Правен режим на влогонабирането.

Правен режим на влогонабирането.

1. Обща характеристика и същност на влогонабирането.

Влогонабирането е водещата банкова дейност. Без да се осъществява влогонабиране, не може да се извършва другата банкова дейност, защото в основата на банковата дейност стои привличането на чужди парични средства, с които банката оперира.

            1.2. Пасивни сделки. По тази категория сделки банката се явява длъжник– вложителите имат спрямо нея вземане (те са кредитори). Сделките по влогонабиране се определят като пасивни сделки.

            1.3. Договор за влог.             Правната форма за извършване на влогонабирането е договорът за влог.

Банковият влог е особен вид влог – неправилен влог.

При обикновения влог влогоприемателят е длъжен да пази и върне същата вложена при него вещ и му се дължи възнаграждение, доколкото е положил грижи за съхранението на тази вещ. При неправилния влог се дават на влог парични средства (заместими вещи) и влогоприемателят не е длъжен да върне същите банкноти, а техния номинал. Собственикът на парите губи това си качество и придобива качеството кредитор. Влогоприемателят (банката) придобива собственост върху парите и има възможност да се разпорежда с тях. Страни по договора за влог – едната страна е вложителят, а другата – ТБ.

            Вложителите са титуляри по влоговете и се разпореждат с тях: 1) лично или 2) чрез представител).

            Договорът за влог се сключва с банката като цяло, без значение с кой от нейните клонове. Следователно титулярът на влога може да внася средства по този влог и да тегли парични средства от всички клонове на банката в страната, т.е. може да иска изпълнение от всеки клон, а не конкретно от клона, с който е сключил договора.

            Вложителят е кредитор и има вземане спрямо банката, като това вземане не се погасява по давност.

и преминава върху правоприемниците на вложителя , съобразно наследствените дялове.

            2. Нормативна уредба.

            1) Банковото законодателство, което урежда преимуществено публичноправния режим на влогонабирането и 2) Гражданското законодателство – от гл. т. на договора, който се сключва.

            3. Публичноправен режим на влогонабирането.

Публичноправният режим на влогонабирането се изразява най-вече в установените принципи, при които се извършва влогонабирането, или т. нар. общи условия, при които се сключват договорите за банков влог. Тези условия се съдържат в Обшите условия на Бнаката и имат императивен характер, т.е. те задължително трябва да се спазят, а оттам нататък може да се договаря свободно.

Принципи на влогонабирането:

            1) Забрана за осъществяване на влогонабиране от небанкови финансови институции- изисква се лицензия, т.е. тя се осъществява в условията на разрешителен режим

            Влогонабирането се извършва от името на банката, но понякога други лица посредничат при тази дейност: предприятията правят това от името и за сметка на банката, най-често при т.нар. “работнически влогове” чрез удръжки от трудовото възнаграждение;  пощенските клонове в малките населени места срещу комисионна, тъй като не е рентабилно там банката да открива клон.

            2) Доброволност- В основата стои договорът за влог – никой не може по никакъв повод да бъде принуден да сключи такъв договор. На тази база трябва да се прави разлика с “депозита”, при който може да има принуда (напр. в наказателния процес една от мерките за неотклонение е парична гаранция под формата на депозит, който лицето прави в някоя банка).

            3) Тайна на влоговете – не се различава от банковата тайна, която се разпростира върху всички влогове и сметки. Авоарите по влоговете и операциите по тях остават тайна за трети лица.

            4) Възвращаемост на влоговете.

Вложителят има вземане, а банката е длъжник. При поискване влогоприемателят е длъжен да върне сумата, а от тук нататък на плоскостта на гражданското право може да се договаря:~ кога да се връща;~ на части ли да се връща;~ при какви условия да се връща и т.н.

            Връщането на влога не е скрепено с погасителна давност. 

            5) Лихвеност на влоговете- В основата на принципа стои отново неправилният влог, дават се заместими вещи, на които влогоприемателят става собственик и като такъв се разпорежда с тях. Той трябва да заплати цената за това разпореждане. Тази цена се изразява в заплащането на лихви.

            Лихви се дължат по всички влогове, банката е длъжна да начислява лихви, а от тук нататък тя може да се договаря с влогодателя по отношение на размера на лихвата. Тук се проявяват двата режима:                   - публичноправният, който задължава банката да начислява лихва и

- гражданскоправният, който позволява договаряне, но само по отношение на размера на лихвата.

            Важно значение за лихвите по влоговете има основният лихвен %, който се определя от БНБ. Той е един от критериите за определяне на банковата лихвена политика. Банките не са обвързани юридически от лихвения процент на БНБ, но икономически са зависими от него:

            - при определяне на високи лихвени % по влоговете ще бъдат привлечени повече клиенти, т.е. вложители, а това ще намали печалбата на банката.

