Проект на д-р Константин Стоилов за промяна на Търновската конституция*

Проект на д-р Константин Стоилов за промяна на Търновската конституция*


1) Причини за изготвянето на проекта
Първият български княз - Александър Батенберг, остава недоволен от съдържанието и характера на Търновската конституция. Той застава на страната на консерваторите и нарежда на политическия си секретар д-р К. Стоилов да изготви проект за промяна на приетата на УС Търновска конституция.
След като се разпуска първото ОНС и съставянето на правителството на митрополит Климент, започва да се обсъжда идеята за промени в текста на Конституцията. Според княз Александър Батенберг, установената политическа система е довела до кризата в Княжеството. Като цяло той цели да се увеличат неговите правомощия за сметка на тези на НС.

2) Изработване на нова Конституция
Според К. Стоилов приетата от УС Конституция трябва да се изостави и да се изработи нова. На своя страна той печели Александър Давидов (руски дипломатически агент) и генерал-майор Александър Шепелев (съветник на българския княз).
>> НС да се състои от по-малко депутати: 45 избирани чрез двустепенни избори, 15 назначени от княза и няколко народни представители по право;
>> за източници да се използват Органическия устав на Източна Румелия, Саксонската и Баварската конституция и някои подходящи текстове от Търновската конституция;
>> Ал. Давидов предлага новата Конституция да бъде по-ограничена от Органическия устав на И. Румелия.

За две седмици д-р Стоилов изработва новия проект (дек 1879 г.)
Съдържание:
169 члена (колкото и ТК):
>> гл. първа: Общи начала (1-10)
>> гл. втора: За княза (11-38)
>> гл. трета: За вярата (39-44)
>> гл. четвърта: Гражданите (45-71)
>> гл. пета: Народното представителство (72-140)
>> гл. шеста: Върховни правителствени уредби и власти:
>>>> Министерски съвет (141-152)
>>>> Държавният съвет (153-157)
>>>> Съдебна власт (158-162)
>>>> Длъжностни лица (163-169)

3) Основни положения
>> Народното представителство се изразява в Обикновено и Велико събрание - депутатите трябва да се назначават:
>>>> по право (Българският екзарх/който го замества и трима архиепископи; председателите на Върховния съд, Държавния съвет и Върховната сметна палата; главният прокурор);
>>>> по избор (40 - чрез двустепенни избори с тайно гласуване; активно избирателно право има всеки български гражданин над 21 г., който сам или чиито родители владеят недвижимо имущество или търговско предприятие. От избирателно право са лишени военизираните лица, а с пасивно избирателно право разполагат всички грамотни граждано над 25-годишна възраст.)
>>>> по назначаване (князът назначава до 15 депутати, от Румелийския устав - ротационен принцип - половината от тях се сменят на две години)
>> ВНС - българския екзарх/негов заместник, архиепископи, епископи, председателя и членовете на Върховния съд, председателите на апелативните съдилища, на Държавния съвет и Върховната сметна палата, главния прокурор, 80 народни представители, избрани от населението.
>> МС
Върховните правителствени уредби. Изпълнителната власт минава под ръководството на княза, предвидени са 6 министерства (както по ТК, разлика - вероизповеданията минават под юрисдикцията на Министерството на народното просвещение).
>> ДС - максимум 12 членове, които се назначават и уволняват от княза; избират се председател и подпредседател; уредбата на правомощията му следват проекта на Сергей Лукиянов, но се изключва изборния елемент при конституирането му.
>> съдебна власт
Съдебните актове се издават от княза, забранява се учредяването на извънредни наказателни съдилища в гражданското и наказателното производство. Триинстанционна съдебна система, законодателната власт тълкува законите.
>> княжеска администрация
Всяко лице, постъпвайки на държавна длъжност, полага клетва за вярност на княза. Имат право на пенсия, техните права и задължения се определят в отделен закон.
За пръв път се предлага държавата да носи отговорност за "всички загуби и щети, причинени на частни лица покрай намерението или погрешките на длъжностните лица".
>> граждански права и свободи
Значително по-ограничени отколкото в ТК. Дават се частни и естествени права на индивидите, докато политическите такива според д-р Стоилов са "един вид разкош". Такива права се дават само на изпълнителната власт. Оставена е свободата на печата, като злоупотребата с нея се наказва. Липсват текстовете за правата на събрания и дружества.

4) Обобщение
Проекто-конституцията на д-р К.Стоилов е в консервативен дух, засилва княжеската власт и осигурява неконтролируема държавна власт. Княз Александър Батенберг обаче не намира подкрепата на руския император и проектът не се реализира. Духът на консерватизъм и недемократични принципи на практика се реализира през 1881 г. със суспендирането на ТК.