Homepage > Финансово право > Валутно законодателство. Валутен режим. Местни и чуждестранни лица. Правен режим на сделките и действията под валутен контрол.

Валутно законодателство. Валутен режим. Местни и чуждестранни лица. Правен режим на сделките и действията под валутен контрол.

1. Валутен режим. В правната система няма самостоятелно обособен отрасъл, наречен "валутно право".

Всяка държава въз основа на суверенитета си може да установи специален правен режим относно сделки и действия, които имат за предмет чуждестранна валута или благородни метали.

Целта е да се защити националната парична единица.

2. Валутно законодателство.

Съвкупността от НА, които регулират валутния режим, се обозначава като "валутно закон-тво".

Правната уредба на валутния режим в България се съдържа основно във: Валутния закон (ДВ, бр.83, 99 г.); подзаконови НА: Наредба за добиване, преработване и сделки с благ. метали и скъпоц. камъни; Наредба № 30 за износ/внос на левове и чужд. валута в наличност и др.

Към правната уредба на валутния режим могат да се отнесат и други нормативни актове: - Закон за митниците; Закон за КИ; Закон за чуждестранните инвестиции и др.

3. Валутен закон- специфики

Предметен обхват на Валутния закон- общ. отношения на граждански обмен – сделки и свързани с тях плащания. Най-общо се изразява в това, че за валидността на посочените в обхвата на закона сделки се предвижда или регистрац. режим, или разрешителен режим, или е предвидена забрана за извършване.

Страни по тези отношения са местни и чуждестранни лица / за разлика от данъчните/!

Създаването на нов валутен закон е следствие от задължението на РБ произтичащо от Европейс-кото споразумение за асоцииране, което е международен договор. Във връзка с това споразумение РБя се задължава да приеме мерки, съответстващи на правилата на ЕС относно свободното движение на капитали. Също така България се задължава да разрешава всякакви плащания в свободно конвертируема валута по сделки, свързани с движението на стоки, услуги и лица.

В чл. 63 от Европейското споразумение, обаче, се допуска при изключителни обстоятелства България да може да прилага ограничения във валутния режим, свързани с предоставянето и получаването на краткосрочни и средносрочни кредити.

4. Местни и чуждестранни лица.

Валутният режим се характеризира с адресатите си –а именно местни и чуждестранни лица.

Местно лице (§1, т. 2 ДР на ВЗ). Критериите за местно лице са:

За ФЛ– постоянно пребиваване в страната или разрешено временно пребиваване за срок над 6 м.

За юридическите лица – седалището да бъде в страната.

Освен това: Ако чуждестранно лице е регистрирало клон в страната по смисъла на ТЗ, то клонът се приравнява на местно лице.

Местни лица са и тези, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава или на български предприятия и организации, както и членовете на техните семейства.

Чуждестранно лице (§1, т. 3 ДР ВЗ). Ако посочените критерии не са налице, лицата са чуждестранни. Остават чуждестранни лица и чуждестранните дипломатически, консулски, търговски и други представителства, международните организации, членовете на тези представителства и организации, обслужващия ги персонал от чуждестранни граждани.

5. Правен режим на сделките и действията под валутен контрол.

5.1. Отношения, които се обхващат от валутния режим.

Тези отношения са няколко групи:

1) Сделки, характеризиращи се със страните по тях или техния обект. Тук се включват:

- сделки между местни и чуждестранни лица, както и плащанията по тях;

- сделки с чуждестранна валута по занятие, а кои лица могат да извършват такава дейност се определя от ЗКИ;

- презграничните преводи и плащания като за тази категория банкови сделки е от значение териториалната насоченост на плащането;

- сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, техният внос и износ и преработката им.

2) Отношения, свързани с износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност.

3) Финансовоправни отношения, свързани с организацията на валутния контрол.

В обхвата на закона не са включени всички форми на движение на капитали (напр.– допускането на ценни книжа до чуждестранния капиталов пазар, движението на капитали за лични цели като дарения, наследства и др.). Една част са предмет на регулиране от Закона за чуждестранните инвестиции (напр.– инвестиции в недвижими имоти от чуждестранни лица). Ако някоя форма на движение на капитали не е законово уредена, важи принципа, че всички форми са свободни.

Принципът, установен в чл. 2 на ВЗ, е, че посочените в него сделки, действия и плащания се извършват свободно, доколкото в Закона не е установен регистрационен, разрешителен или забранителен режим.

5.2. Режими, установени във Валутния закон.

