Homepage > Финансово право > Други способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане. Давност и преклузивни срокове.

Други способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане. Давност и преклузивни срокове.

Разликата между тези способа и изпълнението е, че при изпълнението, независимо дали то е доброволно или принудително, целите са постигнати и има реално постъпление на средства в бюджета. При останалите способи задължението е погасено, без да постъпват средства в бюджета. Тези способи са крайна мярка, при която държавата финансово не е удовлетворена. Освен тези други способи за погасяване на държавните финансови вземания не са допустими, защото не са предвидени в закона.

Финансовата амнистия и опрощаването са институти предимно на ФП, установени са преди всичко за погасяване на държавни финансови вземания.

Прихващането (компенсацията) по принцип е институт на ГП

Погасителната давност е общ институт на правото

1. Финансова амнистия.

Този институт води началото си от Конституцията.- тя предоставя на НС в чл.84 т.13 правомощието да дава амнистия. Не се уточнява каква, но практиката показва, че това е наказателна и финансова амнистия. Тази норма е единствената постоянно действаща. НС приема закон за амнистия по повод на всяка отделна амнистия- има следните особености:

1) Влиза в сила веднага (от деня на обнародването), защото с него не се възлагат задължения и е безпредметно да се определя срок за запознаване на адресатите със съдържанието му;

2) Има еднократно действие – амнистира определени ДВ и прекратява действието си.

3) Амнистират се вземания, които са отдавна изискуеми– ясно е, че длъжниците няма да ги изпълнят. За държавата това е неизгодно, но няма друго решение.

Адресати: неограничен кръг адресати (в случая длъжници), но подбрани по определени критерии: произход (данъчен – всички данъчно-задължени лица), падеж (всички задължения към определена дата), размер (всички задължения в размер под или над определена граница).

ВАЖНО! Със закона не се отменя фактическият състав, който е породил тези вземания– не се отменя законът, и е възможно същият длъжник, на същото основание, да има същото финансово задължение.

НС дава амнистия служебно, няма сезиране от заинтересованите лица (молба от страна на длъжниците).

Амнистията според това каква част от задължението се амнистира може да бъде:

~ пълна (амнистира се цялото задължение – главница, лихви, разноски);

~ частична (амнистира се част от задължението – напр. : амнистират се лихви и разноски)

Няма пречка амнистията да бъде под условие- ако се осъществи условието, задължението се амнистира (напр. : ако се плати в определен срок главницата, се амнистират лихвите и разноските)

2. Опрощаване на несъбираеми държавни вземания.

Този институт води началото си от Конституцията (чл.98, т.12) и спада към правомощията на президента. Това е едно от изключителните правомощия, които той не може да делегира на вицепрез..

При опрощаването има постоянно действаща нормативна уредба в Указ №2773 на ДС от 1980 г. за опрощаване на несъбираеми дългове към държавата. Той е все още действащ, но създава затруднения при приложението. Опрощават се държавни вземания: които отдавна са изискуеми - длъжниците са изпаднали в забава; по отношение на които финансовите органи са правили многократни опити за събиране и които на практика не могат да бъдат събрани. Става дума за конкретни задължения на конкретни длъжници.

Президентът не действа служебно. Той следва да бъде сезиран с молба от длъжника или финансовия орган. Необходимо е молбата да бъде подкрепена с доказателства (длъжникът има многодетно семейство; болен е; задължението е голямо и е на практика несъбираемо и т.н.)

Към президента има помощен орган – 9^{-членна} комисия, която има за задача да проучи съответния казус и искането. Тя решава с обикновенно мнозинство и нейното становище, не обвързва президента.

Доколкото президентът се произнася по финансов въпрос, той действа като финансов орган в условията на оперативна самостоятелност, т. е. въпрос на преценка е: 1) дали да опрости задължението или не; 2) дали да опрости изцяло или само частично. Няма пречка да се поставят условия за опрощаване.

Опрощава се с индивидуален адм. (финансов) акт- УКаз, който има конститутивно действие. Тези укази не се обнародват, не подлежат на обжалване. Отказва се с Уведомително писмо. След отказ няма пречка длъжникът отново да сезира президента, тъй като могат да настъпят нови обстоятелства, които да дадат повод за опрощаване.

3. Компенсация (прихващане): Това е важен способ с голямо практическо приложение, нещо като изпълнение при което няма плащане. Институтът води началото си от ГП – уреден е в ЗЗД (чл. 103 и сл.).

Условия за извършване на компенсацията:

1) Наличие на две вземания, които трябва да са :1) насрещни; 2) еднородни и 3) заместими

2) Идентичност на субектите - двете вземания трябва да са между едни и същи правни субекти, т. е. имаме две отделни правоотношения, при които субектите са с разменени роли на кредитор и длъжник. Няма значение на какво основание са възникнали тези вземания. Би трябвало да има два пъти изпълнение – един път от единия субект, а след това и от другия. Именно за да се избегне това, се въвежда институтът на компенсацията.

3) Необходимо е, да е настъпил падежът и на двете вземания, т.е. и двете да са изискуеми.

