КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ
КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ
1/ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА – чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2.
Нарушението на закона по чл. 348, ал. 1, т.1 означава винаги материален закон. Това е, на първо място, НК; на второ място, всеки друг материален закон, към който препраща НК(например ЗДвП); на трето място, става въпрос за всеки подзаконов нормативен акт, към който препраща НК (ППЗДвП); на последно място, това касационно основание ще е налице, когато съдът не е приложил или е приложил неправилно тълкувателно решение на ВКС.
Когато е допуснато съществено процесуално нарушение, то винаги е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Друго решение при допуснато съществено процесуално нарушение не може да има. А когато е налице нарушение на закона, присъдата не само може да бъде отменена и делото – върнато, но присъдата може да бъде изменена.
Нарушението на закона, като основание за касация, не може да е съществено или несъществено, както е при процесуалните нарушения. Щом е нарушен материален закон, винаги е налице и това касационно основание.
Касационният съд проверява дали правилно е приложен законът, но единствено на базата на фактическите положения, такива каквито са приети за установени от предходните съдебни инстанции.
Чл. 348, ал. 2 може да се приеме като дефиниция на нарушение на закона, като основание за касация. От текста е видно, че хипотезите на нарушенията на закона са 2:
а/ когато законът е приложен неправилно. На практика са възможни 4 случая на нарушение на закона, когато същият е приложен неправилно:
àправна норма от особената част на НК не е изтълкувана вярно и затова е приложена неправилно в частта й, очертаваща законният състав на диспозицията. Това е типичната грешка в правната квалификация.
à правна норма от общата част на НК, и в частност от раздела „престъпление”, не е изтълкувана вярно и затова е приложена неправилно. Става въпрос за повторност, опасен рецидив, съучастие, продължавано престъпление, съвкупност и т.н. Това пак е грешка в правната квалификация.
à правна норма от особената част на НК не е изтълкувана вярно и затова е приложена неправилно в санкционната й част. В тази връзка е допусната грешка не при индивидуализацията на наказанието, а при самото налагане на наказанието. То е наложено извън рамките на санкцията, очертана в санкционната част на нормата. При кумулативни наказания в санкционната част на нормата, е наложено само едното наказание, вместо всички. При алтернативна санкция са наложени и двете санкции. При непълнолетен подсъдим, наказанието е наложено без да се съобрази редукцията по чл. 63. Наложеното наказание е под минимума или над максимума. Когато съдът правилно е наложил наказанието, но не го е индивидуализирал правилно, касационното основание е по чл. 348, ал. 1, т.3 – явна несправедливост на наказанието.
àневярно е изтълкувана и затова неправилно е приложена правна норма от общата част на НК от раздела „наказания”. Става въпрос за погасяването на наказателната отговорност, давността, освобождаване от наказателна отговорност и др.
б/ Не е приложен законът, който е трябвало да се приложи.
Тези случаи на практика могат да се обособят така:
àприложен е НК, който е отменен;
àприложена е отменена разпоредба на НК;
àприложена е разпоредба на НК, която към момента на прилагането й е изменена;
àприложена е разпоредба на НК, която е приета от НС, обнародвана е в ДВ, но не е влязла в сила.
Касационните основания са 3 – вж. чл. 348. Касационните основания са отнапред формулирани нарушения на процедурата или на правилата за постановяване на съответния акт, които поставят под съмнение неговата правилност. Касационното производство като контролно-отменително производство се характеризира с отнапред формулирани основания. Нашето касационно производство не познава прескачането на инстанциите.
Митов: нарушаването на тълкувателната практика = нарушение на материалния закон!
Продължаваме със:
2/ СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА – чл. 348, ал. 1, т.2
В НПК се говори само за „съществени” нарушения. Критерият за деление на „съществени” и „несъществени” се извежда от тълкувателната практика, няма единен акт. Критерият е сборен.”Съществено” е онова нарушение на процесуалните правила, което ако не беше допуснато, решението би било друго.
Ст. Павлов твърди, че съществено нарушение няма, т.к. щом има нарушение, то няма как да не е съществено.
