Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между финансовите и административните актове.

Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между финансовите и административните актове.

            1. Обща характеристика. За да се осъществява финансовата дейност, са необходими:

1) нормативни актове; 2) финансови планове и 3) индивидуални финансови актове /ИФА/.

1.1. ИФА се наричат финансови, защото уреждат финансова материя, но по своята същност са индивидуални административни актове. Следователно, те трябва да отговарят на изискването за индивидуалните административни актове от чл.21 от АПК. При критерия за законосъобразност се препраща към разпоредбите на чл. 146 от АПК.

            1.2. Терминът “индивидуален финансов акт” се употребява в теорията като родово понятие, то не е легално понятие /няма дефиниция/. В нормативните актове се срещат конкретни наименования това са: заповед; разпореждане; решение; нареждане и др.

            2. Белези на индивидуалните финансови актове.

2.1. той е юридически акт- израз е на волеизявлението на ДО /без значение какъв е- местен или централен/

Най-често такива актове издава специализираната финансова администрация.

2.2. Форма- има двояко значение: 1) по отношение на валидността на акта (форма за действителност) и 2) във връзка с доказването на юридически факт (форма за доказване).  Ако не са спазени- невалидност. В АП е допустимо устно издаване макар и рядко, но във ФП е недопустимо! Всички финансови актове се издават в писмена форма. От това правило съществува едно изключение– при отказ за издаване на ИФА няма изискване за писмена форма; мълчаливият отказ на ДО да издаде акта /в предвидените срокове/ се приравнява на валиден акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. За значителна част от ИФА по законодателен път са установени образци. Правните последици по отношение на валидността на акта, ако в него липсва реквизит от образеца, се преценяват с оглед на конкретния случай.

2.3. Властнически акт- издава се от ДО, който притежава властнически правомощия-той е едностранно издаден акт, без да има съгласуване на волите между автор и адресат на акта. ДО не се допитва до адресатите, дори често издава индивидуални финансови актове против тяхната воля.

Два момента трябва да се имат предвид:

1) Понякога такива актове се издават по повод на молба на заинтересованото лице, като целта е да се сезира ДО да издаде акта- но това не е съгласуване.  По-често лицата са задължени да подадат ДЕКЛАРАЦИЯ- тя е израз на задължение, което е скрепено при неизпълнението му със санкция. Декларацията улеснява финансовия орган при издаването на ИФА- в декларациите се сочат факти, които са неизгодни за лицата (внесени през границата стоки, доходи). От процесуална гледна точка декларацията представлява извънсъдебно признаване не факти.

2) Издаван е от два държавни органа. Макар и рядко, са познати хипотези, когато един акт може да бъде издаден от два държавни органа. Тогава има съгласуваност на волите, но между държавните органи, между двата съавтора на акта.

            2.5. По подобие на индивидуалните административни актове и ИФА се издават въз основа и в приложение на закона, т.е. те са актове по практическото приложение на закона- със съдържание, предвидено в закона. Финансовата администрация действа при условията на обвързана компетентност, т.е. финансовите органи са задължени да издават ИФА по закон, обратното означава изричен или мълчалив отказ- и може да бъде обжалван. Всички ИФА, които са израз на обвързана компетентност, подлежат на обжалване. Само в редките случаи, когато фин. Органи действат в условия на оперативна самостоятелност, могат да преценяват, дали да издадат акта или не и с какво съдуржанив, то тогава техните актове не подлежат на обжалване. Пример за оперативна самостоятелност е решението на данъчен орган за разсрочване на данъчното задължение, общината отпуска средства.

            2.6. С издаването на ИФА се решават въпроси, свързани с финансова дейност на държавата (финансови въпроси). Тъй като тези актове са по приложение на финансовия закон, те не са нормативни.

            2.7. Болшинството ИФА имат декларативно действие. Същинските права и задължения (паричен характер) възникват ex lege, ИФА само ги признават, т.е. те правят задълженията ликвидни и изискуеми, защото определят: основанието, размера и падежа им. Само когато финансовата администрация действа в условия на оперативна самостоятелност, издадените актове имат конститутивно действие.

            2.8. Доколкото индивидуалните финансови актове са властнически актове, изпълнението им е скрепено с държавна принуда, която се изразява в налагането на санкция или в прилагането на принудителни административни мерки.

            3. Различия между индивидуалните финансови и индивидуалните административни актове.

            3.1.По отношение на повода за тяхното издаване:

            - в АП индивидуалните актове се издават най-често по повод на молба от заинтересованото лице;

            - във финансовото право това става най-често по повод на декларация.

            3.2. По отношение на органите, които ги издават:

            - Макар и рядко, ИАА се издават и от обществени органи, това става когато някои държавни функции се прехвърлят на тези органи. Това е невъзможно при издаването на ИФА, защото финансовата дейност в държавата, се изпълнява само от ДО– тя е от най-важните в държавата, не се извършва от обществени или държавно-обществени органи.

            3.3. По отношение на формата:

- В АП е допустимо, макар и рядко, устно издаване на акт или чрез конклудентни действия.

- В областта на ФП такова изключение не е допустимо, всички актове се издават в писмена форма.

            3.4. По отношение характера на актовете:

Повечето от ИФА са с декларативен характер (не пораждат същинските права и задължения), затова в редица случаи въобще не се стига до тяхното издаване- говори се за данъчен или финансов автоматизъм. Това е така, защото данъчното задължение възниква по силата на закона, след осъществяване на ЮФ- не се поражда от издадения впоследствие акт и затова той може и да не се издава.

