Санкции, налагани за нарушения на финансовите правни норми. Особености.

Санкции, налагани за нарушения на финансовите правни норми. Особености.

Санкцията е третата съставка на правната норма и т.к. ФПО са властнически, във всички случаи изпълнението на финансовите задължения е скрепено със санкция. Нарушенията са финансови, не са спазени ФПН, но ФП не разполага със собствена финансова отговорност. Санкцията при финансовите нарушения се свързва с четири вида юридическа отговорност :

наказателна; гражданска; административна; дисциплинарна.

Те могат да бъдат кумулирани, с едно единствено изключение: не може да се кумулират административна и наказателна отговорност, т.к. едно деяние или е нарушение /админ./ или е престъпление /наказателна/,

            За едно и също финансово нарушение могат да бъдат налагани освен санкционни последици и принудителни административни мерки. Тези санкции и принудителни мерки могат да се намират в самата финансовоправна норма (това е рядко срещано) или в края на нормативния акт, в друг финансов НА или в нормативен акт от друг отрасъл (ЗАНН, НК).

2. Видове санкции.

            2.1. Наказателна отговорност:

До нейното налагане се стига в случаите, когато финансовото нарушение /ФН/ е с висока степен на обществена опасност и е въздигнато от закона в престъпление. В Особената част на НК има около 15 наказателни състава, които се свързват с някакво ФН, които законът въздига във финансови престъпления: вносна и износна контрабанда (митническо нарушение), данъчни престъпления, подправка на банкноти (престъпления против паричната и кредитната система) и др.

Финансовият орган притежава компетентност само да констатира финансовото нарушение в резултат на извършена ревизия или проверка, но той няма правомощие да налага санкции, свързани с наказателна отговорност. Наказателна отговорност може да се търси само по съдебен ред по правилата на НПК,            2.2. Дисциплинарна отговорност:

Тя е установена в Кодекса на труда и нарушителят се намира в трудово правоотношение и по повод осъществяване на трудови функции е извършил някакво финансово нарушение. Налага се само от съответния ведомствен ръководител със заповед- дисциплинарните наказания са предвидени в КТ- забележка; предупреждение за уволнение; уволнение.

            2.3. Гражданска отговорност: Във ФП тази отговорност се нарича “имуществена”, “отчетническа” или “материална отговорност”.     Гражданската отговорност има обезщетителен характер. Целта ú е да възстанови причинените вреди и тя ще се носи в случаите, когато в резултат от ФН са причинени вреди. Независимо, че става дума за ГО, тя се разглежда във ФП, т.к. тя е последица от упражнен финансов контрол и не се покрива изцяло с отговорността в самото ГП. Доколкото вреди се причиняват на държавата (на ЮЛ с държавно участие), тази отговорност може да се налага само в случай на имуществени вреди. Законът не допуска причиняването на неимуществени вреди на юридическо лице.

            Гражданското право познава два вида отговорност: деликтна (възниква ex lege) и договорна. При ФПО договорите са неприложими (налице са властнически правоотношения) и ГО във ФП е само деликтна, възниква само по силата на закона.

В ГП при деликтната отговорност се начисляват лихви от момента на извършването на деликта (причиняването на вредите). Във ФП лихвите се следват от деня на откриването на вредите.

В ГП ГО в едни случаи включва само действително причинените вреди плюс пропуснатите ползи, а във ФП –само действително причинените вреди.

            2.4. Административна отговорност:

Тази отговорност има най-широко приложно поле при извършване на ФН. Проявява се основно под формата на глоба като се прилага общият режим по ЗАНН, но има и специфики:

            1) свързани с начина на определяне на санкцията: много често от АН настъпват вреди и вредоносният резултат  има цифров израз /данък, мито/. Приопределяне на глобата тук резултатът служи за база за определяне на санкцията- има зависимост м/у санкцията и вредата.

Класическият способ за определяне на санкцията (глобата) във финансовото право е относителната определеност: "от ... до" или за база служи минималната месечна работна заплата за страната. Това не  е много редно, защото за две лица за едно и също нарушение може да се определи различен размер. Целта на наказанието е “да поправи и да превъзпита”.

            Друга глоба: в двоен размер от размера на укрития данък- м/у вредоносния резултат и адм.санкция има зависимост. Недостатъкът е, че размерът на санкцията се фиксира предварително, а наказващият орган няма право на преценка, за да отчете смекчаващите или утежняващите обстоятелства.