Трудно е да се определи принадлежността на едно нарушение към съществено такова или не. Затова имаме ал. 3 на чл. 348 – разделяне нарушенията на 2 групи: абсолютни и относителни (критерий: преценката, която следва да извърши касационният съд за резултата от нарушението, т.е. за това до какво е довело съответното нарушение в постановяването на крайния акт). Когато имаме относително основание, след като констатираме същественото процесуално нарушение, преценяваме до каква степен това нарушение се е отразило на правилността на съответния атакуван акт – това го прави ВКС. При абсолютните основания преценката за резултата е направена априори от законодателя; тук законодателят е преценил, че крайният акт винаги е опорочен. Точки 2,3 и 4 на ал. 3 са абсолютни съществени процесуални нарушения. При абсолютните съществени процесуални нарушения трябва само констатация на съда, а при относителните – трябва и последваща дейност, да се посочи до какво са довели.
Чл. 348, ал. 3, т.1 е относително нарушение – трябва да се види по какъв начин това нарушение се е отразило на процесуалните права на участниците. Кога са нарушени правата на едно лице? – изключително субективна преценка на съда.
3/ ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
Несправедливостта е за наказанието, а не за присъдата! Ал. 5 дава примерни хипотези на явната несправедливост. Такава имаме при нарушение правилата на индивидуализацията на наложеното наказание – първата хипотеза. Ако съдът е наложил наказание, което го няма в НК ще имаме нарушение на материалния закон.
Втората хипотеза: когато е отказано приложението на условното осъждане. В някои законодателства това касационно основание не фигурира като самостоятелно такова.
Актове, които подлежат на касационно обжалване. Чл. 346 ги определя.
Съпоставката м/у т. 1 и 2 à решенията на ОС не подлежат на обжалване пред касационна инстанция. Подсъдните на РС дела като първа инстанция са с ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца и à подсъдни на по-нисък по ранг съд. Ако се допусне грешка тук, степента на засягане на обществените отношения би била по-малка. Ако по т.2 окръжният съд би потвърдил присъдата на РС, няма да имаме касационно обжалване. По чл. 425 – възможност непроверените присъди и решения да се проверят от ВКС по реда на възобновяване като извънреден способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Извод: на касационно обжалване подлежат всички нови присъди на въззивния съд и решенията на въззивния съд, когато въззивен съд е апелативният съд.
Т. 3 - съдът се произнася по тях с определение.
Т. 4 – всички преграждащи пътя определения и решения. „Преграждане” = спиране/прекратяване, т.е няма самостоятелно значение.
Предели на обжалване. Говорим за т.нар. „ревизионно начало”. Това значи цялостна проверка на делото в 3 насоки – и в необжалваната част, и на основа непосочени основания, и за неподалите жалба лица. Това действа на въззивна инстанция (чл. 314). В касационната инстанция този принцип е ограничен.
Чл. 347, ал. 1 изисква касационната инстанция да провери присъдата/решението само в обжалваната част и само по отношение подалите жалба лица. Не се сочи никъде за касационните основания. Чл. 351 ал. 1 изисква в касационната жалба да се посочат и касационните основания. Вж. и ал. 4. Когато не се посочи касационното основание, следва касационното производство да се прекрати, ама чл. 347 не съдържа изрично правило за това. Практиката (+Чинова) казва, че няма ограничение на касационните основания.
За необжалваната част. Когато по едно наказателно дело подсъдимият казва в касационната жалба, че е осъден неправилно, какво касационно основание има и какво от присъдата обжалва? Ако той каже, че обжалва наказанието, щото другите съдилища налагат по-леко наказание за такъв като неговия случай à явна несправедливост на наказанието. Много е трудно да се разделят отделните части на присъдата. Дефинирането на обжалваемата част в някои случаи е доста трудно. Ако не обжалваме разноските по делото, значи ли, че при оправдателна присъда ще се вменят на обвиняемия? – нелогично е. Това е от т.нар. свързани въпроси. В обжалваната част обикновено влиза всичко.
Лицата. По отношение на тях в ал. 2 на чл. 347 също има изключение, което е свързано със справедливостта. Ако се окаже, че престъплението е по основния, а не по квалифицирания състав, ще имаме изменение и по отношение неподалите жалба подсъдими, щото така е справедливо.