ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА

            1/ ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГЛ. 22 НПК
            От гл.т. начина, по който се атакуват определенията(когато е състав на съда) и разпорежданията(когато еднолично се произнася съдия) има 3 групи:
                        а/ определенията, с които се прекратява наказателното производство и няколко други определения, така както са изчерпателно посочени в чл. 341, ал. 1 се обжалват и протестират като присъдите по реда на гл. 21.
                        б/ определенията, за които изрично е посочено това в съответното място на НПК се обжалват и протестират по реда на гл. 22. Например в чл. 255, ал. 4; чл. 271, ал. 6.
                        в/ всички други определения не подлежат на обжалване и протестиране (ал. 3 на чл. 341).

            По реда на гл.22 се обжалват винаги определения на първата инстанция пред въззивния съд. Това производство е твърде специфично, т.к. когато се обжалва определение на първата инстанция, производството пред тази инстанция е висящо. В това висящо производство се отваря друго производство по атакуване на определението. За особеността на това производство говорят и употребените изрази в гл. 22 – тя ползва понятията частна жалба и частен протест, а не само протест и жалба.
            Това производство има изключителен характер и от друга гледна точка. То е единствената процедура по НПК, когато съдът може сам да отмени или да измени постановения акт. По този начин е налице отклоняване от основен принцип на действие на съдебни органи, които за разлика от административните, след като са постановили веднъж своя акт, не могат сами да го изменят или отменят.
            Производството по гл. 22 може изцяло да се развие и да се осъществи и само пред ПИС. Частната жалба и протестът се разглеждат от въззивната инстанция, но само когато ПИС не е отменил или изменил своя акт.
            От това правило може да се направи извод, че частните жалби и протести, за разлика от жалбите и протестите, не винаги имат деволутивно действие, защото не винаги частната жалба и протест се явяват средство за пренасяне на производството пред по-горната съдебна инстанция.
            Частните жалби и протести не винаги имат и суспензивно действие, т.к. чрез тяхното подаване не се спира нито производството по делото (първоинстанционното), нито пък се спира изпълнението на определението, освен ако ПИС или въззивният съд
не постановят друго – чл. 343.
            Както ПИС, така и въззивният съд разглеждат частните жалби и протести като правило в закрито заседание, като въззивният съд може да го разгледа и в открито - с призоваване на страните.
            Определението, с което се произнася съдът по частните жалби и протести, е окончателно.

            2/ СРОКОВЕ И РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЧАСТНИТЕ ЖАЛБИ И ПРОТЕСТИ
            Чл. 341, ал. 1 – срокът. Не са важни дните, а дали е преклузивен.
            Редът за решаване на въпросите по частните жалби и протести – чл. 344 и чл. 345.