            - при ниски лихвени проценти няма да се привличат вложители, които да формират печалба.

Икономическата конюнктура “диктува” в какви граници да се движи лихвеният % и между различните банки в това отношение почти няма различия.

Размерът на лихвата зависи от – договарянето;- вида и размера на съответния влог – ако се касае за по-голям по размер влог, банката може да предостави по-висок лихвен процент, защото при привличане на повече средства по влоговете, тя би могла да кредитира по-сериозни и мащабни мероприятия, а това ще означава формиране на по-голяма печалба; - сроковете по влоговете – при срочните влогове лихвата е по-голяма като зависимостта е: с увеличаване на срока нараства и лихвата. У нас към настоящия момент те не подлежат на данъчно облагане, защото индексът на инфлацията е висок.

            6) Неограниченост на влоговете. Законът не въвежда никакви ограничения в тази насока. Едно лице може да има една и повече сметки, в една или в няколко банки. изключение от този принцип се наблюдава по отношение на бюдж. сметки– министърът на финансите нарежда, в коя банка да бъдат.

Неограниченост на влоговете от гледна точка на размера. Изключ. се наблюдава от гл. т. на долната граница, за да не се допусне разходите по откриване на сметката да бъдат по-големи от вложената сума.

От гледна точка на времето ограничения няма–влог. са предимно безсрочни, т.е. неограничени .

            7) Несеквестируемост на влоговете.- отнася се само за влогове на физически лица. Този принцип е въведен на базата на общия принцип – кои вземания не подлежат на запор: не могат да се запорират по 3 минимални работни заплати за всеки член на семейството към момента на налагане на запора.            8) Гарантираност на влоговете – този въпрос се урежда от Закона за гарантиране на влоговете в банките. За гарантиране на влоговете се създава специален резервен фонд, в който всички банки, получили по установения в закона ред разрешение да приемат влогове, имат квоти, които трябва да изпълнят. Ако банката изпадне в несъстоятелност, по-голямата част от влоговете на клиентите ú (нейните задължения) се покриват от този фонд.

            Видове влогове.

            1) Спестовен влог- да се натрупват парични средства от физически лица. Той е най-често срещаният влог. Ако един влог не изпълнява др. функция, освен акумулиране на средства- е спестовен. Може да открие всеки български гражданин без ограничение (вкл. непълнолетни и малолетни) и пълнолетен чуждестранен гражданин.  Договорът се облича в писмена форма - при откриване на спестовен влог банките издават спестовна книжка или друг подобен документ, в който се отразяват всички вноски и плащания по влога. Чрез този документ лицето удостоверява, че има влог и размера му. Затова разпореждания със спестовен влог могат да се извършват само след представяне на този документ. При изплащане на цялата сума по влога документът се задържа от издателя му.

            2) Разплащателен влог-  могат да откриват всички пълнолетни български граждани.

Този влог изпълнява две функции: 1) за спестяване и 2) за някакво разплащане, т.е. по него банката върши услуга на вложителя (от негово име прави разплащания по негови задължения – и гражданскоправни, и публичноправни). Всичко това е въпрос на договаряне между банката и вложителя. Действат два режима: този влог играе роля на спестовен – банката пак ползва средствата и трябва да плати лихви на вложителя.

но в същото време банката върши услуга на вложителя като по силата на договора тя поема задължението да прави разплащания, да води отчетност от негово име за разплащанията, да го информира за извършените операции, за което е необходимо тя да получи възнаграждение.

            3) Срочни и безсрочни.  Напоследък срочните влогове са по-популярни поради по-високия лихвен % по тях. При срочните има падеж на влога, но това не означава абсолютна забрана вложителят да реализира вземането си преди това. Тогава той губи предимствата на срочния влог и следват някакви “санкции”, че е неизправна страна по договора.  При безсрочните влогове влогодателят може във всеки момент да изтегли сумата по влога и е естествено, че в този случай лихвите ще са по-ниски отколкото при срочните влогове.

            4) Влогове в национална валута и в друга валута.

            5) На пълнолетни граждани и детски влогове. С детските влогове се разпорежда родителят или настойникът, ако лицата са малолетни, а ако са непълнолетни - разпореждат се те самите, след съгласие, дадено от родителя или настойника. Законът допуска и отклонения: непълнолетните български граждани, които са реализирали доходи от трудова дейност и тези доходи са сумата във влога, те могат да се разпореждат с нея самостоятелно.

            6) Лични и общи. Законът допуска две и повече лица да открият общ влог. Режимът на тези общи влогове може да бъде различен в различните банки. Възможно е разпореждането да става едновременно от двамата вложители, възможно е да се договорят всеки от тях поотделно да се разпорежда с целия влог

            7) Безусловни и условни (условията са въпрос на договаряне).

            8) Лични и в полза на трети лица.