Homepage > Финансово право > Банков надзор. Понятие. Надзорни правомощия на БНБ. Вътрешен банков контрол. Контрол върху търговските банки. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.

Банков надзор. Понятие. Надзорни правомощия на БНБ. Вътрешен банков контрол. Контрол върху търговските банки. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.

1. Банков надзор. Осъществяването му е необходимо, тъй като банковата дейност е рискова и могат да се накърнят интересите на много лица. Проблематиката, свързана с банковия надзор е част от публичноправния режим на БП. Това е дейност на БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чуждестранните банки у нас, държавен финансов контрол, защото се упражнява от държавен орган.

1.2. Цели, които се преследват с банковия надзор (чл. 2 ЗБНБ):

1) да се поддържа стабилността на банковата система в държавата;

2) да се защитават интересите на вложителите.

1.3. Етапи на надзорната дейност:

1) установяване на определени факти (установителен етап);

2) предприемане на мерки за въздействия с оглед на направените констатации.

1.4. Видове контролна дейност:

1) предварителен надзор (осъществяването на надзорната дейност започва още преди учредяването на ТБ – преглед на документи, поставяне на условия и т.н.)- издаване на лиценз;

2) текущ (по време на извършване на банкова дейност от ТБ);

3) последващ (когато се пристъпва към банкова ликвидация или несъстоятелност – БНБ се намесва и дава разрешение за това с оглед на двете цели на дейността).

1.5. Обхват на надзорната дейност. Надзорът е повсеместен. Осъществява се по отношение на всички видове банкова дейност: спазването на лицензията, т.е. дали не излиза извън разрешение и т.н.

1.6. Обекти на надзора.

1) Основно надзорната дейност се осъществява по отношение на ТБ;

2) Надзор се осъществява и върху клоновете на чуждестранните банки;

3) Предприятия, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност – също са обект на този надзор. Банковата дейност се извършва в условията на разрешителната система, т.е. субекти, които нямат разрешение за това, не могат да извършват такава. Най-често опити да осъществят банкова дейност правят финансови къщи, брокерски бюра. Контролната дейност в този случай се осъществява с оглед на това да не се извършва банкова дейност от субекти, които нямат разрешение.

1.7. Нормативна уредба на надзорната дейност.

1) Два текста на ЗБНБ:- чл. 2, ал. 3 – БНБ регулира и контролира дейността на др. банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите;

- чл. 4, ал. 1 – БНБ може да изисква от банките да ú предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки.

2) Закон за кредитните институции (чл.62 – чл.97);

3) Няколко подзаконови нормативни акта (наредби на УС на БНБ).

2. Надзорни правомощия на БНБ.

Тъй като става дума за контрол, по време на извършването му БНБ има правомощия, идентични с правомощията, които притежава всеки контролен орган /чл.80 от ЗКИ/:

1) право на достъп в служебните помещения на съответните лица;

2) право да изисква всякаква информация свързана с дейността им;

3) право да изисква съдействие от ТБ при извършване на контролната дейност;

4) право да назначава експерти, които да дават становището си по специални въпроси;

5) право да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия;

6) право да искат от съда налагането на запори и възбрани върху иму-ва на лица, причинили щети;

7) право да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на ТБ;

8) при констатирани нарушения контролните органи притежават и санкционни правомощия.

Нарушенията, констатирани при надзора се свеждат до:

1) нарушения на изискванията, установени в банковото законодателство;

2) нарушения на актове на БНБ, които нямат нормативен характер, но са задължителни за изпълнение от страна на ТБ;

3) сключване на различни банкови сделки или даване на услуги, които накърняват стабилността на банката (най-често отпускане на големи кредити; на вътрешни кредити на други рискови)

4) извършване на банкова дейност извън дадената лицензия.

Извършители:от самата банка; от администратори на банката; от акционери на банката..

