Непосредственост и Устност
Непосредственост и Устност
- Принцип на непосредствеността.
а/ Обща характеристика. Принципът е установен в чл. 18 НПК и от текста могат да се направят следните изводи:
-принципът се отнася до всички държавни органи
-принципът се отнася до цялото наказателно производство
-принципът не е само деклариран; чрез диспозицията на чл. 18 се формулира дефиниция на същия. Затова е верен изводът, че съдържанието на този принцип се свежда до задължението на държавните органи лично да извършват (а само не да участват при извършването!) действията по разследването и в решенията си да се позовават на доказателства, които са събрали лично.
-този принцип, както е видно от края на изречението на чл. 18 отнапред е формулиран от законодателя с изключения.
Извод: изразът по чл. 18 „лично да събира и да проверява доказателствата” не е равнозначен на израза „лично да присъства при извършване на действието”, нито пък на израза „лично да участва при извършване на действието”. Принципът е лично да извършва действието.
б/Този принцип най-пълно се проявява в дейността на съдебните органи(а не на органите на съдебната власт). Ето аргументите за този извод:
-съдът лично извършва следствените действия, лично събира доказателствата и се позовава само на такива, каквито е събрал лично. За това, ако на досъдебната фаза са събрани и проверени всички доказателства, при това при пълно спазване на закона съдът отново ги събира и проверява. Съдът не може да се позове директно на доказателство, събрано на досъдебна фаза – трябва пак да го събере и пак да го провери.
-само съдът при осъществяване на своите функции НЕ Е взаимозаменяем, той е неизменен при упражняване на правомощията си. Това е вярно, защото съгласно чл. 258 НПК, ако един съдия или съдебен заседател не може да продължи участието си по делото и бъде заменен с друг, делото започва отначало. Това не важи ако по делото е бил привлечен да участва запасен съдия или съдебен заседател ( чл. 260).
-съдът действа при изискването за непрекъснатост на съдебното заседание, което значи че след като изслуша съдебните прения и последната дума, той не може да разглежда други дела преди да постанови присъда по това дело. Това е чл. 259.
в/в дейността на прокурорските органи принципът намира приложение като голямо изключение, защото:
-прокурорът като правило в своите актове се позовава на доказателства, които не е събрал и проверил лично, защото те са събрани и проверени от разследващия орган, чиято основна функция е именно тази.
-прокурорските органи са взаимозаменяеми, те не са неизменни при извършване на дейността си. Когато прокурорът се замени с друг, делото продължава и не се повтарят извършените действие и събрани от него доказателства.
-всъщност този принцип ще намери приложение в дейността на прокурорските органи само когато те са се възползвали от правомощията по чл. 46 НПК (цялостно разследване или отделни действия по разследването).
-в дейността на разследващите органи този принцип не намира така пълно проявление, както при съда, но проявлението му е по-широко отколкото в дейността на прокурорските органи, защото:а/основна функция на разследващия орган е да извършва действия по разследване и да събира доказателства. Затова в своите актове той се позовава на лично събраните от него доказателства. б/ разследващите органи обаче не са неизменни, защото ако един разследващ орган бъде заменен с друг разследването продължава.
-този принцип не намира пълно приложение в дейността на разследващите органи, когато разследването е било извършено в екип от няколко разследващи органи.
-
Устност. Принципът е установен в чл. 19 НПК. От текста се правят а/следните заключения:
-принципът намира приложение и в двете фази на наказателния процес, защото в чл. 19 се употребява изразът „наказателно производство” и намира приложение в дейността на всички държавни органи.
-принципът е установен с изключения отнапред, както е видно от края на изречението на чл. 19.
-чл. 19 само декларира съществуването на такъв принцип, без да се съдържат в нормата дори някакви индиции за съдържанието на същата.
б/ според доктрината според проф. ПАВЛОВ съдържанието на този принцип намира проявления в две насоки:
-обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля задължително се дават УСТНО. Ако не са депозирани устно, те се считат невалидни. В тази връзка е очевидно, че устността е условие за валидност на показанията и обясненията като устно доказателствено средство. Но това не значи, че са невалидни като доказателства.
-исканията, бележките и възраженията, които се правят хода на процеса по начало трябва да се правят устно. Ако са направени писмено, задължително се прочитат. Очевидно, че за исканията, бележките и възраженията устността не е условие за тяхната валидност.
Според Н.Ч. устността като принцип на процеса намира приложение и в следните насоки:
-съдебните прения по наказателни дела не могат да са писмени, задължително са УСТНИ. Ако страната е написала своята реч предварително, трябва да я прочете преди да я даде на съда.
-последната дума на подсъдимия винаги се произнася устно.
-присъдата, за да породи своите правни последици трябва да бъде прочетена в съдебното заседание. Очевидно, че прочитането на присъдата е един от конститутивните й елементи за нейната действителност.
Изключения от принципите на устност и непосредственост:
1. Прочитане показанията на свидетелите – чл. 281
2. Чл. 279 прочитане на обясненията на обвиняемия
3. Задочно производство – чл. 269, ал. 3
4. Разпитите по делегация – чл. 138, ал. 7
5. Право на свидетеля да си служи с писмени бележки за цифри, дати и др. – чл. 122, ал. 1.