ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА(ВДС)

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА(ВДС)

            ВДС се обозначават така, т.к. при тях възпроизвеждането на факти от обективната действителност се осъществява по веществен път.
            По нашия НПК може да се приеме, че ВДС са 2 вида:
                        1/Става въпрос за фотоснимки, диапозитиви, кино-, видео-, звукозаписи, записи в/у носител на РС информационни данни, схеми, отливки и отпечатъци. Това са ВДС по чл. 125, ал. 1, които се изготвят без използване на СРС и са изчерпателно посочени в текста.
                        2/ Това са и посочените чрез мълчаливо препращане към чл. 2, ал. 1 от ЗСРС. Това препращане става чрез чл. 125, ал. 2 НПК. Това са изрично посочените в чл. 2 ЗСРС фотоснимки, кино-, видео-, звукозаписи и белязани предмети. Това са групата на ВДС, които могат да се изготвят чрез използване на СРС.

            ВДС, както впрочем и веществените доказателства, са вещи, някакви предмети, но разликата е съществена. При вещите, които са доказателства става въпрос за такива вещи, които са част от самото събитие на престъпното деяние и затова се явяват част и от онази обективна действителност, която трябва да бъде доказана. Докато вещите, които се използват като доказателствени средства НЕ са част от самото събитие на престъплението, а се изготвят после – при това след образуване на делото от компетентен орган по правилата на НПК и ЗСРС. (Записите на журналистите от пожара на Партийния дом е доказателство, а не доказателствено средство, т.к. не е изготвени по реда НПК. Ако вляза в банка, за да крада там и камерите в нея ме уловят, това е доказателство).
            ВКС казва, че всички случайни записи са доказателства (случайни, а не тайни – снимам нещо си и случайно съм уловила мъж, опрял нож в гърлото на девойка).

            ВДС обикновено се изготвят след като е образувано делото от компетентен орган по ред, предвиден в НПК. За някои ВДС като видео-, звуко- и кинозаписи НПК предвижда дълъг и сложен ред за начина, по който се изготвят – чл. 238 – чл. 240. Има и други ВДС, за които НПК не предписва нарочен ред за изготвянето им, например никъде не пише как се правят фотоснимки, скица, отливка, схема и др. Това, което е забележително, че ВДС, изготвени чрез използване на СРС, нито НПК, нито ЗСРС съдържат ред, по който се изготвят. Защо? – защото това е въпрос на класифицирана информация.
            За изготвяне на ВДС, т.к. се изискват специални знание, обикновено се привлича специалист-технически помощник, който винаги действа под надзора и ръководството на компетентния държавен орган – чл. 126.  
            ВДС, за да се изготвят валидно, чрез използване на СРС, се изисква разрешение на председателя на окръжния съд или упълномощен от него зам-председател.
            Да си видим: чл. 32, ал. 2 КРБ. Всякакъв вид записване, извършено по НПК и ЗСРС  и изготвените записи са ВДС. Всякакви записи, направени извън наказателния процес и не по правилата на НПК са доказателство, ако са направени или със знанието на лицето, или с изричното му съгласие, или въпреки изричното му несъгласие, ако това последното е предвидено в закон.