Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система. Устройство, управление и правомощия на БНБ.

Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система. Устройство, управление и правомощия на БНБ.

            1. Историческо развитие. Първата национална банка е английската. Националната банка се различава от търговските банки, защото действа преди всичко като държавен орган и има правомощия, каквито другите банки не притежават.

Българската национална банка (Българска народна банка) е създадена на 25.01.1879 г. със закон, като държавата ú предоставя 2 млн. лв. първоначален капитал. Първоначално създадената банка е с функциите на днешните търговски банки. От 1885г. със закон БНБ получава разрешение да емитира парични знаци (да печата банкноти и сече монети), т.е. тя става емисионен център на страната. От 1928 до 1947 г. БНБ има качеството само на емисионна банка (с търговски сделки не се занимава), през 1947 г. се възвръща старият ú статут на емисионна и едновременно търговска банка, който се запазва и до днес.

            2. Нормативна уредба.                  1) Закон за БНБ – ДВ, бр.46, 97г., който е водещ закон;

                        2) 15 наредби;                       3) Отделни разпоредби на ЗКИ.

            3. Статут на БНБ.

            3.1. БНБ е юридическо лице със седалище София.

            3.2. Банката е независима от указания на МС и др. ДО при изпълнение на дейността си (подчертано е в чл. 44 ЗБНБ). Важен момент, защото често интересите на ЦБ и на ИВ се разминават. Основната задача на всяка ЦБ е да провежда паричната и кредитна политика на държавата и на тази база да въздейства в/у външната и вътрешната стабилност на националната валута. Именно в тази връзка между изпълнителната власт и ЦБ възникват противоречия, тъй като за МС е важно най-вече печатането на пари, а това води до инфлация и до обезценяване на националната валута. До 1991г. шефът на ЦБ беше член на правителството (министър без портфейл), а това означава подчиненост на изпълнителната власт.

            1) Както Сметната палата, ако може да се мисли за някаква зависимост на Централната банка, може да бъде открита единствено по отношение на НС, обуславя от това, че председателят на БНБ и 3^ма от подуправителите се избират от парламента; че банката се отчита за дейността си пред НС и т.н.

            2) По закон БНБ и правителството се информират взаимно за своите намерения и действия по отношение на паричната и кредитната политика, а при емисионната дейност правителството има думата само по отношение на дизайна на банкнотите.

            3.3. Статутът на БНБ може да се разгледа от няколко гледни точки:

1) БНБ като емисионен център; 2) БНБ като държавен орган; 3) БНБ като гражданскоправен субект, като ТБ – това са характеристики на всяка ЦБ; у нас + още една– 4) БНБ като паричен съвет (валутен борд).

            1) БНБ като емисионен център- има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната – качество, което има всяка национална банка, а тя е само една в държавата.

Това е нейно изключително правомощие, което не може да се делегира на друг държавен орган или банка.

Това качество се изразява в това, че БНБ единствена има право:

1) да печата банкноти, да сече монети (банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения);            2) да пуска в обращение тези парични средства и 3) да ги изважда от обращение.

В това отношение тя е автономна и независима.

Относно обема на паричната маса и номиналната стойност има сериозни разногласия между БНБ и правителството. Необходимо е да се прави разлика между: изваждане от оборот на старите пари като законно платежно средство и изваждане от оборот на изхабени банкноти и на тяхно място да се пускат нови със същия номинал и същия сериен номер. Всяко решение, което БНБ взима във връзка с емисионната дейност, следва да бъде обнародвано предварително в Държавен вестник.

            2) БНБ като държавен орган.

            - БНБ е държавен орган в сферата на банковата система и по това тя се отличава от търговските банки, доколкото последните са гражданскоправни субекти (търговци).

            - БНБ притежава в това отношение твърде съществени и много на брой правомощия. След като действа като ДО, това означава, че участва в правоотношенията в качеството си на власт, т.е. в тези правоотношения БНБ има надмощно положение – не договаря, издава властнически актове и т.н. По важните правомощия на БНБ са:

            а) провежда паричната и кредитна политика в държавата, която е задължителна за всички, и регулира паричното обръщение. Това тя прави по два начина: 1) чрез издаване на нормативни актове (наредби) и 2) чрез издаване на индивидуални финансови актове;

            б) издава и отнема разрешения (лицензии) за банкова дейност, т.е. банкова дейност в държавата може да се започне в условията на разрешителен режим;

            в)  определя лихвената политика в държавата чрез определяне на основния лихвен процент;

            г)  определя валутния курс в страната, т.е. съотношението на лева към другите валути.

