Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи. Правна характеристика на данъците. Видове данъци. Данъчна политика. Данъчна администрация

Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи. Правна характеристика на данъците. Видове данъци. Данъчна политика. Данъчна администрация

1. Бюджетни приходи.

Всяка държава създава централизиран фонд от парични средства (бюджет). Неговото предназна-чение е създаденият национален доход да се преразпредели от производствената в непроизводствената сфера. Всеки бюджет има 2 части:  приходна (бюджетни приходи);  разходна (бюджетно финансиране).

С приходната част на бюджета се занимава данъчното право, доколкото вземанията на държавата за данъци са основната част от бюджетните приходи.

Бюджетните приходи според произхода им се делят на 4 групи:

            1) с финансовоправен произход. Това са приходи с данъчен произход: към тях освен същинските данъци спадат и митата и таксите. Това са основните бюджетни приходи. Те могат да бъдат планирани, прогнозирани– проекто-бюджетът се прави на тяхна основа. Тези приходи постъпват перманентно, регулярно в бюджета.

            2)  със санкционен произход. В случая произходът е наказателен или административно-наказателен – глоби, конфискации, отнемане на предмета на нарушението. Осигурява сравнително малък дял от приходите в бюджета и не подлежи на планиране. За разлика от първата категория приходи, чийто размер държавата се стреми да увеличи, тук усилията са в обратна посока –да ограничи нарушенията.

            3) с гражданскоправен произход. Те са резултат от участието на държавата в граждански правоотношения. Приходите с договорен характер са резултат от договор на държавата. Има приходи на деликтно основание (на държавата са причинени имуществени вреди) – предназначението им е да се репарират вредите. В случая нов приход в бюджета няма - има възстановяване.

            4) Други бюджетни приходи: (приходи от приватизация; от непотърсени печалби от лотария и др.)

            2. Понятие и правна характеристика на данъците.

Данъците стоят в основата на бюджета, тъй като 90-95% от приходите в бюджета идват от данъци. Затова изготвянето на проектобюджета се прави най-вече на основа на данъците като планирани, редовни бюджетни приходи.

            2.1. Юридически белези на данъците:

            1) Това е едно публично субективно право на държавата да получи определена сума.                               - В основата на това право стои държавния суверенитет.

            - На това право съответства корелативно задължение на ЮЛ или ФЛ (данъчно задължени лица). Когато става дума за физически лица, това задължение е конституционно.

            - Носител на субективното право е държавата, но в някои случаи тя може да го преотстъпи, най-често в полза на общините, т.е. данъците да постъпват в общинския бюджет. Тогава се говори за местни (общински) данъци. Те се наричат “собствени” приходи.

            2) Данъците са законоустановени. Според Конституцията данъчните задължения се установяват със закон: гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество (чл. 60, ал. 1). Със закон се установяват не само основанията и размера на данъка, но и всички елементи на данъчното правоотношение (срокове, лица).

            3) Това са невъзвращаеми вземания. Държавата не поема задължението на данъчно задълженото лице да върне сумата при определени условия.

По този белег данъците се различават от т.нар. вътрешни кредити. Всяка държава установява данъци, без които не може да съществува. Има обаче и случаи, в които държавата изпада в затруднено финансово положение и средствата от данъците са крайно недостатъчни, но тя не може да увеличава данъците, защото това би предизвикало обществени размирици. Чрез вътрешните заеми държавата бива кредитирана от физически и юридически лица. В този случай става дума за кредит, т.е. налице е възвращаемост. Държавата пуска ДЦК на пазара с номинал и падеж и когато той настъпи, на приносителя се заплащат сумата по номинала и съответните лихви, натрупали се от момента на купуване на ДЦК до депозирането ú. Налице доброволност, за разлика от данъците, които имат задължителен характер.

            4) Данъците са безвъзмездни. Те са израз на държавния суверенитет и установявайки ги, държавата установява и безвъзмездния им характер. Това означава, че липсва насрещна престация на данъка. На базата на този белег се прави разлика между данък и такса – при таксите има насрещна престация под формата на дадената от държавния орган услуга.