Разрешителен режим.

1) На разрешителен режим е поставена дейността по продажба на чуждестранна валута по занятие от финансови къщи. Това разрешение следва от общия режим на ЗКИ, (различно е при обменните бюра, които трябва само да се регистрират в М-ото на финансите в 14^{-дневен} срок от започване на дейността).

2) Разрешение се изисква и когато се изнасят от местни лица български левове и чуждестранна валута с равностойност над 20 000 лв.

Регистрационен режим. ВЗ предвижда няколко регистрационни режима:

1) В БНБ се регистрират сделките между местни и чуждестранни лица, които имат за предмет:

ценни книжа на паричния и капиталов пазар, емитирани от чуждестранни лица;
дялови участия в дружества, които са чуждестранни лица;
предоставяне на финансови кредити между местни и чуждестранни лица;
откриване на влогови сметки на местни лица в банки – чуждестранни лица;

Във връзка с този регистрационен режим специално внимание заслужава чл. 5 ВЗ, който допуска отказ за извършване на регистрация. В този смисъл до някъде регистрационният режим съдържа елемент на разрешителен режим, защото БНБ може да откаже регистрация на сделка с мотивирано решение. Би могло да се тълкува, че при извършване на регистрацията БНБ действа в условията на обвързана компетентност, тъй като основанията за отказ са изброени изчерпателно в чл. 5, ал. 3. Също така в закона не е казано нищо относно възможността за обжалване на този отказ. Според Пенов би могло той да се обжалва по съдебен ред, тъй като в противен случай заявителят може да иска нова регистрация не по-рано от две години след отказа на БНБ.

Във връзка с този регистрационен режим е и чл.10 от закона, който предвижда отчитане пред БНБ на местни лица за задължения към чуждестранни лица. Тази уредба е детайлизирана от Наредба №29 (издадена от министъра на финансите и управителя на БНБ), тя урежда реда и условията за предоставяне на отчети (от ЕТ и ЮЛ) и декларации (от ФЛ) за тези задължения.

2) Друг вид регистрационен режим е предвиден в чл. 7 ВЗ.

а) за нуждите на статистиката на платежния баланс се водят регистри за всяка сделка, действие или плащане между местно и чуждестранно лице, за износ и внос на чуждестранна валута в наличност, както и за всеки презграничен превод и плащане за сума над 5000 лв. Регистрите се водят:

от ТБ във връзка със сделките, свързани с преводи и плащания към чужбина (чл.6 ВЗ);
от митническите органи във връзка с износа и вноса на чуждестранна валута в наличност;
от БНБ за прехвърлянето на държавни ценни книжа между местно и чуждестранно лице;
от Централния депозитар при прехвърляне на поименни ценни книжа между местно и чуждестранно лице на капиталовия пазар, емитирани от местното лице;
от нотариуса, съответно от съдията по вписванията за придобиването на недвижими имоти в страната от чуждестранни лица.

б) Вписването в регистрите е чрез декларации по образец. Без представянето на декларация компетентните органи са задължени да отказват регистрацията.

3) Трети вид регистрационен режим (чл. 9 ВЗ). В Министерството на финансите се води:

- регистър на преките инвестиции на местни лица в чужбина и на чуждестранни лица в страната;

- регистър на инвестициите на чуждестранните лица в недвижими имоти в страната, както и на инвестициите на местни лица в недвижими имоти в чужбина.

4) регистрационен режим, свързан с добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие. Лицата, които извършват такава дейност и не са търговски банки, са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 14-дневен срок от започване на дейността. Специална наредба урежда условията за извършване на тази дейност (Наредба за добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни).

5) Последният режим е свързан с износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност. Съществува Наредба №30 за износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали и скъпоценни камъни.

а) Внос: Местни и чуждестранни ФЛ могат да внасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност, но ако общата сума е над 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута – трябва да се декларира пред митническите органи.

б) Износ:

- Местни ФЛ могат да изнасят левове и чуждестранна валута в наличност, както следва: 1) до 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута – без деклариране; 2) от 5000 до 20 000 лв. – след деклариране на техния размер; 3) над 20 000 лв. - след разрешение от Българската народна банка.

- Същите са и критериите по отношение на чуждестранни ФЛ, но те трябва да докажат основанието за придобиване на валутата или левовете, а когато става дума за сума над 20 000 лв., да докажат, че са внесени или да получат разрешение от БНБ.

Забранителен режим Установена е забрана за износа и вноса на левове, чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки.