Създаване на новобългарското семейно право

Създаване на новобългарското семейно право


1) Обща х-ка
До 1945 г., когато се приема Наредба-закон за брака и семейството, брачното ни право е каноническо и стои извън светсткото цивилно право. През целия период източник на норми за годежа, брака и развода е Екзархийският устав на Българската православна църква. Сферата на семейно-брачните отношения се нормира десетилетия от архаичния правен режим, установен от каноническото право.
Източниците на семейното право са (1) законите, приети по предвидения в Конституцията ред и (2) актовете, създадени по каноническите правила.
Държавата признава и придава гражданскоправно значение на всеки брак, сключен под компетенцията на църковните власти. Българската православна църква и духовните учреждения на другите религии са компетентни по въпросите за брака и развода, а държавата чрез своите съдебни органи решава имуществените отношения между съпрузите. Изключение прави мюфтийският съд, който има права да се разпорежда с имуществените въпроси.

2) Устави, закони и наредби, уреждащи семейно-брачните отношения
2.1) Канонически
>> 1871 г. >> Устав за управлението на Българската Екзархия - освен канонически разпореждания от духовен х-р, съдържа и норми, отнасящи се пряко до семейното право; Българската Екзархия има правото да разрешава всички спорове, които произлизат от годежа, брака и развода; при решаването на спорове тя прилага разпоредбите на общоканоническото право, нормите от Кормчая книга и Арменопуло, както и тези от обичайното ни семейно право.
>> 1883 г. >> Екзархийски устав (ЕУ) - изработен от Държавния съвет, подписан от Светия Синод, приет от НС и утвърден от княз Батенберг; функционира до 1895 г.
>> 1895 г. >> Нов Екзархийски устав - не съдържа специални правила, които да уреждат развалянето на годежа и развода.
>> 1897 г. >> Допълнение към Екзархийския устав - включва се Част шеста "Бракове"; в шест глави се уреждат условията за сключване на брак, причините за разтрогване, правила за производство на бракоразводни дела, незаконните бракове и унищожаването им.

>>> Годежът според ЕУ - уреден е пестеливо, според чл. 185 от ЕУ, има сила пред църковната власт, когато е извършен от енорийски свещеник в присъствието на свидетели; църквата придава религиозна форма на годежа, наречена обручание; разваляне се извършва само от църковната власт.

>>> Условия за встъпване в брак - лицата трябва да са (1) дееспособни - младежи - 19 г./девойки - 17 г. (до 1985 г.: младежи - 20 г./девойки - 18 г.), не поставя горна граница за бракосъчетание, също така не поставя и условия за разликата в годините на младоженците; (2) съгласие на родителите; (3) да няма никакво родство; (4) да не се намират в брачна връзка с другиго; (5) да са душевно здрави; (6) да не са осъдени на безбрачие; (7) да имат кръщелни свидетелства; ( да изкажат взаимно съгласие.

Сключването на брак става чрез религиозния обред - венчание, изключва сключване на такъв между християнин и нехристиянин. Гражданският брак не получава подкрепата на Българската църква до 1945 г.

>>> Основания за развод
>>>> четиригодишно отсъствие на мъжа, който не осигурява прехрана за семейството си;
>>>> тригодишно отсъствие на съпругата; жените на войници са длъжни да чакат мъжете си докато са на служба;
>>>> прелюбодеяние на някой от съпрузите;
>>>> когато единият от двамата се отдаде на пиянство и разпилява средствата и имотите;
>>>> когато единият буйства и изтезава другия;
>>>> когато единият е осъден за тежко престъпление;
>>>> когато единият обвини другия в прелюбодеяние, което не е доказано и др.
! Развод по взаимно съгласие не се допуска.
Когато съпругата е виновна - няма право да търси зестрата си. Когато съпругът е виновен - жената има право по съдебен ред да вземе зестрата, подаръците й и издръжка. Рождените деца се дават на невиновната страна; деца до 5 години се дават на майката, ако не е "опорочена в нечестен живот". Размерът на издръжките се определя от гражданските съдилища.

2.2) Светски
>>>> Първият светски закон в областта на семейното право е Законът за настойничеството (1890).
С Временните съдебни правила настойничеството се учредява от местните стрейски съвети. Непълното нормиране е причината за изготвянето на законодателния акт.
Държавният съвет приема Закон за настойничеството през 1881 г., но през 1886 г. Държавният съвет при ВКС постановява, че той не отменя Временните съдебни правила. Той не може да има силата на закон. Така Министерството на правосъдието възлага на д-р Атанас Петров да изготви проектозакон. Приет е 1889 г. и влиза в сила през 1890 г.
По право настойничеството преминава на преживелия съпруг/а - майката може да откаже настойничеството.
Настойничество се учредява при:
>> смърт на двамата родители и наличието на низходящи;
>> при отнемане на родителската власт на бащата, когато децата не са оставени на майката;
>> при смърт на единия родител и безивестно отсъствие на другия;
>> при поставяне на пълнолетно лице под запрещение.
Свиква се Роднински съвет - мировия съдия и 6 членове. При свикването му мирояият съдия обявява настойника, ако няма такъв, съветът избира.
Предвижда се избор на поднастойник. Той се намесва когато интересите на малолетния са в разрез с тези на настойника.
Освобождаването от настойничество става по право, когато поставеният под настойничество сключи брак, или е станал на 18 г. - това става с постановление на роднинския съвет, назначава му се попечител. Когато навърши пълнолетие (21 г.), се изготвя акт за пълнолетие от мировия съдия в присъствието на настойника/попечителя.

>>>> Закон за припознаване на незаконородените деца, за узаконяване и осиновяване (1890) - частта за незаконородените деца минава без дискусия и остава с изключително незадоволително съдържание.
Забранява се търсенето на бащата - тъй като не може безусловно да се установи произхождението на детето от един мъж, това предпазва обществото от скандали и злоупотреби. Както жената не може да търси бащинство и издръжка, така и детето не може да търси наследствени права.

>>>> Закон за лицата (1907) - той разглежда въпросите, свързани с:
- гражданското местожителство и местопребиваване;
- отсъствието на физически лица;
- родство и сватовство между лицата;
- произход на лицата;
- родителска власт;
- пълнолетие, пълно и ограничено запрещение;
- актове за гражданско състояние.
С този закон се отменя глава втора от Закона за настойничеството и Законът за забележване ражданията, женитбите и умиранията от 1892 г.