Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в НПК.
Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в НПК.
- Обяснение на първия белег от дефиницията – „НП е дейност на държавни органи и граждани”.
а/ държавни органи
-съд
àнаказателните дела като първа инстанция се разглеждат и решават от РС или ОкрС. По-тежките ги гледа ОС. Делата като първа инстанция се разглеждат или еднолично от съдия, когато за престъплението се предвижда до 5г. ЛОС или от съдебен състав, когато се предвиждат над 5г. ЛОС. Съдебният състав се състои винаги от съдии и съдебни заседатели.
à втора инстанция – Окръжен съд, когато се атакува присъда на РС и от АС – при атакуване от Окр. Съд.
àтрета инстанция – ВКС винаги в състав от трима съдии.
àсъдът е единствено компетентен да реши делото с присъда, която се издава в името на народа и има сила на присъдено нещо (прокурорът може да прекрати делото с постановление, което няма да има сила на присъдено нещо).
àслед реформата от ‘99г. на съда бяха предоставени многобройни правомощия на досъдебната фаза. След внасянето на Обв.Акт започва съдебната фаза/производство.
àправомощия:
-почти всички мерки за принуда, които се вземат в досъдебна фаза се постановяват от съд. Например: задържане под стража, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрия, домашен арест.
-има действия, които трябва да се извършат пред съдия: разпит на свидетел и на обвиняем
-има действия, които не могат да се извършват валидно без разрешение на съдия: обиск, претърсване, изземване, освидетелстване, освен ако са били неотложни. А когато са неотложни – без разрешение на съдия, но протоколът трябва да бъде одобрен от съдия.
-прокурор
àв съдебната фаза(СФ)прокурорът е винаги страна, която осъществява функция по обвинение и носи цялата тежест на доказване.
àв досъдебна фаза прокурорът е единствено компетентен да образува наказателното дело, да откаже да образува, да изготви обвинителния акт, който внася в съда, да прекрати производството и да го спре.
àпрокурорът е и орган, който има задължение да изпълнява надзор за законност в/у дейността, извършвана от разследващите органи. Затова прокурорът може да им дава указания, които са задължителни и не могат да ги възразят; да отменя актовете постановени от разследващите органи; да заменя разследващите органи и т.н.
àс приемането на новия НПК прокурорът бе установен в същото време като разследващ прокурор. По силата на чл. 46 НПК той може да извърши цялостно разследване по всяко дело. Може да извършва отделни действия по разследване и други процесуални действия.
-разследващи органи – разследващи полицаи и следователи. Следователите са органи на съдебната власт, защото се назначават, повишават и освобождават от ВСС. Със измененията преди 1 месец в ЗСВ в Бг има НСС, която се ръководи от директор и от главния прокурор, а директорът е зам-главният прокурор. Следователите от окръжните следствени служби сега са отдели в окръжните прокуратури.
Разследващите полицаи са органи на ИВ, защото се назначават повишават и освобождават от министъра на вътрешните работи. Структурно разследващите полицаи са самостоятелна дирекция в МВР. С едни от последните изменения на ЗМВР се допусна да бъдат разследващи полицаи и лица без висше юридическо образование.
Разследващите полицаи обаче, както и следователите извършват абсолютно еднаква дейност. Следователите и разследващите полицаи по еднакъв начин са подчинени на прокурора. Те са негови органи, извършват разследването като главна тяхна функция и събират доказателства, необходими на прокурора, за да може той да прекрати, да спре делото или да внесе ОА.
б/ГРАЖДАНИТЕ
-граждани, срещу които е повдигнато обвинение
-лица, претърпели вреди от престъплението
-граждани, които технически подпомагат дейността на държавните органи
Гражданите, срещу които е повдигнато обвинение и лица, претърпели вреди от престъплението са граждани, които в наказателния процес защитават свои права и интереси. В наказателния процес има и граждани, които защитават чужди права и законни интереси и граждани, които не защитават ничии права.
I. Гражданите, които защитават свои права и законни интереси
à граждани, срещу които е повдигнато обвинение
--обвиняем или подсъдим
Фигурата обвиняем се конституира за пръв път в хода на самото разследване с постановление за привличане на обвиняем. Това действие с ТР №2/2002г. правилно се обозначава като предварително обвинение.
След като приключи разследването прокурорът изготвя ОА и това е окончателното обвинение. Тук има правило, че прокурорът може да изготви ОА, но само срещу същото лице и за същото престъпление, за което това лице е било привлечено като обвиняем в хода на разследването.
Само прокурорът може да повдигне окончателното обвинение с ОА. Предварителното обвинение се повдига от разследващите органи, но няма пречка това да направи и прокурорът.
Подсъдим е лицето, срещу което е внесен ОА и е предаден на съд. Подсъдимият участва в съдебната фаза на процеса като страна, която осъществява функцията по защита.
àЛица, претърпели вреди от престъплението
--пострадал. Той е ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и което притежава многобройни права в досъдебната фаза. С приемането на новия НПК на пострадалия бяха предоставени многобройни права по чл. 75 НПК, вкл. да ползва повереник=адвокат. Участието на пострадалия в наказателния процес никога не е задължително.
--ощетено ЮЛ. Това е винаги ЮЛ, което е претърпяло имуществени вреди от престъплението. Има само 3 права на досъдебна фаза – да обжалва отказа да се образува наказателен процес, да обжалва прекратяването на делото и да предяви иск за обезпечение на бъдещ граждански иск. Участието в досъдебната фаза на ЮЛ никога не е задължително и зависи от неговата воля.
--частен обвинител- ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди и което участва в съдебната фаза като страна. Той е акцесорна страна, защото участва по делото винаги наред с прокурора. Осъществява функция по обвинение и няма тежест на доказване. Участието на частния обвинител никога не е задължително. Пострадалият и частният обвинител са винаги едно и също лице.
