ПРАВОМОЩИЯ НА КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРИСЪДАТА.

Правомощия на касационната инстанция. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРИСЪДАТА.

            Касационната инстанция е инстанция по право и правомощията й са съобразени с това. Касационната инстанция няма право да изменя установената фактическа обстановка от първите 2 инстанции. Когато имаме съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на установената фактическа обстановка. Например, разпитали сме едно малолетно лице за блудствени действия с него, цялото обвинение се изгражда само на база показанията на това дете, а другите свидетели разказват разказаното от детето. Задължително тук трябва да се назначи съдебно-психологическа експертиза, която да установи свидетелската годност на детето. Ако тя каже, че няма такава годност à изграждане на неправилна фактическа обстановка. Когато имаме съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на установената фактическа обстановка, касационният съд може, констатирайки това нарушение, да предположи, че изградената фактическа обстановка е също опорочена и може да последва отмяна + връщане.
            Касационната жалба/протест се подава чрез въззивния съд.
            Правомощията:
            Чл. 354, ал. 1 изброява в 4 точки касационните правомощия. Реално те са 5, т.к. в т. 2 имаме 2 правомощия:
            1/Когато нямаме нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция потвърждава.
            2/Изменение на присъдата (ал. 2). Идеята е, че касационният съд не се произнася по същество. Той е съд по право и не може да се занимава с установената фактическа обстановка. За това в ал. 3 ще видим хипотезите, когато наистина се решава по същество основният въпрос на наказателното дело – за вината.
            В ал. 2 ВКС не се произнася по същество на делото. Още един критерий за разграничение м/у ал. 2 и 3 – в ал. 2 имаме хипотези, при които положението на обвиняемия не се влошава. Когато то се влошава, законодателят счита, че само въззивният съд може да го направи. ВКС може да измени присъдата, но само в по-благоприятна посока.
           Хипотезата на изменение е в ал. 2 – 5те точки. Т. 1, 2 и 3 не са проблемни. Акцент е има в/у т. 4 и т. 5:
                        - Т. 4 – закон за по-тежко наказуемо престъпление означава: квалификацията тук е по-тежка; наказанието е по-тежко; в рамките на същото наказание имаме повече квалифициращи обстоятелства. Тук закон за по-тежко наказуемо престъпление можем да имаме само при повече квалифициращи обстоятелства – САМО в тоя случай. Ако се приложи по-тежка квалификация, съдът ще е длъжен да запази наказанието в същите рамки, посочени в атакувания акт. Митов: изобщо не следва да се прилага тук закон за по-тежко наказуемо престъпление(квото и да значи това).
            Имаме например чл. 282 НК(престъпление по служба) и на ПИС – защита по това обвинение; ПИС à осъжда за безстопанственост; ВС à потвърждава за безстопанственост; КС à пак по чл. 282. Изпитание на правото на защита и според Митов не следва да се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление. Практиката, обаче, казва: наказанието е същото и кво значение има текста – нали все пак няма влошаване. Но има влошаване, казва Митов, заради това, че определени последици се свързват с определен вид престъпление. По чл. 282 в определени случаи той не може да заеме някои длъжности – ей ти го по-тежкото.
                        -Т. 5 – гражданския иск за неимуществени вреди. Тогава правомощията на касационния съд са въззивни по своя характер. Целта е процесуална икономия.

№ 85 (може би)

            3/ Ал. 3 – трето правомощие – отмяна + връщане.
            В ал. 3 са изброени хипотезите, когато се влошава положението на подсъдимия. Връща се делото за отстраняване на нарушения. Увеличаването на наказанието НЕ Е правомощие на КС.
            4/ Да се прекрати или спре наказателното производство. Нормата е препращаща към общата част на НПК. Чл. 354, ал. 1, т. 2 – вж. Тази разпоредба да се тълкува корективно. Когато се спира наказателното производство не бива да се отменя съответния акт, т.к. спирането, основанията за спиране, са временни пречки пред развитието на делото.
            Когато се прекратява наказателното производство, атакуваният съдебен акт трябва да се отмени.

            Когато делото се връща за ново разглеждане, законодателят в чл. 355 е указал какви задължителни указания може да дава касационният съд. Никоя от трите точки не влияе в/у формирането на вътрешното убеждение.

            Забрана за влошаване положението на подсъдимия. Тя гарантира свободата на обжалване, не гарантира цялото право на защита. Целта: когато подсъдимият обжалва присъдата да знае, че не може да му бъде влошено положението. Влошаване значи:
            -прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление;
            -увеличаване на наказанието;
            -отмяна на приложението на чл. 64, ал. 1 и чл. 66;
            -да осъдим оправдан.
           За да е налице влошаване, не е нужна кумулация на тези 4те. Забраната за влошаване НЕ е абсолютна. В определени случаи съдът може да влоши положението. Влошаването става, когато контролният съд (въззивният или касационният) разглежда делото и има съответна жалба/протест. Какво значи „съответен”? – с жалбата/протеста се иска влошаване. Ако в протеста прокурорът каже, че е осъден неправилно подсъдъмият и иска намаляване на наказанието – няма съответен протест. Трябва да е искал увеличаване, за да има съответен протест. Къде действа тази забрана? – там където делото може да стигне в резултат на обжалване.