НЕЗАВИСИМОСТ НА ОРГАНИТЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
НЕЗАВИСИМОСТ НА ОРГАНИТЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
1. Обща характеристика.
Принципът е установен в чл. 10. От текста се правят следните изводи:
-принципът за независимостта се отнася до всички държавни органи, в това число и до разследващите полицаи.
-според чл. 10 „независимост” означава държавните органи да се подчиняват само на закона.
-този принцип е очертан в закона непълно, а и неточно. Съдържанието на този принцип е по-широко и то може да се изрази по следния начин: един държавен орган е независим, когато е осигурено чрез законови средства, че той извършва своята дейност по вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и на закона.
-този принцип никак не означава, че държавните органи в наказателния процес са абсолютно независими, че са „капсулирани” при извършването на своята дейност. Този принцип неизменно се съчетава и с възможност за ръководство и контрол над извършваната дейност. При осъществяването на този контрол и ръководство могат да се дават включително и указания на държавните органи, които са задължителни. Големият въпрос е за какви указания става въпрос и кои указания няма да накърнят принципа на независимостта. Това са всички указания, които се отнасят до прилагането на закона, а това значи до правната квалификация и до допуснатите съществени процесуални нарушения. Всички други указания са указания по съществото на делото, могат да накърнят вътрешното убеждение и затова са несъвместими с принципа. Такива са указанията кое лице да бъде привлечено като обвиняем; обем на обвинението; преценката на събраните по делото доказателства; фактическите положения, които трябва да се приемат за установени по делото; указанията за прекратяване, за спиране на производството, за признаването за виновен или невинен на конкретен подсъдим; за наказанието, което трябва да се наложи и т.н.
Независимост на съда
1. Независимост на съда от външни на съдебната система органи и лица.
а/ Съдът е независим от органите на ИВ и в частност от министъра на правосъдието:
-министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт; технически осигурява съдебните органи чрез информационни технологии, криминологически изследвания, обучения, сгради, охрана – чл. 370 ЗСВ.
-министърът на правосъдието организира и председателства заседанията на ВСС, но няма право на глас при решаването на който и да било въпрос – чл. 32 ЗСВ.
-органите на съдебната власт се повишават, понижават, освобождават и назначават от ВСС, а министъра на правосъдието може да дава становище по така направените предложения, както и да прави такива – чл. 38, ал. 5 ЗСВ.
б/Съдът е независим и от законодателната власт. Чл. 130, ал. 7 КРБ – годишните доклади се внасят в парламента от ВСС, но съдът остава независим, защото тези доклади се отнасят до прилагането на закона и до дейността на съдилищата, прокуратурите и разследващите органи.
2. Независимост на съда вътре в самата система на органите на съдебната власт.
а/Съдът е независим от инспектората към ВСС. Ако се анализира разпоредбата на чл. 54 ЗСВ, ще се направи верен извод, че този инспекторат има правомощия да проверява, но не самата извършена процесуална дейност, а единствено да проверява начина, по който е администрирана същата. Съгласно чл. 132а, ал. 6 КРБ инспекторатът проверява „дейността на органите на съдебната власт без да засяга независимостта на съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на тяхната дейност”.
б/Съдът е независим от прокурора по следните съображения:
-ОА на прокурора няма задължителна сила за съда. За това и при внесен ОА съдът може да постанови оправдателна присъда.
-прокурорът не може да оттегля ОА като съдът е длъжен да прекрати производството. Прокурорът може да се откаже от обвинението, но и в този случай съдът не прекратява, а продължава да разглежда делото. Той се произнася с присъда, която няма пречка да е осъдителна.
-съдът остава независим и когато прокурорът е сключил споразумение с адвоката на обвиняемия. Това споразумение не може да породи правни последици, ако не бъде потвърдено от съда, а съдът може да не го утвърди, ако то противоречи на закона или на морала.
-исканията, бележките и възраженията, които прави прокурорът не са задължителни за съда; той ги уважава или не по същите правила както исканията, бележките и възраженията на другите страни.
в/Съдът е независим от втората въззивна и третата касационна инстанция, защото:
-въззивният и касационният съд могат да отменят постановените съдебни, както и да връщат делата за ново разглеждане, при което дават указания, които са винаги задължителни. Но независимостта на съда не е накърнена, защото по-горната инстанция може да дава указания само относно стадия, от който да се разгледа делото, допуснатите съществени процесуални нарушения и правната квалификация, което указание обаче остава задължително само когато при новото разглеждане на делото не са установени нови фактически положения.