            5) Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички данъчно задължени лица – по силата на закона. Това означава, че те възникват ex lege, а не въз основа на издадения данъчен акт. Издадените данъчно-облагателни актове имат само декларативно действие, само индивидуализират задължението (правят го ликвидно и изискуемо). По този белег се прави разлика с други бюджетни приходи– напр. глобата, която се установява по силата на наказателно постановление (инд. Адм. акт).

            6) Данъците се определят едностранно от държавата. Това означава, че тя в качеството си на власт, реализирайки държавния си суверенитет, установява данъци, без да пита платците. По никакъв повод, за никой елемент на данъчното правоотношение не може да има договаряне.

            7) Данъците са непрехвърляеми. За разлика от някои граждански задължения, които могат да се прехвърлят на трето лице и това задължение да обвърже кредитора, при данъците това е недопустимо. Подобни прехвърляния не задължават държавата, но доколкото данъкът е парично задължение, не е задължение с оглед на личността, е възможно, при доброволност, едно трето лице да плати чужд данък.

            8) Щом е парично задължение, данъкът може да се изпълни на части- при т.нар. “разсрочване” – един от редките случаи, когато данъчният орган действа в условия на оперативна самостоятелност.

            9) Изпълнението на данъчното задължение е скрепено с държавна принуда.

Определение:            Данъкът е законоустановено невъзвращаемо и безвъзмездно публично вземане на държавата, установено едностранно от държавата по общ начин като непрехвърляемо задължение за всички данъчно задължени лица, чието изпълнение е скрепено с държавна принуда.

            3. Класификация на данъците.

            3.1. С оглед на това, дали връзката между държавата като данъчен кредитор и платеца е пряка или някой се вклинява между тях – 2 вида:

            1) Преки данъци - при тях данъчно задълженото лице е и платец, т.е. и фактическият и юридичес-кият платец е едно и също лице- при ДОД едно лице реализира дохода, то е задължено и то плаща данъка.

            2) Косвени данъци - при тях юридическият платец е различен от фактическия платец, т.е. данъчно задължено е едно лице, а друго понася данъчната тежест. Например, търговецът купува стоката и върху нея начислява ДДС. След това продава стоката заедно с данъка и потребителят купува стоката заедно с данъка, т.е. търговецът е юридическият платец, той е данъчно задълженото лице и той трябва да внесе данъка в бюджета, държавата ще си търси вземането от него. Данъкът обаче търговецът начислява върху стойността на стоката и го получава от купувача, т.е. тежестта се поема от купувача – той плаща, той е фактическият платец, но не е данъчно задълженото лице, затова държавата не търси от него данъка.

Връзката се изгражда м/у държавата и фактическия платец като между тях се намесва търговецът, който играе ролята на посредник, представител на държавата, който събира данъка вместо данъчния орган. Косвени данъци са ДДС, акцизите.

3.2. С оглед на това как се определя размерът на данъка (вж. въпрос №11):

            1) Данъци в абсолютна стойност (в твърд размер)– определят се предварително, всички се поставят под един знаменател независимо от реализирания доход. Аргументите са – данъкът се събира възможно най- лесно, дохода се презюмира с голяма точност (има спорове).

            2) Пропорционални данъци.

            3) Прогресивни данъци.

            3.3. С оглед на това, кое е правното основание на данъчното облагане – реализиране на доход или притежаване на имущество:

            1) Подоходни (ДОД, данък върху печалбата) - облага се реализиран доход;

            2) Имуществени (данък сгради) – облага се притежавано имущество.

Това деление се отнася за преките данъци.

По отношение на косвените данъци се казва, че те са оборотни, защото в основата на това облагане стои реализираният оборот, това са данъци върху потреблението и консумацията.

            3.4. В зависимост от това, в кой бюджет постъпват:

            1) Републикански – по-сериозните данъци (ДДС, акцизи) изцяло или преимуществено постъпват в републиканския бюджет.

