Действие на ФПН по време, място и по отношение на лицата. Правен режим на свободните безмитни зони

Действие на ФПН по време, място и по отношение на лицата. Правен режим на свободните безмитни зони

            1. Действие по време:

            1.1. Влизане в сила. Законът влиза в сила 3 дни след неговото обнародване. За финансовите правни норми този принцип е по-скоро изключение, ако нищо друго не е казано в нормативния акт. Възможността за посочване на друг отлагателен срок се използва почти винаги.

            Наблюдават се два основни отлагателни срока:

            1) 1^-ви януари на следващата година. Съобразено е действието на ФПН да съвпада с началото на бюджетната година (съвпада с календарната) – т.к. по един или друг начин е обвързано с бюджета. Използва се, когато се предвидждат бюджетни разходи, по-рядко когато се предвиждат бюдж. приходи.

            2) 1-во число на някой от месеците т.к. голяма част от финансовите правоотношения се пораждат, развиват, прекратяват в рамките на 1 месец.

Срокът може да бъде друг, когато нормите не предвиждат приходи и разходи (устройствени ).Има случаи, когато ФПН влизат в сила НЕЗАБАВНО- от датата на обнародване- когато не се засягат права и интереси. Често наблюдавано явление е различните норми в един закон да влизат в сила по различно време.

            1.2. Обратно действие. В преобладаващия брой случаи законът заварва висящи правоотношения (възникнали при действието на стария закон). Ако в преходните и заключителни разпоредби на нормативния акт по този въпрос не е казано нищо, важи принципът, че материалноправните норми действат за в бъдеще (спрямо юридически факти, осъществили се след влизане на закона в сила), а висящите правоотношения се уреждат по стария закон.

Възможно е обаче изрично да е придадено обратно действие. Въпросът е дали финансовият закон трябва да има обратно действие. Във финансовоправната теория се казва, че от гледна точка на обратното действие финансовите закони стоят най-близо до наказателните. Следователно ФПН, които установяват задължения, не трябва да имат обратно действие, такова действие е допустимо само при облагоприятстващи правни норми. Прието е, че новата процесуална норма е по-съвършена и затова: тези норми имат обратно действие. Всички висящи правоотношения трябва да се уредят по новия процесуален ред. Възможно е новата процедура да е различна, по-сложна и законодателят може по изключение в преходните и заключ. разпоредби да установи уреждане на висящите правоотношения по стария ред.

Приложение на по-благоприятния закон: Ако до налагане на санкцията влезе нов закон, прилага се по-благоприятният за лицето. Това е принцип на правото, следователно важи и за финансовото право. Тъй като принципът е заложен в наказателни закони, той трябва да се приложи, само когато става дума за санкция. Принципът е неприложим, когато става дума за финансови права или финансови задължения.

            1.3. Отмяна. Отмяната преустановява действието на закона за в бъдеще, като основанието за отмяна може да се съдържа в текста на ПН(срок на действие - с изтичане на срока настъпва отмяна). Ако липсват такива основания, отмяната става с по-нов нормативен акт/изрична/. Възможно е да има мълчалива отмяна- в по-нов НА се включват правила, които уреждат по различен начин уредени в по-стар закон случаи. Отмяна е налице при два общи или два специални закона. Общ закон не отменя заварен специален, освен ако посочва, че не допуска изключения от разпоредбите си. Специален закон не отменя изцяло заварен общ, а ограничава приложното му поле. Международен договор, ратифициран, публикуван и влязъл в сила, може да уреди отношения по различен начин, а той се ползва с предимство пред вътрешното законодателство. Възможно е да няма отмяна, а суспендиране - непораждане на правно действие от неотменен нормативен акт. Суспендиране са налага при възприемане на нови принципи от законодателството, които не могат да се развият бързо в нови правни режими.

            2. Действие на финансовите правни норми спрямо лицата- прилагат се по отношение на всички лица- спрямо неограничен кръг адресати, но от определена категория (данък общ доход само за физическите лица; семейни добавки само за българските граждани и др.).  

3. Действие на финансовите правни норми по място. Принципът е, че действат на територията на страната (според допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ и ЗКПО “страната” в географски смисъл включва територията, върху която РБ упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които РБ упражнява суверенни права в съответствие с международното право).

Има изключения, при които на различни части от територията на страната се прилагат различни финансови правни норми (обикновено в данъчното право). Друг случай са т. нар. свободни икономически зони – на определени части от територията на страната някои финансови правни норми не се прилагат. По принцип това са две категории: митнически и данъчни норми; по изключение в държави с валутен режим тези валутни норми не се прилагат в зоната.

