ОФИЦИАЛНО НАЧАЛО
ОФИЦИАЛНО НАЧАЛО
1/Същност на принципа
В НПК е видно, че няма самостоятелен текст, който да регламентира този принцип. Но няма съмнение, че съдържанието му може да бъде изведено от чл. 13, според който държавните органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина. От този текст могат да се направят 3 извода:
-идеята на нашия законодател е официалното начало да се свърже със задължението на държавните органи да разкрият обективната истина. Съдържанието на този принцип е по-широко и не се изчерпва само с това задължение.
-принципът обхваща задължението на държавните органи не само да разкрият обективната истина, но да осъществят наказателния процес така, че да се реализира непосредствената му задача, а тя е да се разкрие престъплението, да се разобличи виновният и правилно да се приложи законът. Задължението да се реализира непосредствената задача на процеса е по-широко от задължението да се разкрие истината. Непосредствената задача включва и задължението правилно да се приложи законът.
-затова в доктрината и практиката правилно е прието, че официалното начало като принцип на процеса е задължението на държавните органи да установят извършеното престъпление и правилно да приложат закона, при това независимо от волята на пострадалия, на други граждани и обществени организации. Иначе казано официалното начало означава, че винаги когато е извършено престъпление и винаги ex oficio, в държавен и обществен интерес трябва да се разкрие престъплението и да се накаже извършителят, независимо от волята на когото и да било.
2/Официалното начало в дейността на органите на досъдебното производство.
Прокурорът, следователят и разследващите полицаи са длъжни, когато е извършено престъпление да образуват досъдебно производство, да съберат и проверят доказателствата, да повдигнат обвинение с/у виновното лице и да бъде внесен обвинителен акт в съда. При това - ex oficio, в държавен и обществен интерес.
3/Официалното начало в дейността на съда
Съдът е длъжен винаги, когато е внесен ОА да образува съдебно производство, да предаде обвиняемия на съд, да събере и провери всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина и да постанови присъда ex oficio в държавен и обществен интерес.
4/Изключения от официалното начало:
а/Дела от частен характер – образуват се само по тъжба на пострадалия.
б/НК – право на частния тъжител да поиска осъденият да не изтърпи наложеното му наказание.
в/Дела от частно-публичен характер, които се образуват само ако е подадена молба от пострадалия, а се осъществяват по общите правила.
г/Дела от публично-частен характер - могат да се прекратят по искане на пострадалия преди да е приключило съдебното следствие.
5/ Официално начало и служебно начало
Служебното начало е задължението на държавните органи по чл. 107, ал. 1 и 2 служебно да събират и проверяват доказателства, включително и когато не е направено такова искане от заинтересованите страни.
От изложеното е видно, че има разлика в съдържанието на служебното и официалното начало, но в същото време е вярно, че те се намират в много тясна връзка помежду си и че служебното начало е най-същинската гаранция за реализирането на официалното. Служебното начало не е част от официалното.
6/Официалното начало и принципът на опортюнитета(целесъобразността)
Принципът на официалното начало е другата противоположност на принципа на опортюнитета. При официалното начало винаги, когато е извършено престъпление се започва наказателно производство, а при принципа на опортюнитета такова се образува само ако е целесъобразно в конкретния случай.
Принципът на опортюнитета е установен в правните системи на САЩ, Канада, Франция, Гърция, Швеция. У нас такъв принцип е съществувал по Закона за наказателното съдопроизводство от 1897г. Този принцип означава, че прокурорът има правомощие да не заведе дело пред съда, независимо че са събрани доказателства за извършено престъпление и вината на извършителя, ако това не би било целесъобразно в конкретния случай. Има законодателства, при които критериите за целесъобразност са установени и лимитирани в закон. Има и други, при които дискрецията е неограничена, т.к. критериите за целесъобразност за въпрос на всеки конкретен случай, на утвърдена практика и не са установени със закон.
Извод: принципът на опортюнитета позволява да не се заведе дело пред съда въпреки доказателствата за извършено престъпление и вината, когато:
-това не би било в обществен интерес;
-това не се налага с оглед правата на пострадалия;
-ако се очакват огромни процесуални трудности при разглеждане на делото, които не са оправдани с оглед разглеждането на делото, ако процесът ще е загуба на средства и пари, ако процесът е неоправдан с оглед социалното положение на подсъдимия.
Чл. 9, ал. 2 е зачатък на този принцип у нас.