Правен статус на българското население и на чужденците в Средновековна България. Правоспособност и дееспособност

Правният статус на населението се определя в най-широки рамки чрез понятията правоспособност и дееспособност.

1) Правоспособност
Призната от средновековния правен ред възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения. Всяко лице е правоспособно от своето раждане до своята смърт. В Средновековна България неговата правоспособност зависи от различни обстоятелства:
от икономическото и политическото положение на индивида
Болярите и свободното градско население имат всеобхватна, пълна правоспособност; селяните имат ограничена правоспособност; робите са принципно неправоспособни, но все пак имат някои права, като например да се откупуват с труда си.
от пола и семейното положение
Пълна правоспособност има мъжът, на жената е по-ограничена, а на децата е най-ограничена.
от принадлежността към задруга
Всички задругари имат ограничена правоспособност;
от поданството на лицата
Първоначално правоспособни са били само българите, докато чужденците не. Постепенно с развитието на феодалните отношения по различни причини българските владетели започват да дават по-пълна и по-ограничена правоспособност на чуждите поданици. Прави впечатление многобройността на издадените актове - международни договори и грамоти на българските царе - и това е следствие на първоначално установеното положение на неправоспособност на чужденците. Договорната правоспособност се дължи на международната търговия и на потребностите на болярското съсловие.
С никой акт не се дава пълна правоспособност на всички чужденци във всички области на страната. С всеки отделен акт се дава такава на поданици на конкретна държава и за определено нещо.

>> в областта на облигационното право
Най-често се дава правоспособност на чужденците да извършват търговска дейност; в някои случаи на чуждестранните търговци се позволява да внасят или изнасят стока без да заплащат мито или да заплащат минимално вносно, износно и транзитно мито.
>> в областта на вещното право
На чуждестранните търговци се признава и правото да придобиват поземлена собственост.
>> в областта на наследственото право
Ако чуждестранен търговец умре в България, вещите му се връщат на роднините му. Ако няма на кого да бъдат предадени, се разпределят между държавата и общината.
>> собствени съдилища
В някои случаи на чужденци (генуезците) се разрешава да имат собствени съдилища - екстериториалност, специална юрисдикция.

2) Дееспособност
Призната от средновековния правен ред възможност на едно лице да сключва самостоятелни правни сделки. Нашето средновековно право не определя една обща дееспособност на лицата, за да могат да извършват правни сделки. Дееспособността зависи от възрастта, пола, семейното положение (с най-голяма дееспособност е бащата, съпругът, съпругата може само с личното си имущество), психичното здраве (душевната болест дава по-ограничена дееспособност в областта на семейното и наследственото право), принадлежността към дадено съсловие.
Дори сключването на една и съща сделка според различните закони е възможно при различни ограничения - Еклогата, Номоканона и Синтагмата дават различни възрастови ограничения за сключване на брак.