            д) Осъществява надзор върху банковата дейност;

            е) Представлява държавата пред международните финансови институции. Те изискват страната да се представлява пред тях двояко: 1) от министъра на финансите и 2) от председателя на БНБ, който е представител на държавата, но не и на правителството;

            ж) БНБ е касиер на държавата – касовото изпълнение на държавния бюджет става чрез ЦБ.

Последното правомощия БНБ може да делегира на ТБ, но повечето от изброените са изключителни правомощия и не могат да бъдат преотстъпвани.

            3) БНБ като гражданскоправен субект- влиза в това качество само по изключение. Това са правоотношения, в които БНБ влиза като останалите търговски банки, т.е. в качеството на търговец. Тези правоотношения се развиват на плоскостта на равнопоставеността – БНБ не участва в качеството си на власт. В тези случаи ЦБ осъществява или влогонабиране, или кредитиране, или друга банкова дейност.

            4) БНБ като паричен съвет. До валутен борд се стига при финансова криза в страната, когато традиционните фин. институции не са в състояние да провеждат стабилна финансова политика- установява се паричен съвет. Всъщност са възможни два варианта:

            а) Функциите на валутен борд да се възложат на специален орган, който досега не е съществувал.

            б) Тези функции да се възложат на ЦБ (по-точно на едно от трите ú основни управления).

Основните проявления на валутния борд:

            а) паричната маса, която е в обръщение трябва да съответства на конвертируема валута, към която е прикрепена националната; отнема се  автономията на националната банка в сферата на валутния резерв;

            б) забрана за кредитиране на бюджета– обикновено ЦБ кредитира бюджета, защото на правителството никога не стигат парите, а това води до висока инфлация;

            в) спиране на рефинансирането на търговските банки и т.н.

4. Устройство и органи.

            4.1. Устройство на БНБ. БНБ е юридическо лице със седалище София. Централната банка има възможност да открива клонове в страната и представителства в страната и в чужбина.

            4.2. Органи на управление на БНБ.

            4.2.1. Управителен съвет на банката – колективен орган, най важния орган. Той се състои от: 1) управител; 2) трима подуправители, които са шефове на трите основни управления “Емисионно”, “Банково” и “Банков надзор”; 3) трима членове, които се назначават от президента.

            1) Управителят и тримата подуправители се избират от НС и пред него полагат клетва, че ще спазват законите, ще осъществяват възложените им функции и ще пазят банковата и търговската тайна. Другите трима членове на управителния съвет полагат същата клетва пред президента.

            2) Членовете на УС имат 6^{-годишен} мандат.

            3) Законът съдържа изисквания за тяхната избираемост: а) български граждани; б) изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело и в) по отношение на тях да няма влязла в сила присъда за наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление и др.

            4) Предсрочно се прекратява мандатът на член на управителния съвет, когато: 1) е подал оставка; 2) е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; 3) с влязла в сила присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4) нарушил е установените ограничения за извършване на друга платена дейност и т. н.

            5) УС има най-големи правомощия във връзка с паричната и кредитната политика, валутния курс, лихвения процент, банковия надзор. Обобщено той притежава властнически и санкционни правомощия.

            6) Заседания, кворум, мнозинство.

            - УС заседава най-малко веднъж месечно. Той се свикваот управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му, може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете му . Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите, но с не по-малко от 4 гласа – т. е. квалифицирано мнозинство 1/2 +1.

            4.2.2. Управител на БНБ – едноличен орган на управление, притежаващ собствени правомощия, но на първо място има представителни функции (представлява банката в страната и чужбина). Управителят на БНБ организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които със закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите.

            4.2.3. Подуправители на БНБ.       По принцип заместниците в ДО не притежават собствени правомощия, но подуправителите притежават такива, затова те са самостоятелни органи на управление.  Оглавяват трите основни управления на БНБ :

            - "Емисионно" (поддържа пълно валутно покритие на общ. сума на паричните задължения на БНБ);

            - "Банково" (при възникването на системен риск за стабилността на банковата система осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условия, определени в ЗБНБ и в приетите от УС нормативни актове по дейността на банката.

            - "Банков надзор" (осъществява надзора върху банковата система.

Подуправителите организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.

            4.2.4. Главен ревизор на БНБ. Той е контролен орган. Избира се от УС и се одобрява от Сметната палата. В рамките на БНБ осъществява вътрешен финансов контрол. Главният ревизор: 1) оценява качеството на системите за вътрешен контрол, проверява функционирането на тези системи, тяхната надеждност; 2) проверява адекватността на съществуващите системи за защита на активите на банката; 3) проверява дали операциите на банката се извършват в съответствие с нормативните актове и с актовете на органите за управление на банката и т.н.