Правен режим на митните сборове. Понятие и нормативна уредба.Видове мита. Митническа политика. Статут и правомощия на митническите органи.

Правен режим на митните сборове.

Понятие и нормативна уредба.Видове мита. Митническа политика.

Статут и правомощия на митническите органи.

            1.1. Митнически сборове. Терминът “митни сборове включва три неща:                             1) Митата, събирани от митническите органи.

            2) Данъци, събирани от митническите органи – това са ДДС и акциз. Те не се различават по нищо от тези, които събират данъчните органи, разликата е само в органа. Митническите органи събират тези данъци при преминаването на стоки през границата, защото така събирането на данъка е гарантирано.

            3) Такси, събирани от митнически органи– събират се за услуги, които митическите органи извършват; при тях няма различия от правния режим на останалите такси. Те са с равностоен на митата ефект, защото се налагат в/у или във връзка с вноса или износа.

            1.2. Обща характеристика на митата.

            Митата са държавни вземания от данъчен произход, защото всички белези, характерни за данъците, важат и за митата (едностранно определени публични вземания, безвъзмездни, невъзвращаеми, изпълнението им е скрепено с държавна принуда и т.н.). Наподобяват и стоят най-близо до косвените данъци и затова понякога се определят като част от данъчната с-ма–подобно на ДДС се включват в цената на стоките и се плащат от вносителите и износителите, но на практика дан. тежест се понася от потребителя на стоката.

Основната разлика между данъците и митата се състои в правното основание за плащане – докато при данъците основанието е реализиран доход или налично имущество, то при митата правното основание за плащане е преминаването на стоки или услуги през границата.

Има още едно различие между данъците и митата – във функциите, които изпълняват. Митата, както и данъците, изпълняват фискална функция, т.е. те са бюджетни приходи. За данъците нещата спират до тук, а митата изпълняват още една важна функция – защитна - посредством митата се регулира международният търговски обмен, т.е. международната търговия се насърчава, ограничава или спира чрез провежданата митническа политика. Следователно митата изпълняват регулативна функция.

            2. Видове мита (3 вида).

            1) Вносни мита. Когато стоката идва от световния пазар и остава в страната, митото е вносно.

            2) Износни мита. Когато стоката идва от страната, отива на световния пазар и там се реализира,

            3) Транзитни мита. Това не са същински мита, по-скоро са такси по правната си същност. При тях се използват транспортните канали на една страна. Стоката само преминава през страната, а не остава в нея, нито излиза от нея на световния пазар – ползват се само пътищата на тази страна, за което се плаща.

            3. Регулативна функция на митата.

            3.1. Регулативна функция на вносните мита.   Всички мита са пропорционални, не може да има прогресивни мита, и когато една стока влиза в страната, тя се облага с такова мито. Търговецът го плаща, но го включва в цената на стоката, която с обложения процент става по-скъпа.

Основното качество на вносните мита е, че бранят собствения, вътрешния производител, доколкото ограничават вноса и насърчават собствената икономика. В този случай международната търговия ще намалее, тъй като никой не би внасял стоки, които не би могъл да продаде.

            Но е възможно страната въобще да не произвежда такива стоки или да произвежда, но с много ниско качество. В този случай при налагане на вносно мито, то ще изпълнява само фискална функция, не и защитна по отношение на собствения производител.

            3.2. Износни мита.

            За налагането на износни мита има две основни причини:

            1) Когато в страната има недостиг, вътрешният пазар е незадоволен и не е оправдано при това положение стоката да се изнася. Затова се налага високо износно мито, което се прибавя към цената на стоката и тя става много трудно продаваема на международния пазар (интересът за износ рязко спада).

            2) Когато има дотирани стоки. Дотирани стоки са тези, които се продават на пазара на цени, по-ниски от себестойността на стоката и разликата се поема от бюджета (стоки от първа необходимост, детски храни, лекарства). Ако такива стоки се изнасят, това се прави под тяхната себестойност, т.е. изнасят се заедно с дотацията, а това означава, че се изнася бюджет. минималното износно мито трябва да бъде в размер на дотацията.

Износните мита са на изчезване, защото: В развитите страни има свръхпроизводство и никоя от тези страни няма интерес да задържи стоката на своя пазар. В тези страни няма дотирани стоки.

            4. Митническа политика.

            4.1. По подобие на данъците страните могат да водят относително самостоятелна митническа политика. Тази автономия е относителна, ограничена е по две линии:

            1) В международен план съществува Световна търговска организация, на която България е член от 2-3 години. Тя установява правила, които са задължителни за държавите-членки, по отношение на косвените данъци и митата – по този начин се ограничава митническата политика.

            2) За разлика от данъчната, митническата политика е изключително гъвкава и много диференцирана – данъчната политика дълго време се провежда по един и същи начин, а митническата е различна във времето по отношение на едни или други стоки.