4) Нужно е волеизявление на една от страните за прихващане- компенсацията не настъпва по право, тя трябва да бъде поискана. В ГП е достатъчно само единият субект да направи това, без да се изисква съгласие на другия. Във ФП- волеизявлението е от страната на ДО!!!

ВАЖНО!!! Към кой момент настъпват правните последици? Към момента, когато компенсацията е била възможна, т. е. когато и двете вземания станат изискуеми. Следователно правните последици на компенсацията настъпват с обратна сила .

При компенсацията се погасява по-малкият дълг и остава разликата /за нея се дължат лихви/, т.е. когато двете вземания са еднакви по размер, погасяват се и двете. От момента, когато настъпват правните последици само единият субект остава длъжник по отношение на другия (дължи разликата).

Ако в периода м/у момента, когато компенсацията става възможна и когато се прави волеизявлението, някое от двете вземания се погаси по давност, този факт е ирелевантен, т.е. възражения за изтекла погасителна давност са недопустими и прихващането е допустимо.

Специален режим - има важно практическо значение, защото често има надвнесени суми в бюджета (данъци, мита и т.н.). В такъв случай, данъчният орган е задължен служебно да прави компенсация.

За разлика от ГП, при държавните вземания волеизявление за компенсация може да направи само държавният орган.- по инициатива на ДО или по писмена молба на данъчно-задълженото лице. Ако волеизявлението за компенсация идва от ФЛ и ЮЛ (пасивния субект), то поражда действие, само ако ДО даде съгласие за това в писмена форма и то трябва да се разбира като ИФА под формата на разпореждане.

В теорията е спорен въпросът как действа ФО в случай на компенсация - в условията на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Надделява схващането, че ФО действа в условия на обвързана компетентност, т.е. ако са налице условията в закона, той трябва да извърши компенсацията.

Ред за погасяване. Длъжникът може да има две или повече задължения, може да има главница и акцесорни задължения. Редът за погасяване е същият, както при изпълнението– разноски-лихви-главница. Финансовият орган не може да преценява, с кое задължение да направи компенсация. Започва се от по-старото. Това важи както за длъжника, така и за финансовия орган.

Отказ: Финансовият орган може да откаже да извърши компенсация: с изричен акт или мълчаливо.

Обжалване: И двата отказа подлежат на обжалване пред по-висшестоящ орган. Контролът е само за законосъобразност (ФО няма право на преценка, той действа в условията на обвързана компетентност).

ФО може да удовлетвори молбата за извършване на компенсация, да издаде ИФА и той пак да се обжалва. Лицето, което иска компенсация, получава удовлетворение на молбата, но не винаги в подобен случай се удовлетворява и законният му интерес (напр.: длъжникът иска всичките му задължения да се компенсират, а държавният орган компенсира само някои от тях).

Направеното веднъж волеизявление от длъжника може да се оттегли само в периода до издаването на ИФА. След това е невъзможно, тъй като правните последици са настъпили, погасяването е станало.

Не може да се прави компенсация с държавата като цяло. По двете правоотношения държавата трябва да се представлява от едни и същи органи (напр. физическо лице дължи на общината данъци, а тя на него - обезщетение за отчужден имот).

4. Погасителна давност. Тя е общ институт в правото, сравнително нов институт във ФП, защото до 1989 г. държавните вземания не са се погасявали по давност.

Погасителната давност е юридически факт, който представлява период от време, през който носителят на субективното право не го упражнява, той бездейства. Погасява се правото на съдебна зашита или ПИ

Погасителната давност има два елемента: обективен – изтичане на определен срок; субективен – длъжникът трябва да се позове на изтеклата погасителна давност чрез възражение за изтекла погасителна давност. Ако няма направено възражение, кредиторът ще получи съдебна защита, защото погасителната давност не се прилага служебно. Самото субективно право не се погасява с изтичане на погасителната давност. Затова, ако длъжникът изпълни, макар и при изтекла погасителна давност, това не е “недължимо платено” и той не може да иска връщането му.

Преклузивен срок: погасява се самото субективно право и ако се изпълни задължението след изтичането на срока, то подлежи на връщане, защото е изпълнено в условията на “недължимо платено”.

Преклузивните срокове са по-кратки и обикновенно се прилагат когато държавата е длъжник: ТОТО (45 дни), лотарии (6 месеца). Не могат да бъдат спирани и прекъсвани

Погасителна давност във ФП: ДОПК определя погасителната давност за публични вземания на 5 години; при глобите е 2 години (от датата на постановлението); при финансовите начети и мита е 10 години.

Спиране и прекъсване на давността: прилагат се разпоредбите на ЗЗД (чл.110 и сл.); ДОПК (чл.172) установява специални правила.

От кога започва да тече погасителната давност: Давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение. Това е установено в ДПК - чл. 140, ал.1.

Оказва се, че погасителната давност е по-дълга от нормативно предвидената. Съображенията за това са две: 1) гарантиране на държавния интерес чрез установяване на по-дълъг срок; 2) новата финансова година започва на 1 януари.

Ако са изтекли повече от 10 години, независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира - срокът е преклузивен (чл. 140, ал.2 ДПК).