            Глоби на ЮЛ не могат да се налагат! Вината се свързва само с ФЛ !!!! – АО е лична и виновна.

В ЗАНН чл.83 за тях е предвидена имуществена санкция, но не е административна.

            В определени случаи ФН могат да бъдат извършени от две или повече лица (при условията на съучастие) тогава всеки от тях би трябвало да понесе отговорност и те ще носят солидарна отговорност: (например при симулативните сделки). За таксата, която е финансово задължение солидарност е допустима, но при наложените глоби ОТГОВОРНОСТТА е ЛИЧНА Не може да има СОЛИДАРНА  АО!

            В Закона за държавните такси е установена една привилегия при налагане на санкция / в АП е непозната/-  В случай, че е извършено ФН във връзка с неплащане на такси и е издаден акт за констатиране на нарушението, но нарушителят плаща таксата преди да е издадено наказателното постановление – глобата се събира с намаление 50%. Процедурата е изцяло по ЗАНН- в него предвиден давностен срок, в който може да се състави акт за установяване на адм. нарушение и да се издаде наказателно постановление: 3 м. от откриването или 1 г. от извършването. За ФН този срок е друг: 1 г. от откриването или 5 г. от извършването..

            3. Принудителни административни мерки /ПАМ/.

Прилага се за извършените ФН, предвидена е в ЗАНН.Във ФП приложението им е по-широко, т.к. ефектът от тяхното приложение е много по-голям отколкото от налагането на санкция. Например, ако ЕТ извършва данъчни нарушения и бъде санкциониран с глоба, той може да я плати и без да се затрудни, но ако му бъдат наложени принудителни административни мерки, напр. блокиране на банковата му сметка, той няма да може да осъществява дейността си, т.е. ефектът във втория случай ще бъде по-голям. Тези мерки се прилагат масово и в съчетание със санкции.

Биват превантивни /почти не се срещат във ФП/, преустановителни, възстановителни.

Различия в принудителните административни мерки във финансовото и в административното право:

 Кога се налагат принудителни мерки:

            1) могат да се предприемат, когато има налице констатирано ФН, едно изключение за превантивни мерки- забрана за определен период на отчетнически и материално-отговорни длъжности да бъдат назначавани лица, които са извършили ФН или са осъждани за стопански престъпления. Това е единствената превантивна мярка и единствената, насочена спрямо личността на дееца. Във всички останали случаи, трябва да има финансово нарушение (а не опасност от такова).

            2) налагат се само при КОНСТАТИРАНИ незаконосъобразни действия. При нецелесъобразни действия няма нарушение на закона, дори и да има причинени вреди. В този случай могат да се правят препоръки, да се сигнализира вишестоящ орган, но не може да се търси юридическа отговорност.

            Видове ПАМ във ФП

            1) В сферата на бюджетното право – ограничаване или спиране на финансирането (от бюджета). Налага се при ФН по повод разходването на бюджетни средства, в случай на нарушение на бюджетната дисциплина, при отклоняване на средствата от прякото им предназначение и при непредставяне на отчетите в установените срокове. Спирането или ограничаването може да бъде спрямо размер, време и пр. Мярката е спрямо юридически лица и е преустановителна.

            2) Блокиране на банкови сметки (най-често разплащателни) и влогове. Прилага се спрямо ФЛ и  ЮЛ. Свързва с ФН по повод плащането на някакви финансови задължения– мита, данъци и т.н. Има за цел да принуди лицето за плати, а в случай че се стигне до принудително изпълнение, да се осигурят средства като обект на това изпълнение (да има към какво да се насочи).

3) Отнемане на разрешително (лиценз) за осъществяване на дейност. Тази мярка е спрямо лица (физически и юридически), осъществяващи дейност при разрешителен режим. Тази дейност може да бъде чисто финансова (финансови къщи, брокери), но може да бъде и от по-общ характер (търговска дейност).

            4) Отнемане на предмета на нарушението. Най-често в  митническото и банковот законодателство. При пренасяне и укриване на стоки на митницата се отнемат. Отнемат се дори не само укритите стоки, но и средствата, които са послужили за извършването на нарушението (най-често транспортни средства), без значение на каква стойност са и чия собственост са.