ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
Писмените доказателствени средства се обозначават така, т.к. при тях възпроизвеждането на факти от обективната действителност става чрез писмени знаци.
Писмените доказателствени средства НЕ са, а и няма как да бъдат изброени в НПК, т.к. всеки документ може да бъде писмено доказателствено средство. Този извод е от чл. 127, който завършва с думите „и други документи”.
Писмените доказателствени средства са винаги документи и в тази вр. могат да се направят следните обобщения:
1/ Документът може да е частен, официален, оригинален, препис или ксерокопие. Но тук е важно, че преписите и ксерокопията могат да се използват само когато е доказано, че оригиналът не може да бъде намерен.
2/!Документите, за да се ползват като доказателствено средство (а не като доказателство) трябва да интересуват наказателния процес само със своето съдържание.
3/Документите, доказателствени средства, са по своята природа удостоверителни, а не диспозитивни, т.к. само удостоверителният документ възпроизвежда именно факти от обективната действителност.
4/ Когато по делото е приложен документ на чужд език, той трябва или да бъде придружен с превод на български, или да се назначи преводач (чл. 134).
5/Документите, писмени доказателствени средства, са 2 групи:
а/Всички документи, които са изготвени в хода на висящия наказателен процес:
- Става въпрос за всички протоколи, изготвени при извършване на различните способи за доказване (протоколи за оглед, за разпит, за претърсване, за изземване).
-Всички тези протоколи са по същността си официални документи, т.к. се изготвят в хода на висящия наказателен процес, от компетентните органи, по правилата на НПК.
-Именно защото този вид протоколи са официални документи, чл. 129 НПК сочи изчерпателно техните задължителни реквизити. Чл. 130 сочи реда, по който се правят поправки и допълнения. Чл. 131 – легално ги обявява за доказателствени средства, които възпроизвеждат доказателства.
б/Към тази втора група се отнасят всички документи, които се използват като писмено доказателствено средство, а са изготвени извън и независимо от наказателния процес.
В хода на наказателния процес се изготвят освен протоколи от извършени способи за доказване и други протоколи, като например – протокол за предявяване на разследването, за предявяване на обвинението; за отказ от защитник и др. Тези протоколи също се изготвят в хода на наказателния процес и също са документи. Те имат доказателствено значение, но не са доказателствени средства.
Протоколите от извършените способи за доказване, а това значи от действия по разследване или съдебно следствени действия, са винаги доказателствено средство, т.к. тези протоколи не само доказват, че е извършено действието, но те възпроизвеждат факти на обективната действителност и затова доказват и самото престъпление.
Всички други протоколи от извършени други процесуални действия не са доказателствено средство, т.к. не възпроизвеждат факти от обективната действителност, свързани със събитието на престъпното деяние. Но в същото време имат доказателствено значение, т.к. доказват извършеното действие, кой го е извършил и реда, по който го е извършил.
В наказателния процес се изготвят и други документи – присъда, решение, определение, постановление и т.н. Това са официални документи, изготвени в хода на процеса, които обаче са по своята същност диспозитивни. Затова те могат да се определят като юридически актове. Тези документи не са писмено доказателствено средство, но те в своята уводна част също възпроизвеждат факти, които могат да имат доказателствено значение. Например датата в/у постановлението за образуване доказва спазен ли е срокът за разследването, който тече от тази дата. Името и длъжността на автора на документа доказват дали действието е извършено от компетентен орган.