ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
1/Предмет на въззивното производство. Чл. 313, във вр. с чл. 341, ал.1 НПК
Изразът „предмет на въззивна проверка” е легален израз и той сочи кои актове е допустимо да се обжалват и протестират пред въззивен съд. Актовете, които подлежат на въззивна проверка са:
-невлезлите в сила присъди на първата инстанция;
-определенията на първата инстанция, с които е прекратено производството и 3-4 други определения, така както са изрично посочени в чл. 341, ал. 1.
2/Общата и непосредствена задача на въззивното производство.
Непосредствената задача на въззивното производство е да се провери правилността на невлязлата в сила присъда – чл. 313. Присъдата е правилна, когато е законна, обоснована и справедлива. Законна – когато е постановена в съответствие със закона (има се предвид НК и НПК). Обоснована – когато фактическите положения, приети за установени, напълно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Справедлива – когато наказанието е правилно индивидуализирано в рамките на санкцията на правната норма. Очевидно, че понятието неправилна присъда е родово понятие, т.к. присъдата е неправилна или когато е незаконна, или когато е несправедлива, или когато е необоснована.
Общата задача на въззивното производство е да осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища и от органите на досъдебното производство. Тази задача се постига чрез два способа:
-правомощието на въззивния съд, когато присъдата е неправилна, същата да бъде изменена при условие, че е нарушен материалният закон или да бъде отменена и делото – върнато за ново разглеждане, при условие, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Когато делото се връща на досъдебна фаза за допълнително разследване или се връща на съдебното заседание на първата инстанция за ново разглеждане се дават указания за прилагането на закона, които са винаги задължителни и така се осигурява точното и еднакво прилагане на закона от всички.
-този втори способ е свързан с ревизионното начало, т.к. именно то осигурява и задължава въззивната инстанция да провери цялата присъда и цялото производство служебно, независимо от подадените жалби и протести.
3/Субектите, които вземат участие във въззивното производство.
а/Окръжните съдилища, когато се произнасят по жалби и протести с/у присъди на районните съдилища.
б/Апелативните съдилища, когато се произнасят по жалби и протести с/у присъди на окръжните съдилища.
в/Страните, които участват в разглеждането на делото във въззивната инстанция, са същите, които са участвали и в първата инстанция. Изключението е за прокурора, който се явява винаги горестоящ на прокурора, който е участвал при разглеждане на делото в първата инстанция.
4/ Въззивният съд проверява както дали законът е приложен правилно, така и дали са правилни фактическите констатации на първата инстанция. От това правило може да се направи следният извод: по нашето право въззивната инстанция е винаги последна инстанция по фактите, т.к. следващата трета инстанция проверява само правилното приложение на закона. Затова би бил верен и друг извод - че по нашето право две са инстанциите по фактите: първата и въззивната; и две са инстанциите по правото: въззивната и касационната.
5/ Съгласно чл. 316 въззивният съд може да установява нови фактически положения. Този текст означава, че въззивният съд има неограничени правомощия и осъществява пълен контрол по повод установените по делото фактически положения. Затова този съд може без ограничение да провери правилни ли са фактическите изводи на първата инстанция и ако приеме, че са неправилни може нещо повече – да установи нови фактически положения.
ИЗВОД: нашата въззивна инстанция е инстанция по същество, или втора-първа инстанция. Но е такава инстанция, не защото може да проверява фактическите положения, а т.к. може, като ги провери и като установи, че са неправилни, да приеме други, различни от приетите от първата инстанция фактически положения!!!
6/ Въззивното производство замени през 1998г. нашето второинстанционно производство, което не бе въззивно, а контролно-отменително. Втората инстанция до 1998г. също можеше да проверява правилността на установените по делото фактически положения, но тя не бе въззивна, а именно контролно-отменителна, т.к. когато установи, че фактическите положения са неправилни, не можеше в резултат на тази проверка да приеме нови, както може въззивната инстанция, а можеше единствено да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.
7/Въззивното производство е различно и от касационното, т.к. всяка касационна инстанция, щом е касационна, тя проверява единствено правилното приложение на закона на базата на установените фактически положения, така както са установени, без да проверява правилността им.
