Промени в механизма на българската държава след преврата на 19 май 1934 г.
Промени в механизма на българската държава след преврата на 19 май 1934 г.
>> На 19 май 1934 г. след преврат на власт идва политическият кръг "Звено" и Военният съюз. Правителството на Кимон Георгиев се посреща от обществото без ентусиазъм, но с облекчение, че се преустановяват действията на партизанстващите управляващи от Народния блок. Превратът обаче налага своя авторитарен отпечатък върху по-нататъшното развитие на политическия режим у нас.
>> Политическият кръг "Звено":
- отрича либерално-демократичното управление, счита го за негоден да защити съществуващия социално-икономически ред;
- под влиянието на успехите на авторитаризма, фашизма и националсоциализма в Португалия, Испания, Италия, Унгария, Германия и Полша и на болшевизма в Съветска Русия, у нас вземат връх сили, които се опитват да наложат възгледите си за установяване на авториатарна власт;
- смятат новото правителство за "надпартийно";
>> Промени в механизма на българската държава:
- засилване на централизацията на държавата и налагане на изпълнителната власт над законодателната - > превратът е противоконституционен;
> узаконен е от царя;
> царят мълчаливо суспендира Конституцията, тя не се спазва, въпреки, че не е отменена;
> когато деветнадесетомайците идват на власт имат идея да:
- имат намерение да променят начина на конституиране на НС - да се назначат 120 депутати, 1/3 от които да са политици, да се създадат съсловни организации, които фактически да упражняват властта;
- изработва се Наредба-закон броят на депутатите да бъде 160;
- министрите могат да се кандидатират за народни представители, запазвайки длъжността си до изборите, но останалите държавни чиновници трябва да подадат и след това да издигнат кандидатура;
- жените и студентите имат активно избирателно право;
- изборите се провеждат последователно в различните области, а не в един ден;
- ликвидиране на парламентаризма и партийно-политическия плурализъм - правителството на Кимон Георгиев се обявява против политическите партии и се забраняват с издаването на: Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации, Наредба-закон за ликвидиране на имуществата на разтурените партийно-политически организации и Наредба-закон за отнемане в полза на държавата имотите на нелегалните организации.
- създава се Дирекция за обществена обнова: 1) насочва духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и държавата, като изяснява делата на правителството пред пресата; 2) да работи за издигане на престижа на нацията, като следи духовния живот в чужбина и за състоянието, развитието и нуждите на българската материална култура; 3) да съдейства за организиране на гражданството в идейно-единна общонародна групировка, като прониква със своите органи във всички среди икултивира нов дух в спортните и другите организации и извършва агитация;
- промени в министерствата:
>> сливане на Мин. на обществените сгради, пътищата и благоустройството с Мин. на железниците, пътищата и телеграфите 
Мин. на съобщенията;
>> сливане на Мин. търговията, промишлеността и труда с Мин. на земеделието и държавните имоти Мин. на стопанството - след няколко дни - Мин. на народното стопанство
Сливат се с укази - противоконституционно.
- деформиране на местното (общинско) самоуправление -
промяна в административно-териториалното деление на страната: 16 окръзи преминават в 7 области; 2552 селски общини - в 800 големи общини - "икономично управление"; премахва се изборността на общинските органи: общинско управление и общински съвет.