            3.1. Във връзка с териториалното действие стои въпросът за двойното данъчно облагане – може ли на наша територия да се приложи чужда норма и обратното? При т. нар. двойно данъчно облагане – едно лице, което реализира доход на наша територия, се облага по българското законодателство, след трансфер на дохода в чужбина се облага отново. Така за един и същ юридически факт (доход, печалба, наследство) възникват две финансови отношения (плаща се два пъти), а това от житейска гледна точка е несправедливо. Въпросът е как да се избегне това двойно данъчно облагане : кога, как и до каква степен да се прилага нашата и чуждата финансова правна норма?  Способи за избягване на 2-то дан. Облагане:

            1) Най-напред това става на базата на вътрешното законодателство: Законодателят дава приоритет на чуждата правна норма (при получаване и облагане на наследство в чужбина, при внасяне на наследството не се прилага нашата ФПН, тъй като чуждата финансова правна норма е приложена).

            2)  по силата на международни договори - двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Двете страни се споразумяват в кои случаи коя правна норма ще се приложи (другата няма да се прилага) - няма нова правна норма, само се посочва коя от съществуващите се прилага.

            3)  на данъчния кредит- т. нар. световен доход - едно лице в рамките на 1 г. се облага за целия доход, който е реализирало по света: 1) доходите от различните страни се облагат; 2) доходът, реализиран в чужбина и в България, се сумира; 3) пресмята се данъкът според българското законодателство; 4) изважда се платеният в чужбина данък; 5) плаща се разликата.

            3.2. Свободни икономически /безмитни/ зони. - На дадени части от територията на страната някои ФПН не се прилагат: данъчни, митнически, в някои случаи и валутни. Тези зони в съвременния си вид водят началото си от 1958 г. (в Ирландия се създава първата такава зона). Срещат се навсякъде по света в момента са около 2200 на брой. Тези зони преобладават в развиващите се страни, най-много в източните страни. От 20 години има такива и в България, у нас те са в началния си етап.

3.2.1. Финансовоправен режим на свободните икономически зони:

            1) Когато на територията на тези зони се осъществява стопанска дейност от чуждестранни лица или смесени дружества и се реализира печалба, не се плаща данък или се плаща в минимален размер (плащат се 5-10-15 % при норма 30-40% по света; в Германия данък печалба стига до 56%).

            2) Когато в тези зони се вкарват стоки, суровини (средства за производство и за търговия) и се прави износ за световния пазар, вносно и износно мита не се заплащат, т.е прави стоките по-евтини.

            3) Ако за страната се прилага валутен режим, тези ограничения не важат за зоните (може да се търгува свободно във валута).

            3.2.2. Причини за създаване на свободни икономически зони.

Полза за чуждестранните инвеститори:

           1) Спестяват голяма част или целия данък – този ефект ще се получи, ако между държавата на инвеститора и държавата, където се намира зоната, е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане: плащане на данъка, където е реализирана печалбата.

            2) Не се плаща вносно и износно мито, а се реализира голяма търговска дейност:

            3) Тъй като тези зони са предимно в развиващите се страни, трудът е много по-евтин. Само интелектуалният труд се внася от инвеститора. В зоните няма синдикати.

            4) Чуждестранните инвеститори използват тези зони като “канал” за завладяване на пазари.

 Следователно чуждите инвеститори са заинтересовани да изнесат дейността си в такива зони.

Интерес за държавите, където се създават такива зони:

            1) Привличане на инвеститори: Инвестира се в зоната, инвестициите остават там. В зоната идват модерни технологии, които и след 5-10 г. остават нови за държавата. Инвестираното се изкупува по-евтино от местни лица - макар и малко остарели, тези инвестиции имат значение.

            2) С преференции се ползват и смесените дружества. При износ на стоки печалбата стига и до местния съдружник - конвертируема валута идва и в държавата. Това, което се произвежда има световно качество, то е конкурентно способно и печелившо.

            3) Заемане на работна ръка, повишаване на квалификацията на работниците, на работниците се плаща във валута. В тези зони има изградена инфраструктура като това също се прави от местни лица, те извършват услугите, разплащането за услугите в става в конвертируема валута.

            4) На пръв поглед държавата губи от несъбирането на мита и данъци, но това не е така - държавата няма насрещна престация, митата и данъците са безвъзмездни плащания.

            И двете страни печелят от свободните икономически зони.

3.2.4. В България тези зони са от 1987 г.– създадени с нормативен указ, има и правилник за приложение. Първите зони са в Русе и Видин, сега са 7.Всяка зона е отделно ЮЛ, всяка има свой вътрешен правилник. Идеята е добра, но зоните почти не се развиват (само две от съществуващите произвеждат).

            1) Предвидено е първите 5 години данък печалба да не се плаща, при идването на първите инвеститори нещата се променят, данъчните преференции са премахнати.

            2) Държавата събира заплатите във валута, а ги изплаща на работниците в левове.

            3) Тъй като се извършва предимно търговска дейност, тези зони се използват за заобикаляне на финансовия закон.