ПОДСЪДНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА
ПОДСЪДНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА
1.Обща характеристика на наказателните дела.
В доктрината се прави разлика м/у подсъдност и компетентност. Двете понятия са тясно свързани и се намират в пряка връзка, т.к. съдържанието на едното понятие не може да се обясни без другото и обратно и т.к. двете понятия изразяват едно и също нещо от различни гледни точки. След като едно дело е подсъдно на 1 съд, то това значи, че съдът е компетентен да го разгледа, а за да бъде компетентен, то делото трябва да му е подсъдно. Затова дали говорим за подсъдност или компетентност, зависи от гледната точка. От гледна точка на съда правомощието му да реши делото е неговата компетентност, а от гледна точка на делото, обвързаността му с този съд е неговата подсъдност. Подсъдни са делата, компетентен е съдът.
По нашия НПК подсъдността не се определя нито ад хок, нито по волята на страните, а със закона, с императивни правни норми.
По нашето право основната подсъдност е тази на РС, за да се реализира идеята, че правосъдието трябва да е близо до страните.
2. Видове подсъдност:
а/ родова(предметна) подсъдност.
Предметната подсъдност разпределя делата м/у различните по степен съдилища – РС, ОС – когато действат като първа инстанция. Затова е вярно, че тези правила разпределят делата м/у районните и окръжните съдилища като първа инстанция.
Родовата подсъдност е в чл. 35. Ал. 1 сочи принципа, че на РС са подсъдни всички дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжен съд. Ал. 2 – изчерпателно посочва престъпленията, подсъдни на окръжен съд. Ал. 3 – особено правило на родова подсъдност, когато делото винаги се гледа като първа инстанция от СГС.
Практиката на ВКС константно приема, че нарушаването на правилата на родовата подсъдност не винаги е съществено процесуално нарушение и че такова винаги е налице, когато РС е разгледал дело, което е бил компетентен да разгледа ОС. Обратното не е нарушение.
б/местна подсъдност.
Правилата на местната подсъдност разпределят делата м/у еднаквите по степен съдилища, когато действат като първа инстанция. Затова е вярно, че тези правила разпределят делата м/у многото райнни, респ. окръжни съдилища.
Чл. 36 сочи кой е критерият за решаване на въпроса кой измежду районните/окръжните съдилища е компетентен да разгледа делото. Критерият – мястото на извършване на престъплението. В ал. 2, ал. 3 на чл. 36 и чл. 37 са регламентирани специфични хипотези и критерии на местна подсъдност – става въпрос за хипотезите, когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението; когато престъплението е извършено в района на няколко съдилища; когато е извършено в чужбина.
Според практиката на ВКС нарушаването на правилата на този вид подсъдност не винаги е съществено процесуално нарушение. Такова винаги е налице, когато заинтересованата страна е възразила и въпреки това делото е било гледано от същия този съд.
в/ Подсъдност по връзка на делата.
По правилата на тази подсъдност, подсъдността на едно дело, което се нарича акцесорно се определя от подсъдността на друго дело, което се нарича главно. Благодарение на тези правила е възможно да се обединяват главното и акцесорното дело, за да се разкрие обективната истина.
НПК познава няколко хипотези на този вид подсъдност:
-едно лице извършило няколко престъпления – чл. 38;
-когато няколко лица са извършили няколко престъпления – чл. 41;
-определяне на общо наказание – чл. 39;
-престъпление в съучастие – чл. 40;
г/ Функционална подсъдност
Правилата на тази подсъдност оказват кой съд е компетентен да се произнесе като въззивна и като касационна инстанция – чл. 45.
3.Спорове за подсъдност: чл. 44-вж.
4.Изземване на наказателни дела: чл. 43-вж.