Финансови вземания и финансови задължения. Обща характеристика. Държавни финансови вземания. Системи за определяне на размера на държавните вземания. Производство за определяне на размера на държавните вземания
Финансови вземания и финансови задължения. Обща характеристика. Държавни финансови вземания. Системи за определяне на размера на държавните вземания. Производство за определяне на размера на държавните вземания
Всяко ФПО поражда права и задължения. Предмет на разглеждане са същинските ФПО, които пораждат права и задължения по повод определено плащане. Във ФП вместо за суб. Фин. права се говори за “финансови вземания” С термина "вземане" се обозначават:
1) “Финансови вземания”– всички субективни права с финансов произход (данъци, такси, пенсии, стипендии), без да е определено– кой е носителят на правото.
2) “Държавни финансови вземания” – конкретизира се носителят на субективното право– държавата. Това са приходите в държавния бюджет: данъци, такси, но не и пенсиите или стипендиите.
3) “Държавно вземане” е по-общо. Също е субективно право на държавата, но в него се включват и вземания с нефинансов произход (глоби, конфискации, приходи от приватизацията, вземания на държавата от гражданскоправен произход), т.е. не се установява произходът на вземането.
2. Видове държавни вземания:
2.1.чл. 162 от ДОПК дели държавните вземания на: публични:
* данъци, мита, задълж. Осиг. Вноски
* такси и др. Вноски, установени по основание и размер със закон
* паричната равностойност на вещи, отнети на законово основание в полза на държавата
* по влезли в сила наказателни постановления, присъди, решения, определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата
и частни – всички които не са публични
2.2. Според произхода им:
1) с финансовоправен произход: - най-важните вземания- имат данъчен произход: към тях освен същинските данъци спадат и митата и таксите. Те формират основните бюджетни приходи. Те могат да бъдат планирани, прогнозирани и проекто-бюджетът се прави на тяхна основа. Постъпват перманентно, регулярно в бюджета и затова са скрепени с различни срокове (падежи). Принципът е: колкото приходът е по-сериозен, падежът е по-кратък. За годишните данъци са предвидени авансови вноски.
2) със санкционен произход- наказателен или админ.-наказателен – глоби, конфискации, отнемане на предмета на нарушението, ПАМ. Санкцията има двояка функция: наказание – превъзпитание. Понеже санкцията има паричен характер, тя представлява и приход в бюджета, но не са голямо перо и не може да се прогнозира. Основната цел е превъзпитание..
- с гражданскоправен произход. Биват:
- с договорен характер- Държавата участва в правоотношение, като равнопоставен субект (има рамки, но се сключва договор)
- на деликтно основание- когато или на държавата или на ДЮЛ са причинени имуществени Няма нов приход в бюджета, а има възстановяване на вреди /репариране/.
4) Други държавни вземания. Подобни са на тези, които имат гражданскоправен произход (приходи от приватизация; от непотърсени печалби от лотарии и др.).
3. Начин за определяне на размера на държавните вземания.
1) При тези, които имат санкционен характер – се следва процедурата на ЗАНН или на НК. 2) При тези, които имат гражданскоправен произход:
- На деликтно основание: размерът на обезщетението следва размера на причинените вреди.
- При договор размерът зависи най-общо от това, какво е договорено.
4. Системи за определяне на размера на държавните финансови вземания.
4.1. Твърди размери на държавните вземания- определено е в абсолютна стойност, т. е. вземането е посочено с цифри в самата финансовоправна норма (такса 100 лв.). Тази стойност се отнася до всички пасивни субекти, тя не зависи от материално-икономическото им състояние.Финансовата администрация не върши никакви действия по определянето на размера, той е определен от закона. Най-често се използва при таксите и по-малко при данъците /патентен данък/. Този начин на определяне на държавното вземане е най-опростеният. На пръв поглед държавата губи (не се отчита реализирания доход), но всъщност се осигурява по-голяма събираемост на вземанията.