Мерки за въздействие:

1) Принудителни административни мерки – чл. 65, ал. 2 :

- да разпореди писмено: да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и да се предприемат оздравителни мерки; да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката;- да увеличи капитала си; - да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката; - да нареди на акционер, притежаващ квалифицирано дялово участие в банката, да прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни;

- да ограничи дейността на Б, като ú забрани да извършва определени сделки, дейности или операции;

- да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност

Актовете за налагане на принудителните административни мерки подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред – само пред БНБ чл.151 от ЗКИ.

2) Санкции под формата на глоби (по реда на ЗАНН).

3) Гражданска отговорност при причинени имуществени вреди. Тя се свързва най-често с невърнати кредити. Отговорността е солидарна между кредитополучателя, който не е върнал кредита, и длъжностното лице, с чието съгласие е отпуснат кредитът.

БНБ има санкционни правомощия с реализиране на административна наказателна отговорност. Наказателното постановление се издава от Подуправителя на “Банков надзор”.

3. Вътрешен банков контрол.

Този контрол се осъществява в рамките на ТБ от нейни органи, т.е. не е държавен контрол. Затова се нарича и “граждански контрол”. Този контрол се упражнява от служители на самата банка – инспектори, назначени от управителните органи на банката и отчитащи се пред тях. Предвижда се в устава на Банката. Понеже не са държавни органи, те не могат да съставят властнически актове. Те просто информират банката за своите констатации. Те от своя страна има право да преценят, какви мерки да предприемат. Този контрол е уреден в Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките.

Контролът е за законосъобразност. Контролът е превантивен, текущ и последващ, приключва с констативен акт, когато се констатират нарушения на НА, включително и на вътрешните актове на банката и когато се констатират щети, нанесени на банката; или с констативна записка – когато не са установени подобни обстоятелства. Съдържат мнения и становища за подобряване на дейността.

4. Контрол върху големите кредити.

4.1. Нормативна уредба – чл. 44 и чл.45 от ЗКИ, Наредба № 7 за големите и вътрешните кредити на банките /експозиции/. Големи са тези кредити, които надвишават 10% от собствения капитал. Затова дали даден кредит е “голям” се преценява за всяка банка конкретно във връзка със собствения ú капитал.

4.2. Максимални размери.

1) Този кредит трябва да не надхвърля 25% от собствения капитал на банката, т.е. той трябва да бъде в рамките от 10 до 25 на сто от капитала.

2) Всички отпуснати големи кредити не могат да превишават 8 пъти собствения капитал на банката

4.3. Режим на отпускане. За големите кредити е установен специален режим на отпускане и надзор върху тях от БНБ. По принцип кредити в размер до 10% от собствения капитал на банката се отпускат от кредитните инспектори (проверяват икономическата обосновка, достатъчни ли са обезпеченията и т.н.). Когато става въпрос за голям кредит, право да отпусне сумата има управителният съвет на банката с решение. А когато исканият кредит е в размер над 15% от собствения капитал на банката – с решение на УС, но взето в условията на единодушие. При банковия надзор се следи дали е спазен този режим на отпускане.

4.4. Особеният режим в някои случаи не важи:

1) обезпечен е със злато;2) гарант е станала държавата; 3) кредитополучателят има на депозит в същата банка конвертируема валута или левове минимум на стойност на отпуснатия кредит.

5. Контрол върху вътрешните кредити.

Отпускат се на лица, свързани с банката: 1) администратори на банката (членове на УС и Контролния съвет) и техни роднини; 2) контролни органи, които са упражнявали контрол върху банката; 3) одитори, които заверяват годишния баланс на банката; 4) акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите и др.

Те се отпуска от УС с решение само при условията на единодушие по общия режим; Общият размер на отпуснатите вътрешни кредити не може да надхвърля 10% от собствения капитал на банката.

6. Специални ограничения

Забрана на банките за придобиване на ДМА, тъй като нейния капитал е основно паричен. Тя не може да придобива ДМА на стойност от повече от 50% от собствения и капитал.

Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, защото могат да настъпят неблагоприятни последици за широк кръг лица.