Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите

1) Характеристика
През август 866 г. в Рим пристига българска делегация, която носи дълъг списък с въпроси, които княз Борис I отправя към папа Николай I. Въпреки, че тези въпроси не са запазени до днес, можем да ги узнаем от изключително важния извор – Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите. На 115-те въпроса на българския владетел, римският папа изпраща 106 отговора. Те са значим и популярен латински по произход, неюридически и епистоларен по съдържание извор, който дава сведения за социално-икономическите отношения по това време. По-голямата част от въпросите са свързани с религията.

2) Съдържание
Според този извор, княз Борис отправя искане за християнски и светски закони. Той също запитва за т.нар. съд за покаяния, за да може владетелят да налага църковни наказания.
Относно правните отрасли, някои от отговорите отнасят сведенията си към отделните видове:
Относно наказателното право:
В някои от отговорите се съдържа информация за това кои деяния се определят като наказания и какви са санкциите за тях.
Отг. 17 и 19 – става въпрос за бунта срещу владетеля и едни от най-тежките наказания се предвиждат именно за това деяние;
Отг. 22 – определя наказанието за дезертьорите;
Отг. 23 – става въпрос за наказанието при отказ за изпълнение на дадена заповед;
Отг. 25 – тук става въпрос за колективната наказателна отговорност, която се носи – при небрежност на граничната стража, санкция понасят всички граничари на съответния пункт;
Отг. 40 – още преди Покръстването на българите военните закони са били изключително строги. Тук става ясно, че ако оръжието не се поддържа, виновникът се наказва със смърт;
Отг. 24, 26 и 27 – убийството се класифицира на такова с умисъл и по непредпазливост;
За тежки престъпления са се считали отвличането на човек, лъжливото обвинителство и клеветата;
В областта на семейното право е позната кражбата на булката (отг. 32), а отг. 51 забранява двуженството;
Изяснява се и правното положение на владетеля в отг. 42, който говори за обичая ханът да се храни сам на масата.

В отговорите на папа Николай I се съдържат ценни сведения и за съдебния процес. От отг. 83 например стигаме до заключението, че държавната юрисдикция наказва ограничен кръг престъпления. Съдебният процес отново има насилствен характер, защото според отг. 86 заловеният крадец се бие с камшик по главата от съдията, а друг го ръгал в ребрата докато не си признае.
Отг. 95 урежда въпроса с азилното право – престъпник, който е пожелал милосърдие, укривайки се в църквата, не може да бъде извлечен насила от нея.

Сведения в областта на международното право се съдържат в отг. 14 (за статута на чужденците в България) и отг. 80, 81 и 82 (за сключването на международни договори).

Княз Борис е задал въпроси и относно отказващите да приемат новата вяра. Отговорът е бил милосърдие и постоянство и преди всичко да заличи езичеството в българските земи.
Чрез Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите си изясняваме процеса на преобразуване на езическото право на българите в християнско-основано.