Държавно устройство на Османската държава през периода XV-XIX в. Органи на централното управление. Административно-териториално деление. Социална структура на обществото.

Държавно устройство на Османската държава през периода XV-XIX в. Органи на централното управление. Административно-териториално деление. Социална структура на обществото.




1) Държавно устройство
Устройството на Османската империя се формира XIV-XV в. в Анадола и на Балканите. Оформя се като централизирана, военно-теократична средновековна държава, като неограничена монархия.

1.1) Държавни длъжности
Владетел
Нарича се султан, разполага с абсолютна власт, с неограничени правомощия и във външната политика, носител на духовната власт, формата на управление е автократична (не се ограничава от никакви съсловни или държавни организации), върховен военачалник, законодател и съдия.
Помощници на султана:
Велик везир (садразам) - пръв помощник на султана, носи туграта (държавния печат), всички министри са му подчинени.
Високата порта - обединените министри, решава текущите държавни въпроси. Министри: кехая бей (вътрешните работи), реис ефенди (външните работи), баш дефтердар (финансите; няколко души, един от които е главен), нишанджия (пазител на туграта).
Диван хумаюн (султански съвет) - колективен орган на управление, състои се от председател (султана или великия везир), 7 по-малки по ранг везири, кадията на Истанбул, баш-дефтердаря, нишанджията, двама кадъ-аскери, еничар ага (началник на еничарския корпус) и капудан паша (началник флота).
Шейх-юл-ислям - главният мюфтия, главата на мюсюлманската църква, върховен тълкувател на ислямския закон и съветник на султана, на практика равен на великия везир. След около 1566 г. титлата му не е пожизнена.
Кадъ-аскер - висш военен съдия, подчинен на шейх-юл-исляма, назначава кадиите, първоначално са двама - за Анадола и Румелия.

1.2) Административни системи
Военно-териториална администрация
Държавните й служители имат административни, стопански и полицейски функции. Управлява се от великия везир >> бейлербейовете >> санджакбейовете и спахиите.
Съдебно-религиозна администрация
Оглавява се от шейх-юл-исляма, съдебните актове се оформят под формата на сиджиди (регистри). Начело на съдебната система е султанът >> велик везир и диван >> кадъ-аскери >> велики молли >> малки молли >> наиби и кадии.
Данъчна система
Данъци: юшур (натурален десятък), беглик (данък върху овцете), серчим (данък върху свинете), джизие (данък за немюсюлманите), девшурме (кръвният данък).


2) Административно-териториално деление
Състои се от: 1) Бейлербейство (губерния) - Анадолско и Румелийско, начело с бейлербей (притежава административни и правораздавателни правомощия), подчинени са му тимарския дефтердар, кехаята на регистрите и алай-бейовете; 2) Вилает (област)- начело с валия.
3)Санджак (окръг) - начело със санджакбей, подчинени са му военните ленници - заими и тимариоти. 4)Кааза (околия) - начело с каймакам. 5)Нахия (община) - начело с коджабаша (кмет на няколко селища).

3) Социална структура
Османска феодална класа (не плащат данъци):
>> едра аристокрация (бейове-завоеватели); феодали-християни, приели исляма; дребна аристокрация (военните ленници - спахиите) - тимари (носят на тимариота годишен доход до 19 999 акчета, в българските земи - до 8 000), зиамети (носят на заима от 20 000 до 99 9999 акчета) и хасове (над 100 000, като се причисляват към едрата аристокрация и са малко на брой). Поземлен участък се дава посредством берати (в тях се посочва какви данъци да взимат от населението, в замяна спахията е длъжен да се явява с определен брой конници, ако ли не се наказва и му се отнема линът) и не се предава по наследство.
Средновековно селячество (плащат данъци) - не само раята, но и бедното мюсюлманско население, христоянското население се нарича рум-милет. Земята е собственост на държавата и се дава на крепостното селячество с тапии. Селяните имат ограничено право на ползване (нямат право произволно да изменят предназначението на земята) и разпореждане (нямат право да сключват правни сделки без разрешението на спахията), плащат натурална, парична и обработвана рента.
Рая със специални задължения
Отделни групи от покореното население, които нямат статут на войници, но изпълняват определени задължения към османската армия: войнуци (обоз в походите, в мир се грижат за конницата); дервенджии (пазачи на проходите); маданджии (работят в мините); доганджии (соколари); кюпрюджии (строят и поддържат мостовете); чалтъкджии (произвеждат ориз).
Чифликчии
Тази прослойа се заражда едва след разпадането на военно-ленната система.
Гулями (роби)