8/ Нашата въззивна инстанция може да постановява решения, с които изменя присъдата и решения, с които отменя присъдата и постановява нова. В такъв случай няма никакво съмнение, че въззивният съд притежава класически контролно-решаващи правомощия. Но в същото време е вярно, че въззивната инстанция има и правомощие да постанови решение, с което да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане. Оттук може да се направи верен извод, че нашето въззивно производство не е пълен, не е класически въззив, при който делото винаги се решава по същество и съдът няма контролно-отменителни правомощия.
Нашето въззивно производство е непълен въззив. То представлява една смесена наказателна процедура, при която се преплитат и допълват контролно-решаващи правомощия, които са типични за въззивно производство с контролно-отменителни правомощия, които са типични за касационно производство. Затова е вярно, че нашето въззивно производство съдържа както елементи на въззив, така и елементи на касация.
9/ Ревизионното начало намира пълно проявление във въззивната инстанция – чл. 314.
Понятието „ревизионно начално” НЕ е легално. То обаче е много популярно в доктрината и практиката. Както е видно от заглавието на чл. 314, легалният термин е „предели на проверка”. Както е видно от чл. 314, ревизионното начало намира проявление в три насоки:
-по отношение частите на присъдата – и тук правилото е, че въззивният съд отменя или изменя присъдата и в необжалваната й част.
-по отношение лицата, подали жалба – и тук правилото е, че въззивният съд отменя или изменя присъдата и по отношение на лицето, неподало жалба.
-по отношение основанията за обжалване - и тук правилото е, че въззивният съд отменя или изменя присъдата и на непосочено основание.
ИЗВОДИ: от изложеното е видно, че въззивната проверка се извършва не в рамките на подадените жалби или протести, а само по повод същите.
Ревизионното начало е онзи инструмент, който осигурява служебната проверка на цялото производство и на цялата присъда. Затова въззивният съд може да измени или отмени присъдата и на непосочено основание, и по отношение на лице, неподало жалба, и в необжалваната й част.
10/ Забрана да се влошава положението на подсъдимия. Reformatio in peius. Във въззивната инстанция намира пълно проявление забраната да се влошава положението на подсъдимия.
Тази забрана е средството, което осигурява свободата на подсъдимия да обжалва всяка присъда, т.к. благодарение именно на нея той е винаги сигурен, че няма да стане причина сам, със собствените си действия, подавайки жалба, да утежни положението си!
От чл. 335, ал. 1, чл. 336, ал. 2 и чл. 337, ал. 2 може да се направи верен извод, че хипотезите на утежняване положението на подсъдимия са 3:
-когато трябва да се увеличи наказанието;
-когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление;
-когато трябва да се отмени оправдателна присъда.
Забраната да се утежнява положението на подсъдимия обаче не е абсолютна. Тази забрана може да се дерогира и положението да се утежни, ако е подадена съответна жалба на частния тъжител или на частния обвинител или пък е подаден съответен протест на прокурора, което е видно от цитираните по-горе текстове. Както е видно, протестът и жалбата трябва да са СЪОТВЕТНИ и само тогава забраната се дерогира и положението може да се утежни. Да са съответни означава, че в жалбата/протеста е направено искане или да се увеличи наказанието, или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, или да се отмени оправдателна присъда.
11/ Във въззивна инстанция делата винаги се решават в състав от трима съдии. В същото време този състав от трима съдии може да реши делото по същество, като включително приеме и нови фактически положения. Затова няма съмнение, че в нашето въззивно производство вътрешното убеждение на съда със съдебни заседатели винаги може да бъде подменено с вътрешното убеждение на професионалните съдии. Това е дало основание на редица практикуващи юристи и научни работници да отрекат полезността и целесъобразността на въззивното производство.
12/ Във въззивната инстанция НЕ намира приложение и принципът на непосредствеността, който задължава съда той да се позовава в актовете си само на доказателства, които е събрал и проверил лично. В нашата въззивна инстанция, т.к. няма пълно съдебно следствие, въззивният съд решава делата или само на базата на доказателствата, които са събрани от първата инстанция или на тях и на събраните от самия въззивен съд. По нашия НПК няма нито една хипотеза, в която въззивният съд да е длъжен отново да извърши всички действия и отново да събере всички доказателства. Това се прави във Франция, където има пълен въззив.
Продължаваме с въпрос №73.
Във въззивната инстанция могат да се допускат без каквито и да било ограничение всякакви доказателства – този извод следва от чл. 315 НПК. Тази разпоредба означава, че във въззивната инстанция могат да се допускат всякакви доказателства, независимо дали са нови, нововъзникнали, новооткрити, новосъздадени, както и независимо от това дали са били или не са били известно на страните и независимо че доказателството е било известно на страната, а не е било представено на първата инстанция, независимо защо не е представено (по уважителни или неуважителни причини).