4.2. Подвижни размери- вземането варира, т.к. не е посочен размерът, а критериите, от които ще зависи. Извършва се дейност (често техническа, а и юридическа). Критериите са два:
- облагаема основа - ЮФ, който поражда финансовото правоотношение (доход, наследство);
- ставка, с която ще бъде обложена основата (тарифна или данъчна).
С оглед на това, кой критерий има приоритет, при подвижните размери се говори за два вида системи:
1) Пропорционална система: Основно значение има облагаемата основа. Ставката е константна величина и не се променя, независимо от това, какъв е размерът на облагаемата основа (напр. при ДДС ставката е 20% и тя остава постоянна независимо от размера на сделката). Ако се предвиждаразлична ставка за различни фактически състави, това не означава че системата се променя /акцизите/. Подходяща за облагане на доходите на ЮЛ
2) Прогресивна система: и двата критерия имат еднакво значение– с нарастване на облагаемата основа расте и ставката. У нас се прилага – етажна прогресия, при която облагаемата основа се разделя на групи (етажи), като за всяка група следва нова данъчна ставка; ставката се отнася само за дохода в този етаж - държавното вземане се определя за всеки етаж поотделно. По-удачна е за ФЛ
Пример: 100 единици доход – 5% данък
От 100 – 200 – 10%
200 – 300 – 15%
300 – 400 – 20%
при доход=320 единици: данъкът е 5% (за етаж 0-100) +10% (100-200) +15 % (200-300) +4% (за 20).
Тази система намира приложение при ДОД, данък върху наследството. Тя не е подходяща за таксите, косвените данъци, митата.
При обикновната прогресия целия доход се облага със съответния %
5. Производство за определяне на размера на държавните вземания.
А) Има ДВ, при които процедура липсва- определени в твърд размер. При тях просто трябва да бъде платено, без да се извършват някакви юридически действия. Те се плащант и предварително (при патентния данък). Това е гаранция, че тази категория държавни вземания ще бъдат събрани. Тук нещата са разменени – първо настъпват правните последици (задължение за плащане към държавата), а след това юридическият факт (реализиране на доход; извършване на услуга от държавен орган).
Б) При останалите ДВ има процедура: Две групи случаи:
1) липсва разгърната процедура и това е явлението "финансов автоматизъм” /ДОД, ДОО, ЗО/;
2) извършват се технически, и юрид. действия, за да се определи вземането- същинскот производство.
2.1. Най-често то започва с подаване на някаква декларация (митническа, данъчна), която има предназначение да посочи облагаемата основа. Тази фаза е задължителна. Задължението за подаване на декларация е различно от задължението за плащане. Санкцията за неизпълнението му е административна отговорност под формата на глоба. Финансовият орган не е обвързан от това, което се сочи в декларацията, той може да използва всички допустими средства за да докаже, че основата е различна. Понякога основата няма паричен израз, а е под формата на стоки (вещи, наследство). В този случай финансовият орган трябва да определи стойността на стоките.
2.2. Издаване на ИФА: има декларативен характер, определя размера на държавното вземане и го прави ликвидно и изискуемо /не винаги се издава- напр,. Данъчн адекларация/
2.3. Атакуване на акта /не е задължителна фаза/. Може да бъде оспорен от лицето, което има правен интерес –в случая адресатът на акта. Ако няма ПРАВЕН интерес- няма право да обжалва!!!!
Правният интерес има две страни: обжалване от гл.точка на основанието (лицето твърди, че не дължи такова плащане) или обжалване от гл. точка на размера на държ. вземане (лицето признава, че дължи такъв данък, но оспорва системата за определяне на размера – юридическа грешка, или че размерът е погрешно изчислен –техническа грешка). От гледна точка на реда за обжалване:
- актове, които се обжалват изцяло по реда на АПК;
- актове, които се обжалват по ДОПК - данъчни актове;
2.4. Изпълнение на акта- Процедурата се осъществява по реда на ДОПК като субсидиарно се прилага ГПК.