Способи за погасяване на имуществената отчетническа отговорност. Плащане. Възстановяване в натура. Прихващане. Опрощаване на задължението. Сливане. Погасителна давност.
Способи за погасяване на имуществената отчетническа отговорност. Плащане. Възстановяване в натура. Прихващане. Опрощаване на задължението. Сливане. Погасителна давност.
Не бива да се смесват способите за погасяване с основанията за освобождаване от отговорност (въпрос №19), при които не се стига до носене на отговорност. Тук отговорността вече е възникнала и чрез приложение на някои от следните способи се стига до нейното погасяване.
1. Плащане. Този способ намира най-голямо приложение; това е типичен способ, който се използва при парични задължения (употребява се също и терминът “изпълнение”).
1.1. Условия за изпълнение:
1) Задължението трябва да бъде определено. Ако са увредени вещи, трябва да се посочи тяхната парична равностойност, ако са увредени валутни ценности – задължението трябва да е определено в същата валута или в левовата равностойност.
2) При условията на доброволност лицето може да плати и по време на инспекция или в хода на самото съдебно производство. Но по-често до плащане се стига, когато има постановено съдебно решение и лицето е осъдено, т.е. основанието за изпълнение е съдебното решение.
1.2. Кой трябва да плати? Начетеното лице, което е посочено в съдебния акт (респ. в акта за начет),
Това лице може да дължи изпълнение и в условията на пасивна солидарност.
При условията на бригадна имуществена отговорност, всеки трябва да изпълни за своята част.
При условията на неоснователно обогатяване изпълнението е в рамките на неоснователното обогатяване.
1.3. Изпълнение от трето лице и изпълнение на части.
До тук ставаше дума за задължените лица, които трябва да изпълнят. Но може да изпълни и едно трето лице, защото става дума за парично задължение. Увредената организация е длъжна да приеме изпълнението, без да се интересува от мотивите, накарали третото лице да изпълни чуждото задължение.
Доколкото става дума за парично задължение (делимо), изпълнението може да стане на части в условията на доброволно или принудително изпълнение.
1.4. Ред за погасяване. Става отзад напред: разноски, направени по делото, лихви и главница /?/. Възможно е лицето да има две или повече задължения – най-напред се погасява по-старото.
1.5. Кога е налице изпълнение? Когато се покрият действително причинените вреди, ще е налице погасяване на имуществената отчетническа отговорност.
2. Възстановяване в натура. Този способ за погасяване на ИОО е приложим тогава, когато вредите са причинени на вещи.
2.1. Допустимост.
Въпреки липсата на изрична правна уредба, макар и по-рядко този способ се прилага. Допустимостта на способа се основава на чл.45 от ЗЗД (всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму). По тълкувателен път е извлечено разбирането, че след като вредите са причинени на вещи, отговорността може да се погаси, ако тези вещи бъдат възстановени.
2.2. Същност.
1) Този способ ще бъде приложим, ако увреденият даде съгласие за това. Увреденото ЮЛ не е задължено да приеме този способ за погасяване на отговорността, доколкото по различни причини правният му интерес към тези вещи може да е отпаднал.
2) Възстановяването в натура е приложимо до постановяването на съдебния акт. Със съдебния акт, отчетникът се осъжда да заплати левовата равностойност на увреденото им-во - дължат се пари, а не вещи.
3) С възстановяването на вещта се възстановява всъщност главницата. Но увреденият кредитор за определен период от време не е ползвал тази вещ, от това той е претърпял допълнителни вреди – те също трябва да бъдат възстановени под формата на лихви за забава. Оттук следва изводът, че все пак вредата следва да бъде оценена, да бъде посочена левовата ú равностойност, върху която за съответния период от време да се начислят лихви. Задължението ще бъде погасено изцяло, когато главницата е възстановена в натура, а лихвите са изплатени. Лихвите се погасяват чрез плащане или и те се възстановяват в натура.
3. Прихващане (компенсация). Става дума за гражданска отговорност. Затова важи режимът на прихващането в ГП. Тук не се прилага специалният режим по ДОПК за компенсацията като способ за погасяване на държавни финансови вземания. В случая има начет, има начетено лице, което е отговорно по този начет, но в същото време то има и някакво вземане от увреденото ЮЛ (предприятието му дължи
някаква сума – заплата, обезщетение, награда и т.н.). Следователно начетеното лице е кредитор по едно правоотношение и длъжник по друго. Престациите трябва да бъдат: 1)еднородни, 2) заместими и 3)изискуеми. Достатъчно е една от страните (увреденото ЮЛ или начетеното лице) да направи волеизявление за прихващане без да се иска съгласието на другата страна и то настъпва. Правните последици настъпват тогава, когато компенсацията е била възможна.
4. Опрощаване. ИОО е гражданска, но по отношение на опрощаването като способ за нейното погасяване се прилагат изцяло правилата, отнасящи се до опрощаването на държавните финансови вземания. Това означава, че опрощаването може да се извърши само от президента.
Управителните органи на увреденото ЮЛ нямат право да опрощават вземания от финансови начети, защото става дума за държавна или общинска собственост. Следователно касае се за вземания на държавата, а законът не дава право друг да опрощава вземания на държавата освен президента.
5. Сливане. Друг способ за погасяване на ИОО е сливането на кредитор и длъжник в едно лице - тук става въпрос за сливане на увредената организация и начетеното лице. Според принципите на ГП – никой не може да дължи на себе си. Сливането като способ за погасяване на ИОО е рядко срещано явление. Все пак теоретично са възможни две хипотези:
1) При условията на чл.11 от Закона за наследството. Когато начетеното лице почине и няма наследници по завещание или закон (респ. те се откажат от наследството), то се наследява от държавата - тя е и кредитор, и длъжник като правоприемник.
2) Ако начетеното лице е оставило завещание в полза на ЮЛ, което е увредило.
3) Сливане на качествата длъжник и кредитор може да настъпи и ако има трето неоснователно обогатило се ЮЛ. Сливането става, когато увреденото ЮЛ и неоснователно обогатилото се ЮЛ се слеят.
6. Погасителна давност.
1) При ИОО е установена 5-годишна давност от деня на причиняването (откриването на вредата) – чл. 27 ЗДФИ. Този срок е даден за защита интересите на държавата и общините.
2) Прекъсването е при условията на ЗЗД и със съставяне на акт за начет.
3) Тази давност се отнася както за отчетниците, причинили вредите, така и за третите лица, неоснователно обогатили се, както за главницата, така и за лихвите. Тази давност е за всички.