съдебните лица и места, действащи от името на княза. Техните правомощия се определят от специални закони. В УС този текст се приема без дискусии. Независимо от следващите промени в Конституцията, в нея не се включват и променят текстове, засягащи съдебната власт.

Безпроблемното приемане на конституционната уредба на съдебната власт не ни позволява да разкрием точно възгледите на учредителите. Известно е само единодушието им в принципа, съдебната власт да е независима, неподчинена на никого. В ТК са включени няколко общи постановки - правата на човека и гражданина, същността на съдебната власт и осъществяването на правосъдието.

Принцип на законност - източник на право са законите;
Принцип на равенство пред законите - забрана за разделяне на съсловия и осигуряване на всички граждани на достъп до едни и същи съдебни органи.
Никой не може да се наказва без съд и присъда (чл. 73);
Принцип за законоустановеност на наказанието (чл. 75, ал. 1) - регламентира наказанията; жилището и кореспондецията са неприкосновени.

Основите на организацията на съдебната власт в Княжество България се полагат с приетия през 1880 г. Закон за устройство на съдилищата. С него се отменя раздел първи от Временните съдебни правила. В основата на закона стои руският Устав за съдебните учреждения (1864). Има приемственост и от ВРУ. Законът за устройство на съдилищата не предвижда съществуване на административни съдилища, но регламентира някои новости - създаване на мировия съд и прокурорския институт.

>> Мировият съд
Въвеждането на мировия съд се налага от необходимостта от евтино и бързо правораздаване по дребни наказателни и граждански дела. Идеята за него е заимствана от Русия, но мировите съдилища възникват за пръв път през XIV в. в Англия, откъдето преминава и се разпостранява в Германия, Франция и други европейски държави. Мировият съд е едноличен орган с район на действие, определен със закон и обикновено съвпадащ с административната околия. Създадени са няколко закона за мировите съдилища. Те заместват помирителните (полюбовните) съдилища. Мировият съд разглежда всякакви спорове, за които и двете страни са съгласни; неговите решения са окончателни. Към този съд няма прокурор, обвинението се поддържа от полицейските или административните органи; може и от самите пострадали.

>> Окръжен съд
Колективен орган, състоящ се от:
> председател,
> подпредседател,
> член-съдии,
> следователи.
В зависимост от числеността на съдиите Законът за устройство на съдилищата дели окръжните съдилища на първостепенни и второстепенни. В първите (с по-голям брой съдии) съдиите биват разпределени в гражданска и наказателна секция, позволяващи известна специализация. Във всяка секция всеки съдия стои по 2 години. Второстепенните съдилища нямат такова разделение.

При определени условия окръжните съдилища разглеждат дела с участието на съдебни заседатели. Това е отклонение от общия начин на правораздаване. Съдът правораздава със съдебни заседатели само наказателни дела за престъпления, за които турският Наказателен закон предвижда затваряне в крепост, оковаване или смърт. На 1 май 1896 г. е приет Български наказателен закон, според който тези съставки разглеждат дела, предвиждащи наказания по-тежки от 5 години тъмничен затвор. Отсъпвайки от този принцип, понякога разглеждат и по-леки престъпления.

>> Апелативен съд
Колективен орган, състоящ се от
> председател,
> подпредседател,
> член-съдии,
> прокурор.
Този съд е втора инстанция по отношение на окръжния съд. С влизането в сила на Закона за устройство на съдилищата апелативни съдилища се създават в София, Пловдив и Русе, първоначално с по две секции, после в София стават 6, в Пловдив - 5, в Русе - 4.

>> Върховен касационен съд
Колективен орган, състоящ се от
> председател,
> подпредседател,
> член-съдии,
> главен прокурор,
> помощник-прокурор.
Той е висша, последна съдебна инстанция. Първоначално ВКС действа в една секция, по-късно в две. Този орган на съдебната власт притежава няколко положителни характеристики, определящи демократичния характер на съдебната система. Едната е колективността - колективното начало е трайно застъпено; счита се, че колектив ще реши делото по-точно. Друга положителна черта е инстанционността. В това отношение се следват другите европейски държави с 3-инстанционно съдопроизводство.
Когато мировият съд е първа инстанция, окръжният е втора, а ВКС е трета.
Когато окръжният съд е първа, съответният апелативен е втора, а ВКС е трета.
В първа и втора делата се разглеждат по същество - провежда се процес със свидетели, подсъдим и т.н. Във ВКС се извършва само проверка дали са спазени материалните и процесуалните закони и не решава делото по същество.

През 1899 г. излиза нов Закон за устройство на съдилищата:
>> запазват се споменатите съдебни органи;
>> въвежда се института на стажант-съдиите, предназначен да даде на дипломиралия се юрист възможност да натрупа опит. Първоначално стажът е 2 години, после става година и половина, днес е 3 месеца.
>> формулират се общи и специални условия за назначаване на съдебна длъжност:
>>> лицето да е навършилопълнолетие;
>>> да има българско поданство и да владее български език;
>>> да не е лишавано от политически и граждански права;
>>> да не е подсъдим;
>>> назначаването на съдиите е по представяне от министъра на правосъдието с указ на княза.
>> въвежда се частична несменяемост на съдийския състав - за да стане несменяем, съдията трябва да има стаж 3 години, в последствие - 15, а днес е 5.

>> Специални съдилища
>>> Военни съдилища
Съдиите са винаги офицери; по-младши не може да съди по-старши; командирът може да оказва влияние върху военния съд; подсъдността не е според местопрестъплението, а според местонахождението на военната чатс; винаги двуинстанционно съдопроизводство; съдилищата са дружинни, от 1885 г. - полкови (Княжеството се дели на два полка с центрове София и Русе, има и главен военен съд); не се предвижда съставът на военния съд, но не трябва да е по-малък от 3-ма души; мандатът на председателя е 1 година, на другите двама - 6 месеца, те са избираеми.
Допълнително се създават военно-полеви съдилища, които правораздават по време на война.

>>> Религиозни съдилища
За тях не се създава специален закон. Още от времето на ВРУ съществуват църковни епархийски съвети и Свети Синод. Епархийските съвети се състоят от председател (владиката или негов заместник) и четирима свещеници. В компетенциите им влизат спорове между духовни лица, бракоразводни дела.
За мюсюлманите съществуват мюфтийски съдилища. Те притежават по-широки правомощия от църковните - могат да разглеждат дела за собственост върху вещи, за наследство и др.

Съдебната система в Княжество България се развива значително по-добре с организацията на изпълнителната и законодателната власт. Главната трудност в продължение на десетилетия е липсата на юристи. В продължение на 30 години, до 1912 г. липсва административно правораздаване.