--частен тъжител – той е ФЛ, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Тези дела са от частен характер.
Разлики между делата от общ и частен характер: по делата от ЧХ няма досъдебно производство, а в съдебната фаза по тези дела не участва прокурор. По тези дела частният тъжител е главен обвинител и има тежест на доказване. По делата от ОХ частният обвинител е акцесорна страна и няма тежест на доказване. Втората разлика е, че при престъпление от ОХ се образува задължително наказателно производство, докато делата от ЧХ се образуват само когато частният тъжител е поискал това, депозирайки тъжба в съда. Третата разлика – частният тъжител във всеки момент може да оттегли тъжбата си и делото да се прекрати и във всеки момент може да постигне помирение с подсъдимия и делото да се прекрати. Докато по делата от ОХ прокурорът не може да оттегли ОА. Ако частният обвинител оттегли молбата си делото не се прекратява. По тези дела може да има споразумение между прокурора и адвоката на подсъдимия. А когато има споразумение делото не се прекратява, защото това споразумение има силата на влязла в сила присъда.
С приемането на новия НПК бяха въведени и две нови процедури-дела от ЧАСТНО-ПУБЛИЧЕН ХАРАКТЕР И ОТ ПУБЛИЧНО-ЧАСТЕН ХАРАКТЕР. При делата от ч-п характер става въпрос за някои престъпления изрично предвидени в особените разпоредби на НК, при които наказателното производство се образува но само, когато е подадена тъжба от пострадалия до прокурора. Тези дела са частни, защото могат да започнат само по волята на пострадалия, както делата от ЧХ. Но в същото време са публични, т.к. протичат по същите правила, както делата ОХ и не могат да се прекратят нито с оттегляне на тъжбата, нито с постигане на помирение.
Делата от публ-частен характер – те са случаи, предвидени в НК, когато пострадалият до началото на съдебното следствие на първата инстанция може да поиска делото да се прекрати и то се прекратява – чл. 343 или чл. 343а НК. Делото е публично, защото се образува винаги когато е извършено престъпление , независимо от волята на пострадалия и защото процедурата се осъществява по общия ред. но в същото време е частно, защото може да се прекрати само по волята на пострадалия.
--граждански ищец – това е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди, което е предявило граждански иск в съдебната фаза с искане да получи обезщетение за причинените вреди. Гражданския ищец е страна, която осъществява обвинение. Но неговите права са ограничени до тези, свързани с доказването че деянието е извършено, извършено е виновно, че са причинени вреди и те са в пряка връзка с извършеното деяние.
ИЗВОД: от изложеното е очевидно, че едно и също лице може да участва в едно и също дело в 4 процесуални качества. Когато пострадалото лице е ФЛ на досъдебна фаза може да се конституира като пострадал, в съдебната фаза като частен обвинител и граждански ищец, а в същото време задължително е свидетел. Това лице никога не е длъжно да участва по делото освен като свидетел. Може да участва и само в някои от процесуалните качества.
--граждански ответник – когато за причинените вреди отговаря някое друго лице солидарно с подсъдимия по силата на граждански закон. Подсъдимият и гражданският ответник не съвпадат. Например родителите за непълнолетните си деца. Подсъдимият също отговоря в определения граждански иск и също се осъжда да заплати причинените вреди, но в качеството си на подсъдима, а не на граждански ответник.
II. Гражданите, които защитават представлявани
-защитника: той е лице, което упражнява адвокатска професия, както и съпруг, възходящ, низходящ, роднина. Когато НПК употребява „защитник” има предвид лицето, което защитава правата и законните интереси на гражданите, срещу които е повдигнато обвинение.
-повереник: понятието е родово, защото повереник може да бъде адвокат, но може да бъде и съпруг, възходящ, низходящ, роднина. Когато НПК употребява това понятие има предвид лицето, което защитава правата и законните интереси на лица, пострадали от извършеното престъпление.
Защитникът е самостоятелна страна в наказателния процес, а повереникът не е!
III. Третата група: гражданите, които технически подпомагат дейността на държавните органи.
Става въпрос за граждани, които не защитават нито свои, нито чужди права и интереси. Тези граждани не участват трайно в процеса, а еднократно при извършването на едно или друго действие. Става въпрос за вещите лица, свидетели, поемни лица, тълковници, преводачи, педагози, психолози.
2.ОБЯСНЕНИЕ НА ВТОРИЯ БЕЛЕГ ОТ ДЕФИНИЦИЯТА – ЧЕ НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ИМА СТРОГО СПЕЦИФИЧЕН ПРЕДМЕТ. Този белег означава, че наказателните дела се разглеждат и решават единствено чрез наказателния процес.
3.ОБЯСНЕНИЕ НА ТРЕТИЯ БЕЛЕГ – ЧЕ НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС СЕ РАЗВИВА И ОСЪЩЕСТВЯВА ПО РЕД, ПРЕДВИДЕН В НПК. Наказателният процес е дейност, която се развива и осъществява не по реда на закон, а по реда на НПК. Това означава, че една информация за извършено престъпление дори да е събрана и проверена по реда на закон не може да е доказателство за осъждането и оправдаването на лицето. НПК предписва кои са способите за доказване – разпит, оглед, претърсване, изземване и т.н. Предвидени са изчерпателно, не може да има други. Способите за доказване са не само предвидени изчерпателно, изчерпателно е предвиден и редът, по който се извършва съответното действие. Нещо повече, според практиката на ВКС нарушаването на този ред при извършването на действието означава, че протоколът е невалиден и не може да се използва като доказателство.