-ВКС издава ТР, които е вярно, че са задължителни за съдилищата, но тези решения не могат да ограничат независимостта на съдиите, т.к. те не се отнасят до конкретни дела, а са винаги принципни и са свързани единствено с правилното прилагане на закона, когато той е прилаган противоречиво от съдилищата.
Независимост на прокурора
1.Прокурорът е независим от ВЪНШНИ на съдебната системата органи и длъжностни лица и в тази връзка важи всичко казано за съда.
2.Независимост на прокурора от органи ВЪТРЕ в системата.
а/ прокурорът е независим от инспектората към ВСС. Важи всичко за съда.
б/ прокурорът е независим от съда. Съображенията за това:
-когато съдът дава разрешения или одобрява протоколите от извършени действия по разследването, независимостта на прокурора не е накърнена, т.к. както той, така и съдът действат суверенно, по вътрешно убеждение и независимо един от друг.
-съдът може да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на производството и може да му даде задължителни указания, НО прокурорът остава независим, т.к. тези указания могат да се отнасят само до правилното приложение на закона.
-първата, въззивната, а и касационната инстанция могат да връщат делото на прокурора със задължителни указания. Но прокурорът остава независим, т.к. тези указания мога да се отнасят само до допуснати съществени процесуални нарушения.
- в съдебното заседание прокурорът е подчинен на ръководството на съда, но е независим, т.к. е подчинен, но така както всички други страни. По-важното: подчинеността се отнася единствено до спазването на реда в съдебното заседание.
в/независимост на прокурора от горестоящия прокурор. Прокуратурата е единна и централизирана и затова всеки прокурор е подчинен на горестоящия, а всички – на главния прокурор. Затова горестоящият може да дава указания на долустоящия, да отменя актовете му, може да извършва всички действия вместо долустоящия.
До 1999г. взаимоотношенията между горе- и долустоящ прокурор не бяха регламентирани в НПК. След този момент – чл. 46, ал. 3 НПК.
Отговорът на въпроса дали прокурорът е независим от горестоящия прокурор зависи от начина, по който ще бъде изтълкуван чл. 46, ал. 3. В този текст са регламентирани 3 правомощия, които има горестоящия прокурор по отношение на долустоящия:
-горестоящият може да отменя или да изменя постановленията на долустоящия. В тази хипотеза долустоящият остава независим, т.к. както той, така и горестоящият е решил въпроса по вътрешно убеждение и носи отговорност за решението си.
-горестоящият прокурор може да извърши и всички действия вместо долустоящия. В тази хипотеза прокурорът също остава независим, т.к. горестоящият прокурор, който е извършил действията, ги е извършил по вътрешно убеждение и носи отговорност за това.
-писмените указания на горестоящия са задължителни за долустоящия. При буквално тълкуване на думата „указания” тукàзадължителност и долустоящият винаги трябва да се подчини. Но така би се влязло в противоречие с чл. 10 (това обаче е норма принцип и като такава тя се прилага при противоречие с друга норма). Това противоречие дава основание за стеснителното тълкуване на думата „указания”. „Указания” по чл. 46 – само указания, които се отнасят до правилното прилагане на закона.
Независим ли е разследващият орган от прокурора?
За да се отговори правилно на този въпрос трябва да се знае, че съгласно чл. 203 НПК разследващият орган се ръководи от вътрешното си убеждение, подчинявайки се на закона, но и подчинявайки се на указанията на прокурора. По силата на чл. 203, ал. 3 разследващият орган системно докладва на прокурора съгласно чл. 219, 226 и 229. В тези 3 случаи – 3 пъти е задължен да му докладва. Според чл. 196 прокурорът непрекъснато е длъжен да контролира разследването.
От тези текстове може да се заключи, че разследващите органи са органи на прокурора – те събират доказателства за него, не могат да се произнасят по същество и са му напълно подчинени.
За да се отговори на въпроса за зависимост, трябва да се разтълкува разпоредбата на чл. 197 – писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение. Но пак има противоречие с чл. 10 при буквално тълкуване на чл. 197. Но това противоречие не е основание за стеснително тълкуване на „указание”, т.к. при това стеснително тълкуване ще се стигне до друго, по-силно противоречие – с духа на закона, а именно че разследващият орган е орган на прокурора.