Устройство и съдебна система на Източна Румелия

Устройство и съдебна система на Източна Румелия


1) Органически устав на Източна Румелия
За разлика от Княжество България, приемането на Органически устав в Източна Румелия не става така бързо. Разискванията в Международната европейска комисия по изработването му продължават около половин година. Първоначално заседава в Цариград, след което се премества в Пловдив. Представителите на Англия и Австро-Унгария защитават правата на султана, а представителите на Русия се стремят да запазят българския характер на областта и да разширят нейното самоуправление.

Уставът е приет на 14 април 1879 г. (два дни преди приемането на ТК). Той нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление.

Съдържание - 15 глави:
>> Публично право на областта;
>> Право на гражданите;
>> За Главния управител;
>> За централното управление на областта;
>> За Областното събрание;
>> За подразделенията на областта и управляването им;
>> Финанси;
>> Земеделие, търговия и общи строежи;
>> За съдебните власти;
>> Верослужение;
>> Народно просвещение;
>> Местна милиция;
>> Жандармерия;
>> Устройство на поземлената собственост;
>> Законни условия за публичните чиновници.

2) Областно събрание
Колективен представителен орган. Състои от 56 народни представители и се конституира от три категории депутати:
> по право - 10 души (мюфтията на областта, петима християнски духовници, главният равин, председателят на Върховния съд, председателят на Върховния съд за административни разпри и главният контрольор на финансите);
> назначени от Главния управител - 10 души (те се избират от съсловието на най-видните земевладелци, търговци и стриалци; измежду чиновниците и съдиите, а третата част - от гражданите със свободни професии, които имат диплома за доктор или лисансие от някой университет);
> избирани от населението (чрез пряко тайно гласуване).

Активно избирателно право имат жителите на областта над 21-годишна възраст, отговарящи на имуществен ценз (той или негов родител да притежава недвижимо имущество или търговско предприятие), то не се изисква за духовници, професори, учители и съдии, както и за лицата с висше образование. Военизирани лица, осъдените за криминални престъпления, за кражба, грабеж или измама, намиращите се под съдебно запрещение, фалирали търговци и лица на чуждестранна служба нямат избирателни права.

Пасивно избирателно право имат всички избиратели над 25 години. Не могат да бъдат избирани за депутати окръжните и околийските административни чиновници, които се назначават от правителството, както и военизираните лица.

Мандатът на народните представители е 4 години. Осъществява се ротационният принцип - на две години се заменят половината от тях. Първите избори за ОС - сеп 1879 г. (31 българи, 3 гърци и 2 турци).

Правомощията на ОС са:
>> изработва и приема правилник за вътрешния ред;
>> избира ръководни органи;
>> дава отговор на тронното слово;
>> обсъжда и приема областния бюджет;
>> обсъжда и приема законите на областта.
Основното правомощие на ОС е да законодателства - има право да приема закони, които уреждат службите и правомощията на административното, съдебното и финансовото ведомство; данъчната система и кредитните учреждения; бюджета на областта, народното просвещение, съдебното устройство и гражданското съдопроизводство. Законите, които приема задължително трябва да бъдат одобрени от султана.


Дейността му е на сесии по два месеца годишно. Разпускането се извършва от султана по предложение на областния управител. Извънредни сесии се свикват от титуляра на изпълнителната власт.
Ръководи се от председател, двама подпредседатели и двама секретари. Първият се избира от генерал-губернатора измежду двама, посочени от депутатите, кандидати.

Постоянен комитет се избира от 10 народни представители и 3 заместници ежегодно. Той служи като Административен съвет на генерал-губернатора. Постоянният комитет приема публичноадминистративни правилници, които имат силата на закон между сесиите на ОС. Те се обнародват от генерал-губернатора.

3) Гавен управител (Областен управител/Генерал-губернатор)
Това е представителят на султана в Източна Румелия. Той се назначава от султана с одобрението на Великите сили за срок от 5 години. Той назначава съдиите и другите административни служители; областната полиция и войската са под негово ръководство. Той издава актове, които се обнародват под формата на заповеди, декрети. Трябва да се съвещава с Постоянния комитет по всички въпроси извън кръга на обикновеното изпълнение на законите.

3.1) Отговорност на главният управител:
>> наказателна
Той отговаря за предателство, нарушаване на ОУ и за причиняване на щети на Турция. Наказателно производство започва служебно от Високата порта или по "оплакване" от ОС (такава жалба трябва да е разписана от 4/7 от депутатите). Разглежда се от специален съд, в 11-членен състав - за да бъде осъден, трябват 7 гласа от състава.

3.2) Помощници на главния управител
>> Директорат (частен или таен съвет):
>>> главен секретар и директор на вътрешните работи (за разлика от останалите, които се назначават от генерал-губернатора, той се назначава от султана) - отговаря за религиозните общини, общата полиция, състава на Върховния съд и др.;
>>> директор на правосъдието - управлява личния състав на съдилищата в областта, надзирава прокуратурата, привежда в изпълнение влезлите в сила присъди и др.;
>>> директор на финансите - изработва проекта за бюджета на областта, проекти за данъчни закони и правилници на финансовите служби и др.;
>>> директор на просвещението - упражнява надзор върху областните възпитателни и учебни заведения и др.;
>>> директор на земеделието, търговията и обществените строежи - той подпомага обществени строежи, земеделието и търговията, отговаря за лова и риболова и т.н.;
>>> началник на местната милиция и жандармерия - отговаря за въоръжените сили, снабдяването им с оръжие и т.н.

4) Съдебна система
ОС урежда подробно съдебната система на Източна Румелия. На нея е посветена девета глава: "За съдебните власти". Тя е двуинстанционна.

4.1) Видове съдилища
>> кметски съдилища в общини без околийски съдии - кмет + двама съдебни заседатели > за движими вещи до 300 гроша и други "дребни" наказания;
>> околийски съдилища - наказателни дела за престъпления, наказвани с лишаване от свобода до един месец или глоба до 1000 лв.;
>> окръжни съдилища - имат граждански и наказателен отдел, председател + подпредседател + отдел на член-съдии + има прокурор с помощници и следователи; първа инстанция
>> Върховен съд - седалище Пловдив; два отдела - граждански и наказателен; председател + подпредседател + отдел на четирима член-съдии; апелативна инстанция. втора инстанция
>> Особени съдилища:
>>> Админидтративни съдилища
Във всеки окръг; публично-правни спорове; вреди, нанесени от администрацията;
>>> Военни съдилища
Престъпления, свързани с военната служба или от военизирани лица. Висшата му инстанция е Върховният военен съд, учреден през 1882 г.;
>>> Духовни съдилища
Семейно-брачни дела; създават се във всяка епархия. Освен каноническият съд на християнската религия, в областта функционират съдилища и на другите вероизповедания.

4.2) Видове съдии
>> постоянни
Околийските съдии, председателите и съдиите на окръжните съдилища и Върховния съд.
>> временни
Кметовете, които правораздават, съдебните заседатели в кметски и околийски съдилища.

Тази съдебна система се запазва до Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. От 1 яну 1886 г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз Батенберг.