Статут и правомощия на Сметната палата.
Статут и правомощия на Сметната палата.
1. История и правна уредба.
Конституцията от 1991 г. предвижда създаването на такава институция в чл.91, въз основа на който през 1995 г. ОНС приема нов Закон за Сметната палата (ДВ 71/95). Въз основа на закона се приема и Правилник за приложение на ЗСП (ДВ 28/1996 г.).
2. Правна характеристика на Сметната палата.
2.1. Държавен орган, който упражнява властнически правомощия, издава властнически актове, притежава санкционни правомощия.
2.2. Висш държавен орган т.к. Съществуването ú е установено в Конституцията, независима от ИВ, както председателят, така и членовете се избират от НС, контролира МС по повод изпълнението на бюджета, т.е. контролира бюджета изцяло. Ако Сметната палата трябва да се оприличи на някой държавен орган, тя стои най-близо до Конституционния съд .
2.3. Специализиран контролен орган.
СП у нас осъществява текущ и последващ контрол. При приемането на бюджета председателят ú може да прави препоръки, но те нямат задължителен характер. Дава становище при отчитането. Тя е специа-лизиран орган, защото осъществява контрол само в сферата на бюджета (не всякакъв фин. контрол).
2.4. Независим орган– подчинява се само на конституцията и законите. СП контролира изпълне-нието на бюджета, което се осъществява от изпълнителната власт. Затова Сметната палата трябва да бъде независима по отношение на МС, защото не може един орган да контролира друг, от когото е зависим. Министърът на финансите и правителството не могат да коригират проектобюджета на Сметната палата.
Сметната палата, по подобие на БНБ и Главния прокурор, се отчита за своята дейност пред НС.
НС има право да възлага на СП извършването на три проверки годишно там, където то посочи.
2.5. Външноведомствен контролен орган. Контролът е външно-ведомствен, защото Сметната палата заема самостоятелно място в системата на ДО, т.е. тя е външен орган за всички проверявани обекти. Сметната палата може да контролира всички бюджети – централни и местни, общи и специални, а също и т. нар. извънбюджетни сметки.
3. Цел и задачи на Сметната палата.
Задачите на този контрол могат да се проследят основно в пет направления.
1) Контрол върху законосъобразното и целесъобразното изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и другите бюджети, приемани от НС. Във всички случаи и тук важи принципът, че юрид.отгов. може да се търси само и единствено при констатиране на незаконосъобразност.
2) Контрол върху изпълнението на извънбюджетните сметки.- при постъпление на средства, които не идват от бюджета. Тези сметки са форма за заобикаляне на закона, и в бюджетните учреждения се откриват такива сметки, които да се пълнят с пари отвън и да се наричат “собствени приходи”. Разпореждането с тях е по-лесно и са възможни злоупотреби. Затова законът предвижда СП да контролира тези сметки по същия начин, както и бюджетните.
3) Контрол върху използването на бюджетните средства, предоставени на лица за осъществяване на стопанска дейност.
Това са трите основни направления, в които се осъществява контролът. У нас на Сметната палата се възлагат и две допълнителни задачи, които по принцип не са присъщи на подобни учреждения:
4) Контрол върху дейността по обслужване на държавния дълг- за вътрешния и преди всичко за външния дълг, който ежегодно се обслужва и погасява, а плащането в тази насока идва само от бюджета. Най-голямата част от разходното перо на бюджета са именно плащанията по външния дълг, затова няма съмнение, че Сметната палата ще контролира и тази дейност.
5) Контрол върху постъпленията от приватизацията. Смисълът е да не се допусне извършването на закононарушения, от които в бюджета да постъпят по-малко или въобще да не постъпят средства. Сметната палата проверява още: - отчетите на бюджетните разходи на БНБ; - взаимоотношението на БНБ с държавния бюджет; - приходите и разходите на ЮЛ с нестопанска цели и фондове, образувани с бюджетни средства, гарантирани от държавата.
4. Устройство на Сметната палата (чл.5 – чл.21 ЗСП).
Сметната палата е ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище в София, колективен орган. Състои се от председател и 10 члена, които се избират и се освобождават от НС за срок от 9 г. Председателят не може да се избира за втори мандат. Първо се избира председателят. В едномесечен срок от избирането му председателят прави предложение пред НС за избиране на членове на Сметната палата.
Изисквания към членовете /посочени в ЗСП/ да са български граждани без друго гражданство; да имат висше ик. или юрид.о образование и стаж по специалността не по-малко от 15 г. за председателя и 10 г. за членовете; да не са помежду си роднини по права линия … и т.н. полагат клетва пред НС.
В СП се създават отделения и териториални поделения в съответствие с административно-териториалното устройство на страната, които се ръководят от директори.
5. Правомощия на Сметната палата и нейните органи.
5.1. Сметната палата притежава определени правомощия.
5.2. Председателят на Сметната палата е орган със собствени правомощия.
5.3. Инспекторите, които извършват проверките, също притежават отделни правомощия.
6. Контролна дейност на Сметната палата.
Осъществява се чрез извършване на проверки от инспекторите- одит. Определение на понятията:
"Одит" е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им.
"Одит на изпълнението" е проверката на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички равнища на управление в одитирания обект с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност: "Финансов одит" е проверката на сметките и финансовата док-я на одитирания обект с цел да се установят законосъобразността, достоверността и редовността на водената счетоводна отчетност, както и законо-съобразността на събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имуществото.
"Одит на финансовото управление" е проверката на системите за финансово управление и контрол и на управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението, отчитането и контрола на бюджетните и другите публични средства и дейности в одитирания обект.
"Одит на финансовите отчети" е проверката на финансовата отчетност на одитирания обект с цел изразяване на независимо становище относно достоверността, законосъобразността и редовността на изготвения от него фин. отчет или отчет за изпълнението на бюджета и извънбюдж. сметки и фондове, както и на включената в тях финансова и нефинансова информ. във връза със заверката на отчетите.
Сметната палата приема ежегоден план за контролната си дейност, председателят може да разпореди извършването на извънпланови проверки, а НС може да ú възложи до три извънпланови проверки г-но.
Инспекторите притежават същите правомощия, каквито имат и финансовите ревизори- имат право на свободен достъп до контр. обекти, да изискват устни и писмени обяснения от проверяваните длъжностни лица, да изискват предоставяне на документи и други информационни носители във връзка с контролната дейност. Притежават санкц. правомощия. Имат възможност да налагат обезпечителни мерки
Особено важни са актовете за констатации. С приключването на проверката за резултатите се съставя акт за констатации, подкрепен с доказателства. По него проверяваните лица могат в 14-дневен срок да дават обяснения и да правят възражения, съобразно които се съставя обосновано заключение. Актът за констатациите се внася в СП и се приема с решение. СП може да спира с разпореждания действия, които създават опасност за увреждане на държавно им-во или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства. За разлика от финансовата инспекция тук не могат да се съставят актове за начет и да се търси гражданска отговорност. Следователно ако в резултат на проверката се констатират вреди, трябва да се поиска от органите на ДФИ те да съставят такива актове. Тогава ще се прилагат разпоредбите на ГПК (чл.299 и сл.). Когато има данни за престъпление, актовете за констатации се изпращат на прокуратурата.