Създаване на новобългарското търговско право

Създаване на новобългарското търговско право


1) Развитие на търговските правила във времето
Още в Средните векове търговското право се обособява като отделен отрасъл на частното право. Първоначално то се формира като право на търговците (ius mercaturae), на чиито норми се подчиняват само лицата, част от търговското съсловие. С развитието на търговията се формират и специални правила, постепенно превръщат в търговски обичаи, а споровете се решават от консули (consules mercatorum). Създават се сборници с търговски обичаи и решения на търговски спорове. Постепенно правото на търговците се обособява като отделно право, трансформира се в търговско право, част от гражданското.

Основното му съдържание се състои от видовете сделки, които се извършват от търговците в тяхната професия. По-късно се нормират и последиците от несъстоятелността на търговците. Съдържанието се обогатява, като в него се включват и различни видове търговски дружества, банковите сделки, морските превози и т.н.

>> Търговски закон (ТЗ) - 1898 г.
Автори на проектозакона на търговците са д-р Милан Шишманов (член на Софийския апелативен съд) и Георги Сгурев (главен секретар на Министерството на правосъдието). Използвани са разпоредбите на Унгарския търговски закон (1875) и Унгарския закон за менителниците (1876). По-голямата част от съдържанието на глава първа "За търговците", глава четвърта "За търговските книги" и глава единадесета "За чека", както и частта за несъстоятелността са заимствани от Румънския търговски закон (1887), който от своя страна е възпроизвеждане на Италианския ТЗ (1883).
С влизането на ТЗ на 1 яну 1898 г., се отменя действащото дотогава турско търговско право.

2) Принципи на новобългарското търговското право

>> засилена отговорност - неограничена и солидарна отговорност; търговецът нови повишена отговорност за своите действия и да внимава за чуждите интереси, които са му поверени; в търговското право се отговаря и за случайно причиняване на вреда (като повреда на товар, причинена от трети лица и т.н.).
>> възмездност на сделките - следва от римската максима, че парите на търговеца струват по-скъпо (Plus valet pecunia mercatoris, quam non mercatoris); няма търговска сделка, която да е безвъзмездна; за разлика от гражданските отношения, търговският капитал винаги носи лихва, дори ако не е уговорена; начисляването й става от момента на просрочието; при просрочие се начисляват лихви върху лихви (анатоцизъм).
>> опростени формалности - формите на сделките са предварително определени и еднообразни.
>> право на задържане - прилага се без да е необходимо предварително съгласие.

3) Съдържание на ТЗ
> общи правила
> книга първа: за търговците, видовете търговски дружества, сделките
> книга втора: правила за несъстоятелността на търговците

3.1) Видове търговски дружества
>> събирателно дружество - образува се от две или повече лица, обединили се да извършват търговска дейност под обща фирма и неограничена и солидарна отговорност; правилата се определят от съдружнически договор, а ако няма такъв - от ТЗ; ако няма определен лидер, всички съдружници имат еднакви права и задължения.
>> командитно дружество - в него един или няколко съдружници са неограничено и солидарно отговорни само до размера на предварително установен влог.
>> акционерно дружество - обединението тук е с помощта на капитал, разпределен на равни по размер части (акции); съдружниците са отговорни до размера на притежаваните акции; те дават възможност за събирането на най-голям капитал от търговските дружества.

Сдружаване - всяко дружество, което се учредява с цел да се даде тласък за развитието на индустрията и занаятите в страната.

3.2) Видове търговски сделки
>> Основни:
(чл. 279)
- купуване или придобиване по друг начин на стоки и движими вещи с цел да се продадат сурови, преработени или обработени;
- доставка на движими вещи с цел препродажба;
- купуване или придобиване по друг начин на ценни книжа и акции;
- застраховки;
- превоз на пътници или стоки по море;
- менителниците, записите на заповед и др.
(чл. 280) - по занаят
- изработване или преработване на движими вещи за сметка на други лица;
- банкови и сарафски сделки;
- комисионни, спедиционни и транспортни сделки;
- сделките на публичните складове;
- издателски договори.
Основните сделки са абсолютни (търговски сделки при всички случаи, независимо от това дали лицето има качеството на търговец) и относителни (в едни случаи се третират като търговски, а в други могат и да са граждански).

3.3) Несъстоятелност
Несъстоятелен е този търговец, който спре плащанията си. Това се обявява със съдебно решение по заявление на несъстоятелния търговец/по молба на негови кредитори/служебно. Назначава се синдик, запечатва се имуществото му и се определя срок, в който кредиторите трябва да уредят вземанията си. Успоредно се назачава и производство по Наказателния закон за "Банкрутство в щета на кредиторите". Имуществото се разпродава и се погасяват дълговете.

Морската търговия остава до голяма степен неуредена, продължава да се прилага Турският закон за морската търговия. През 1908 г. НС приема специален Закон за морската търговия, с което се доразвива българското търговско право.