(Например: – по силата на чл. 38 от ЗОДФЛ работниците и служителите заплащат ДОД ежемесечно в резултат на реализираното от тях брутно трудово възнаграждение. Нормално би трябвало след получаването на брутното трудово възнаграждение (1) работникът или служителят да декларира дохода си (2) и след това данъчните служби да издадат въз основа на декларацията индивидуален финансов акт, с който да потвърдят възникналото вече данъчно задължение на лицето (3); след това то трябва да изпълни задължението си към държавата, т.е. да плати съответния данък (4). Ясно е, че тази процедура е тромава /необходимо е да се извършва всеки месец/ и води до излишен разход на средства. Затова е въведен подобен финансов автоматизъм, при който държавата служебно изчислява дължимия от лицето данък, предварително удържа съответната сума от брутното му месечно възнаграждение и работникът или служителят получава “чистото” си възнаграждение. Установяването на този автоматизъм гарантира събирането на вземанията на държавата навреме и изцяло).

3.5. По отношение на обжалването.

                        3.5.1. Във връзка с реда на обжалване:

- обжалването на ИАА се извършва по реда на АПК, освен ако изрично не са изключени от този ред или не е уреден специален режим.

- за ИФА - една част актове се обжалват по реда на ЗАП; друга категория се обжалва по ДОПК– в него се регламентират и двата режима на обжалване (административен и съдебен), но тук има едно важно отклонение от административния процес: първата инстанция е задължителна, не може да се прескочи. Обжалването на акта по административен ред представлява абсолютна процесуална предпоставка, без наличието на която е недопустимо обжалване по съдебен ред. В областта на съдебното оспорване се запазва служебното начало.

                        3.5.2. Във връзка с правния ефект на жалбата:

- В АП жалбата спира изпълнението на индивидуалния административен акт;

- При ИФА, които установяват задължение /данъчните/ за тях е предвидено предварително изпълнение /чл.153 от ДОПК/ –принципът е– първо плащаш, след това обжалваш, тъй като ако не се плати следва принудително изпълнение, което е изключително неблагоприятно за лицето – начисляват се сериозни лихви, а това ще доведе до значително нарастване на общото задължение. Можем да искаме спиране, но чрез налагане на обезпечение в рамките на задължението.

            3.6. По повод изпълнението. Макар че финансовите актове са по своята правна същност ИАА, те се изпълняват не по правилата на АПК, а по реда на ДОПК  и субсидиарно се прилага ГПК. Съобразно своя паричен характер изпълнителният финансов процес стои по-близо до гражданския, а не до изпълнителния административен процес.

            4. Видове финансови актове.

            4.1. Деление в зависимост от това дали признават право или възлагат задължение:

                                   1) Облагоприятстващи финансови актове - признават права за адресатите.

                                   2) Утежняващи финансови актове – с тях финансовите органи  възлагат задължения.

            4.2. Деление въз основа на това дали с издаването на акта тепърва възниква право или задължение, или актът признава вече съществуващо право или задължение:

1) Конститутивни финансови актове – чрез издаването им тепърва се създават права или задължения.

2) Декларативни актове– не пораждат фин. права и задължения, а само ги признават (възникват ex lege).

3) Констативни финансови актове – удостоверяват определен факт.

4.3. С оглед правния характер биват:.

1) Нормативни- действат в/у цялата територия на страната, спрямо неограничен кръг субекти и се характе-ризират с повторяемост на изпълнението. Има специална процедура за прекратяване на действието.

2) Индивидуални- насочване на нормите към субекта, действат само по отношение на конкретни лица (посочени в акта), за териториално действие не се говори. Действието им се прекратява с изпълнението на задължението, което те възлагат (еднократност на изпълнението).

3) Според някои общите ненормативни актове са отделен вид– те се отнасят до неопределен, но определяем кръг субекти (белег на нормативните актове) и се характеризират с еднократност на изпълнението (белег на индивидуалните). Другото становище е, че общите ненормативни финансови актове представляват съвкупност от ИФА, които се издават от практически съображения- нов вид формулиране на субектите.

            4.4. в зависимост от органа, който издава ИФА: издавани от органи с обща и от органи със специална компетентност; от централен и от местен орган.

            4.5. Деление в зависимост наименованието на акта: Финансовите актове могат да бъдат решения, заповеди, разпореждания и т. н.

            5. Изисквания за законосъобразност на финансовите актове:

Те са дадени в чл. 146, от АПК, чл. 160 ал.2 от ДОПК /за ревизионните актове/ :

1) Издадени от компетентен орган;

2) Съобразяване на финансовия акт с материалния закон;

            Индивидуалният финансов акт трябва да съответства на закона, не и на подзаконовия акт, тъй като може и да има различие между тях (финансовата администрация установява различия с оглед на увеличаване на приходите в бюджета).

            Когато съществува различие между данъчен закон и международен акт, индивидуалният данъчен акт трябва да съответства на международната спогодба.

3) Съответствие с целта на закона.

4) Спазване на производството /процедурата/ за издаване на индивидуални финансови актове.

5) Спазване на нормативно установената форма за издаване на ИФА /в противен случай води до нищожност/. Неспазването на установения образец не води до нищожност на акта– преценява се за всеки конкретен акт, дали липсата на реквизити е съществена.

* Липсата на компетентност води винаги до нищожност на акта, без значение за каква компетентност става въпрос. Това е господстващото становище в теорията и практиката.

* Липсата на форма също води винаги до нищожност.

В останалите три случая може да следва както нищожност, така и унищожаемост.

Когато става дума за нищожност, няма срок, в който може да се обжалва акта, а при унищожаемост срокът е преклузивен.