            2) Местни – в общ. бюджети постъпват по принцип по-маловажните данъци (данък сгради, данък наследство).

Има и данъци със смесен характер (ДОД и данък печалба) – една част от тях постъпва в държавния бюджет, а другата – в общинския.

            3.5. С оглед на лицата, които плащат данъка (платците):

                                   1) данъци, които се плащат само от физически лица (ДОД);

                                   2) данъци, които се плащат само от юридически лица (данък печалба);

                                   3) плащат се и от двете категории (останалите данъци).

            4. Данъчна политика.

            4.1. Данъчен суверенитет. Данъчната политика е един от важните въпроси в държавната политика въобще. Данъчният суверенитет на държавата ú дава възможност по принцип да провежда такава данъчна политика, каквато пожелае, но той обаче не е абсолютен най-малко по две съображения:

            1) В международен план към държавите се поставят някакви правила, които те спазват по отношение на данъчната политика и това води до ограничение на данъчния им суверенитет. Например Световната търг. организация поставя изисквания какви и колко косвени данъци ще установи държавата.

            2) Държавата е свободна да определя данъчната си политика, но това си има и своите естествено определени граници (при налагане на високи данъци се разклаща самата власт, а при ниски данъци пък няма приходи и не може да се осъществява ефективна политика).

            4.2. Основни моменти, които изграждат данъчната политика.

            1) Колко данъци трябва да има в една държава – един или много?

Правилото: не е важно, колко са на брой данъците, а каква част от брутния доход се отнема чрез тях (данъкът може да е само едни и да отнема 60% от брутния доход, но може да има 20 данъка, които отнемат само 30% от него). Преобладава виждането, че данъците трябва да бъдат повече на брой, да обхващат по-широк кръг лица, но в същото време да изземват по-малка част от реализирания доход.

            2) На кои данъци да се дава приоритет - на преките или на косвените, или да им се отреди еднакво значение?       В съвременната данъчна политика се залага повече на косвените. Аргумент: косвените данъци се наричат още данъци върху потреблението, т.е. човек, без да се усеща, го плаща, когато купува. Този, който има по-голяма консумация, той има и по-големи доходи и затова трябва да плаща и по-големи данъци. Това косвено облагане трябва да бъде засилено за сметка на преките данъци преди всичко с акцизите, защото това е данък върху луксозни и вредни стоки (цигари, алкохол, парфюмерия, бижутерия). Не трябва да се засягат стоки от първа необходимост (основни хранителни продукти, лекарства, детски храни и др.).

            3) Кои данъци да преобладават - пропорционалните или прогресивните?

Има място и за двата вида като за ЮЛ по-подходящи са пропорционалните, а за ФЛ - прогресивните. Това виждане се подкрепя от това, че ако при данъците изобщо се търси справедливост, то тя при физическите лица се намира при прогресивните данъци – има един необлагаем минимум, за лицата с ниски доходи данъците са ниски, а за тези с по-големи – данъците са високи.

            4) Да има ли данъчни привилегии (преференции) или не?

Когато се приемат данъчни закони, всички намират аргументи да пледират за такива. Конституцията допуска преференциите (чл.60, ал.2). Господстващото становище днес е да няма. Противоположният термин е “неутралност на данъка”, т.е. данъкът се прилага еднакво спрямо всички субекти. Трябва да се разширява кръгът на лицата, които се облагат, т.е. да се премахват преференциите и това да доведе до намаляване на данъка. Всяка една преференция е предпоставка за заобикаляне на закона. Затова ако дадена дейност трябва да се стимулира, необходимо е това да става не чрез механизма на данъчните преференции (чрез приходната част на бюджета), а чрез разходи от бюджета.

Данъчна администрация- нормативната уредба е в Закон за НАП и ДОПК. Основен орган, който осигурява приходната част на бюджета. Централно и териториални поделения. Действат в условията на обвързана компетентност- декларативни актове. Актовете са административни и трябва да отговарят на всички условия за действителност по АПК.