Във въззивната инстанция се провежда съдебно следствие, както е видно от чл. 332. От тази разпоредба, обаче, следва извод, че да се проведе съдебно следствие, никога не е задължително. Въззивната инстанция може да реши делото и без съдебно следствие. Освен това от този текст се прави извод, че по нашето право никога не е задължително да се провежда пълно съдебно следствие, т.е. никога не е задължително отново да се извършват всички следствени действия, извършени от първата инстанция и да се съберат всички доказателства. А в касационната НЯМА съдебно следствие.
От разпоредбите на НПК, тълкувани буквално и систематически, може да се направи извод, че е налице забрана за осъждане на подсъдимия за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция.
***Казусът дали може да се постанови от въззивната инстанция присъда за смърт, ако ОА и първата инстанция искат само тежка телесна повреда. Чл. 336, ал. 1, т.1-не се прилага, т.к. нямаме такова искане в ОА; нито може да се приложи чл. 337 в случая, т.к. нямаме хипотезата тук; не може да приложим и чл. 335, нито чл. 334. Значи ще си приложим чл. 338 J***
Този извод за съществуваща такава забрана следва от систематическото тълкуване на чл. 334, вр. 335, вр. 336, вр. 337, вр. 338.
При допуснато съществено процесуално нарушение въззивният съд отменя присъдата и връща делото в досъдебна фаза или на първата инстанция, в зависимост от това на кой от тези стадий е допуснато нарушението. Това е видно от чл. 335, ал. 1.
За въззивната инстанция няма забрана – тя може да увеличи наказанието, т.к. както е видно от чл. 337, ал. 2, т.1 – правомощието е да се измени присъдата.
Въззивната инстанция има неограничени правомощия във връзка с оценката на доказателствения материал. Съдът оценява доказателствата, като проверява дали използваните от първата инстанция доказателства са факти на обективната действителност; дали са индивидуализирани по време и място; дали допринасят за установяване на обстоятелствата от предмета на доказването и дали използваните доказателства са събрани и проверени по реда на НПК.
Когато оценява доказателствените средства въззивният съд проверява тяхната допустимост; тяхната достоверност; обсъден ли е целият доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност; обсъдени ли са противоречията в доказателствения материал; има ли изопачаване на доказателства; защо съдът е дал вяра на едни, приемайки ги за достоверни, а не е дал вяра на други доказателствени средства, приемайки ги за недостоверни. При тази оценка за въззивния съд не съществуват каквито и да било предели и ограничения.
Въззивният съд има неограничени правомощия и във вр. с фактическите положения по делото. В резултат на оценката на доказателствения материал въззивният съд може да приеме, че фактическите констатации на първата инстанция са неправилни и да приеме нови, други, различни фактически констатации.
Въззивната инстанция има неограничени правомощия да прави и нови правни изводи. Въззивният съд може да реши, че трябва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. В тази хипотеза правомощието е решаващо, т.к. както е видно от чл. 337, ал. 1, т.2, въззивният съд може да измени присъдата. Когато въззивният съд реши, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, хипотезите са 2:
-ако е имало обвинение в първата инстанция, неговото правомощие е решаващо, т.к. както е видно от чл. 335, ал. 1, т.1 – той постановява нова присъда;
-ако не е имало обвинение на първата инстанция, правомощието на въззивния съд е да потвърди присъдата.
Когато въззивният съд прави нови правни изводи, той може, освен да приеме друга правна квалификация, да приеме, че едно обстоятелство, оценено от първата инстанция като отегчаващо, е смекчаващо, и обратно; да приеме, че съвкупността е реална, а не идеална, и обратното; да приеме, че са налице големи размери, особено големи размери и обратното.
В нашето въззивно производство, с едно от последните изменения на НПК, намери приложение правилото, наречено „преклудиране на исканията, бележките и възраженията”. Този институт означава, че всички искания, бележки и възражения трябва да бъдат изчерпани от страните в съответния стадий. В следващия стадий искания, бележки и възражения по повод действия, извършени в предходния стадий са недопустими, т.е. преклудират се по силата на закона. В следващия могат да се правят отново същите искания, бележки и възражения, направени в предходния стадий, но само при положение и когато същите не са били уважени.