            4.2. Митнически съюзи. Във връзка с митническата политика се създават митнически съюзи (извън Световната търговска организация) – в рамките на две или повече страни се установява обща митническа политика с крайна цел премахване въобще на митата. Така стоят нещата в рамките на ЕС                       4.3. Клауза на най-облагодетелстваната нация – това е продължение на митническия съюз, при което две страни взаимно си предоставят митнически привилегии за вносните мита. Това е възможно най облекчения режим, който 2-те страни вече са предоставяли по отношение на 3 страна.                 4.4. Митнически войни. Те са обратното явление. При митническите войни между две или повече страни започва да се провежда такава митническа политика, че да се стигне до преустановяване на търговията между тях (изкуствено се завишават митата), а в същото време няма забрана за внос. В основата на тези войни стоят както икономически, така и политически съображения.

            4.5. Ембаргото - близко до митническите войни. То обаче преследва чисто политически цели. Не става дума за високи мита, чрез които да се ограничи търговията. Има абсолютна забрана за внос или износ на дадени стоки – обикновено жизнено важни стоки за страната.

            5. Нормативна уредба на митата.

5.1. Нормативната уредба включва два основни нормативни акта:

1) Закон за митниците (98 г.,бр.15 на ДВ)           2) Правилник за неговото приложение (98 г.,бр.149 на ДВ)

И двата са резултат от приемането ни в Световната търговска организация, която постави условие да обновим митническото си законодателство.

            5.2. Митническа тарифа. Митническата тарифа на РБ сама по себе си не е НА, а е приложение към нормативен акт. В нея детайлно е регламентирано за всяка една стока, има ли мито или не и какво е то. Тарифата е променлива, т.е. динамиката на митническата политика се отразява най-вече в нея.

По отношение на вносните мита страните се разделят на четири групи съобразно степента им на развитие. Принципът е: колкото страната (от която идва стоката) е по-развита, митото е по-високо, тъй като се предполага, че качеството е по-високо и себестойността е по-ниска (ако няма ограничение, ще залее пазара). Обратното важи за по-слабо развитите страни. Следователно за определяне на митото е от значение не само каква е стоката, но и от къде идва, т.е. до каква степен ще застраши вътрешния производител. В тази връзка една част от митническите нарушения са следните: закупува се стока напр. от Германия, а се декларира, че е закупена напр. от Малайзия.

            6. Субекти по митнически правоотношения.

            6.1. Активен субект е държавата, защото упражнява властнически правомощия. Тя е носител на субективното право да получи мито. Държавата се представлява от специализирани органи – органите на митническата администрация. Тя е организирана като Агенция митници към министерство на финансите, структурирана в централно митн. Управление и регионални митн. Дирекции, която е структурирана в регионално митн. Управление и митници. От своя страна те са структ. В териториално митн. Управление и митн. Пунктове.       Същинската работа по определяне и събиране на митата упражняват митниците. Основните правомощия в системата се свързват с тях. Първо и второ ниво имат ръководни, методически, контролни правомощия. Митническите бюра и пунктове нямат собствени правомощия, на тях им се преотстъпват такива. Те упражняват правомощията на митниците, само че по места (за улеснение).

            Съществуват два основни вида митническа дейност: 1) упражняване на митнически контрол и надзор; 2) определяне и събиране на мита. Правомощията и задълженията на митническите органи са уредени в чл. 16 и чл. 17 от ЗМ.

            6.2. Пасивна страна е този, който изпълнява задължението да плати мито, т.е. вносителите и износителите на стоки. Субект е юридическият вносител или износител (не фактическият, напр. транспортна организация).

            С новия Закон за митниците, чл. 18 се въвежда една нова фигура – митнически посредник, който има междинно положение. Той не е пряк участник в митническите правоотношения, а играе ролята на митнически адвокат. Участва в митническата дейност като подпомага пасивния субект, платеца. Той е специалист по митническо законодателство (не само вътрешното такова, но и на други страни, запознат е с правилата на Световната търговска организация).

Функции и задачи на МА: 1.Да участва в разработването и да реализира митн политика на държавата;

2.Да участва в разработването и изпълнението на междунар договори, които се отнасят до митн дейност; 3.Да осъществява международни митнически връзки; 4.Да събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя инфо отностно митн дейност и разработва митн статистика;

5.Да осигурява квалификация и преквалификация на митн служители.

3. Правомощия на митническите органи:

1.При изпълнение на служебните си задължения, МО имат право да извършват проверки, свързани с митн надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на ГКПП и на цялата митническа територия на държавата; 2.Да предприема необходимите мерки за осъществяване на митнически контрол и др; 3.Да изискват представянето или предаването на стоки, документи…, свързани с митнически надзор и контрол; 4.Да изискват представяне на документ за самоличност; 5.Да изискват писмени или устни обяснения; 6.Да претърсват и изземват контрабандни стоки.

МО са длъжни незабавно да предадат на органите на Министерството на вътр работи лица, за които има доказателства,че са извършили престъпление п/в митн режим и да уведомят Прокуратурата. Митн служители имат право да носят оръжие.