Финансовото право като отрасъл на действащото право. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници на финансовото право.
Финансовото право като отрасъл на действащото право. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници на финансовото право.
Финансовото право е съвкупност от правни норми, регулиращи обществените отношения. Финансовото право като всеки правен отрасъл основно се характеризира с две неща: предмет на правното регулиране и метод на правното регулиране.
1. Предмет на правно регулиране на ФП е кръгът от обществени отношения, които урежда и спецификите на тези отношения. ФП регулира финансовите отн-я.
1.1. Финансови отношения.
Те имат паричен характер, т.к. уреждат движението на парични средства. Не всички ФО обаче са парични и не всички парични отношения са финансови.
В държавата има две сфери: 1) производствена (създаване на блага - националният доход); 2) непроизводствена (образование, здравеопазване и др.). Съществува механизъм за прехвърляне на блага от производствената към непроизводствената сфера (тя да се финансира). За тази цел се създава държавният бюджет, а тойсе характеризира като централизиран паричен фонд. Отношенията по прехвърлянето се наричат финансови. Те включват 4 групи отношения:
1) Отношения по повод разпределянето на НД – там, където се реализира доход, се определят данъци, такси, мита и др. финансови постъпления в бюджета.
2) Отношения по преразпределянето на средствата: парламентът гласува този бюджет.
3) Разходни правоотношения през бюджетната година (бюджетно финансиране).
4) Контролни отношения - контрол върху тези три дейности.
Финансовите отношения са по повод разпределяне на националния доход, преразпределяне и разходването му и контролът върху тази дейност.
1.2. Характеристика на ФО:
1) те са публичноправни отношения – резултат от държавна дейност, т.е. поне единият /може и двата/ от субектите в правоотношението е държавата, представлявана от нейните органи. финансовото право спада към публичното право.
2) те са по принцип желани от държавата, установени от нея. Колкото по-развити са отношенията, толкова по-развита е държавата.
3) те са винаги резултат САМО от приложението на правни норми, те не могат да съществуват обективно (първо съществува ПН и след това възниква ПО).
- по принцип имат паричен характер- възникват, развиват се и се прекратяват по повод движението на парични средства (от бюджета или към него). Има и финансови правоотношения, които нямат за обект парични средства (наричат се безобектни)- устройствени, контролни и процесуални (обжалване на данъчен акт - процесуално отношение). Те се наричат второстепенни или помощни.
2. Метод на правно регулиране –Съществуват два метода: метод на равнопоставеност (характерен за гражданското право) и властническо-императивен метод (характерен за публичното право). ФО са особено важни за държавата и властническо-императивният метод е ясно изразен. Договарянето е НЕДОПУСТИМО!
При властническия метод на правно регулиране субектите не са равнопоставени. Той е заложен в нормите, личи в индивидуалните актове, в санкциите. Във финансовото право финансовите органи действат само при условията на обвързана компетентност. В цялото финансово право има само 3-4 изключения, когато финансовият орган може да действа в условията на оперативна самостоятелност.
Финансовото право е самостоятелен правен отрасъл, който се характеризира със собствен предмет и метод на правно регулиране – има за предмет разпределянето, преразпределянето, разходването на националния доход и контролът върху тази дейност и го осъществява посредством властническо-императивния метод.
3. Източници: Във финансовото право обичаят и практиката не са източници. Източници могат да бъдат само нормативните актове - Конституцията, закони, подзаконови нормативни актове.
* В Конституцията има около 15 разпоредби, които уреждат финансова материя - внасяне, приемане на бюджета; чл.60; чл.91, чл.117, чл.141.
* Закони: съществуват десетки законови актове, които могат да се разграничат на 1) чисто финансови (норми, които уреждат само финансови отношения); 2) закони с комплексен характер; 3) източници на други правни отрасли, които съдържат отделни финансовоправни норми (ЗЗД, ЗАП, ГПК, ЗАНН) - стига те да не противоречат на императивния характер на финансовото право (напр. – давност по ЗЗД).
* Подзаконови НА– често м/у тях и законите има противоречия и отклонения (фискални съображения).
Международни договори: важни за ФП са най-вече тези, които са свързани със спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. България има сключени около 34 – 35 такива спогодби.
Решенията на Констит.съд, но само тези, с които една законова норма се определя за противоконсти-туционна. Конституционният съд има около 10 решения – 6-7 за данъците и 2 за валутните ценности.
Пред ВАС се атакуват подзаконови нормативни актове относно тяхната незаконосъобразност и само неговите решения в тази насока имат стойността на източник. Относно подзаконовите нормативни актове – те могат да се обжалват пред ВАС от всеки, от момента, в който влязат в сила.
Разграничение и съотношение между финансовото право и останалите правни отрасли.
Финансовите правоотношения обикновено възникват едновременно или пследствие на дрги правоотношения. Критериите за разграничение са предмета и метода на правно регулиране, а относно разграничението на ФП от ГП и ТП като помощен критерий се явяват и субектите.
1.1. Конституционно право и финансово право. Става дума за два публичноправни отрасъла. Конституцията е източник не само на КП, но и на ФП. Конституционните норми във ФП не могат да имат пряко приложение. Критерий за разграничение е предметът на правно регулиране. КП се занимава с устройството на държавата в политико- икономически аспект, формата на държавно управление и т.н.
1.2. Административно право и финансово право. АП се занимава с управлението на държавата, но ФП има свой специфичен предмет- регулира отн-ята, свързани с бюджета, с финансите на Д.
Властническият метод е по-силно изразен във ФП, отколкото в АП (финансовите органи действат почти само в условията на обвързана компетентност).
1.3. Финансово право и гражданско и търговско право. Финансовите отношения са резултат от развили се граждански и търговски отношения и възникват заедно с тях. По-голямата част от финансовите, а и от гражданските и търговските отношения имат паричен характер.Методът има по-съществено значение, той изисква да се прецени дали страните могат свободно да формират и изявяват воля. В гражданско и търговскоправните правоотношения субектите са равнопоставени и дори и държавата да участва в такива правоотношения тя няма надмощно положение.
2. Съотношение между финансовото право и другите правни отрасли.
2.1 Организационни съотношения- ФП ползва заемки от АП и КП. Това са съотношения с оглед изграждането и функционирането на финансовата система, тъй като финансовите органи са държавни органи, а индивидуален финансов акт е понятие равнозначно на индивидуален административен акт.
2.2. Съотношения по повод прилагането на финансовоправните норми:
1) тя действа самостоятелно– не зависи от др. ПН (напр. реализиране на доход – плащане на данък).
2) прилага се като резултат от възникнала и приложена преди това друга правна норма, най-често гражданско или търговскоправна (продажба, наследство – данъци, такси).
3) Прилага се финансовоправна норма, което налага да се приложи друга норма (напр. при съсобственост един от съсобствениците може да плати данък сгради и след това да иска да му се приспадне платеното от другите съсобственици /регресен иск/).
4) За да се приложи норма от ГП или ТП, трябва да се спази някакво финансовоправно изискване или режим (напр. Лицензионен, когато сделките имат за обект валутни ценности).
2.3. Процесуални съотношения, по реализиране на правата и задълженията. Редът е различен- за някои е задължителна административната фаза и след това по съдебен ред, или по реда на АПК.