Подписка. Гаранция. Домашен арест. Задържане под стража. Други мерки за процесуална принуда.

Всичко, казано по въпрос 30 важи и за тези въпроси.
            По тези 3 въпроса, когато се разисква всяка мярка за неотклонение, трябва да се отговори на следните въпроси:
                        -кой е компетентен орган да наложи мярката
                        -кои са фактическите предпоставки за налагане на мярката;
                        -какъв е редът за налагането на мярката;
                        -подлежи ли редът за налагане на мярката на съдебен контрол;
                        -по въпрос №31 – чл. 60 – за подписката. Отговаряме по горния ред. Гаранцията – чл. 61. Домашен арест – чл. 62.
                        -по въпрос №32 – задържане под стража. ТР №1/2002г.!!! Чл. 63, 64 и 65 – за задържането под стража. Фактическите предпоставки за задържане под стража са по чл. 63, ал. 1. Първата предпоставка, за да се определи задържане под стража е не лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление, което се наказва с ЛОС, а да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с ЛОС.
            Благодарение на тази нова формулировка, съдът е компетентен преди да провери дали са налице и другите предпоставки за задържане, да провери събрани ли са достатъчно доказателства, от които може да се направи достатъчно предположение, че лицето е извършило престъплението и може да откаже задържане само на това основание – защото не са събрани достатъчно доказателства.
            Освен обаче тази предпоставка, трябва да е налице, при това кумулативно, и още една – или да има реална опасност, че обвиняемият ще се укрие или пък, че ще извърши престъпление.
            Поставя се въпросът има ли по нашия НПК задължително задържане под стража. Ал. 2 си служи с презумпция при дефинирането кога е налице реална опасност. Но презумпцията е оборима, от където следва, че по НПК няма задължително задържане под стража. Изводът за оборимост – от чл. 63, ал. 2 „ако от доказателствата по делото не се установи противното”.
                        -въпрос №33 – забрана за доближаване до пострадалия – чл. 67. Забрана за напускане пределите на страната – чл. 68. Настаняване в психиатрично заведение – чл. 70(това е единствената мярка за принуда, която се постановява на досъдебна фаза и то със съдебни заседатели). Отстраняване от длъжност – чл. 69. Принудително довеждане на обвиняем – чл. 71. Мерки за обезпечаване на граждански иск – глоба и конфискация - чл. 72 и чл. 73.