Homepage > Финансово право > Държавна финансова инспекция. Приключване на финансово контролното производство. Актове. Мерки за въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и причинени вреди.

Държавна финансова инспекция. Приключване на финансово контролното производство. Актове. Мерки за въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и причинени вреди.

Държавна финансова инспекция. Приключване на финансово контролното производство. Актове. Мерки за въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и причинени вреди.

Инспекционното производство преминава през четири етапа: 1) подготвителен етап; 2) проверочна дейност; 3) приключване на ревизията и съставяне на документ; 4) правни последици от ревизията.

Приключване на инспекцията и съставяне на документи: Инспекцията приключва с доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени с доказателства на инспект.орган /чл. 17 ЗДФИ/.

Докладът се нарича и основен документ- може да са или не констатирани нарушения, да са установени или не причинени вреди, а също и причини, довели до слабостите и условията за това. Докладът се довежда до знанието на ръководителя на проверявания обект и до лицата, отговорни за вредите и лица, срещу датиране и подписана разписка. Те могат от своя страна да дадат писмено становище. След което фин. Иснпектор се произнася с мотивирано писмено заключение в 7-дневен срок. Всички тези документи се представят в 3 дневен срок пред органа разпоредил инспекцията.

Въз основа на този акт по-нататък може да се търси отговорност от виновните лица, но не и имуществена отговорност. Следователно финансовата инспекция приключва с този акт, когато няма основание да се носи имуществена отговорност. Ако в резултат на направените констатации следва да се носи и имуществена отговорност, освен доклад се съставя и акт за начет. В този случай инспекцията приключва с два акта, защото те имат различно предназначение:

- с доклада се дава цялостна оценка на проверявания обект;

в акта за начет се описва само фактическият състав, който поражда имуществената отговорност (съставът на непозволено увреждане)./чл.22 от ЗДФИ/

Акт за установяване на нарушение- Финансовият контр. Орган е длъжен да състави Акт за нарушение за всички констатирани от него нарушения. Ако асм. Нарушения са извършени от 1 лице- всяко се описва в отделна точка. Ако са извършени от 2 или повече лица- Актът пак е само един като в отделни точки се описва кои лица за кое нарушение ще отговарят.

Общи белези на Актовете.

1) И трите са официални документи, съставени от държавен орган по повод извършена инспекция в едно правно регламентирано производство.

2) Могат да бъдат определени като констативни (установителни), защото констатират определени факти и обстоятелства с правно значение.

3) Не са индивидуални финансови актове по смисъла на АПК- сами по себе си не пораждат права и задължения-отнасят се към “подготвящите актове”- въз основа на тях се издават други – последващи актове (съдебни решения, наказателни постановления, и др.), които пораждат правата и задълженията.

4) Формата на всички е писмена- форма за действителност.

Съдържанието може условно да се раздели на две части:

- екзистенц-минимум от реквизити-орган, обект, ревизионен период и т. н.);

- допълнително съдържание, в завсисимот от направените констатации (вреди, произхот, и т.н.).

Връчване и възражения: Тези актове се връчват на лицата, които са били инспектирани. По тях могат да се правят писмени обяснения (възражения) в срок, определен от контролния орган. След като бъде направено възражение или изтече срокът за възражение, контролният орган прави писмено заключение към съставения документ.

Съхраняване на Актовете- от инспектирания обект до следващата финансова инспекция.

Функции на ревизионните документи.

1) Сезираща функция. Контролният орган изпраща актовете до определени органи (ръководителите на ведомства, съда и др.), за да се запознаят с тях - уведомява ги, сезира ги.

2) Доказателствена: отнася се само до акта за начет и е регламентирано в чл.22, ЗДФИ и чл.301, ал.1 ГПК, според които: фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното- презумция за достоверност. Съображенията за нейното установяване са следните :

По време на инспекцията се преглежда огромно количество документи, и актът за начет представлява синтезиран вид на проверената информация. Актът за начет е резултат от едно правно регламентирано дейност– инспекционното производство. То се осъществява от държавен орган, който притежава специални познания в тази област (по-компетентен е от съда, прокурора и т. н.)., а констатациите в акта са подкрепени с писмени доказателства. Ищецът (увреденото ЮЛ, което трябва да бъде обезщетено) само предявява пред съда този акт и това е достатъчно. Презумпцията за достоверност е една процесуална привилегия за увреденото лице, тъй като няма да трябва да доказва своите претенции. Презумпцията в полза на ищеца е оборима и ответникът (начетеното лице) има възможност да опровергава констатациите, т.е. тежестта на доказване е прехвърлена от ищеца на ответника.

3) Тези документи нямат обвинителна функция, в това число и когато са разкрити престъпления. В основата на обвинителния акт стои актът за начет, но в наказателния процес обвинителна функция има обвинителният акт, съставен от прокурора, а акта за начет е най-сериозното доказателство. Лицето ще носи и гражданска и админ.отговорност и по АПК и ГПХ- съдът се произнася с ДВА диспозитива

2. Мерки за въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и причинени вреди. Това е последният етап (4етап) от ревизионното производство. Той няма задължителен характер, защото по време на ревизията могат и да не се разкрият нарушения. По отношение на този етап от ревизионното производство се употребяват три термина с еднозначно съдържание: мерки за въздействие, правни последици от ревизията и реализация на резултатите от ревизията.

2.1. Видове мерки. Мерките най-общо могат да бъдат разделени на две групи:

Мерки спрямо проверяваната дейност (налагат се от министъра на финансите или упълномощени от него лица- контролът е външноведомствен).

1) Писмени указания на Ръководителите на проверяваните обекти със Заповед за реализация. Това са най-важните мерки, имат най-голяма правна стойност. Указанията трябва да бъдат в писмен вид, но задължителният характер се запазва – за неизпълнение на тези указания виновните длъжностни лица носят административнонаказателна отговорност по АПК / глоба/. Писмените указания се дават след откриване на нарушения или слабости, които за в бъдеще трябва да бъдат отстранени (указва се какво трябва да бъде направено). Адресат на указанията са тези лица, които по закон са задължени да отстранят слабостите; които отговарят за съответната дейност в ревизирания обект (ръководителят, главният счетоводител и др.). За да имат ефект, писмените указания трябва да бъдат: 1) конкретни; 2) изпълними; 3) скрепени със срок ; 4) разбираеми.

Писмените указания не подлежат на обжалване по съдебен ред.

Когато контролът е външноведомствен се дават писмени указания и то само при констатирана незаконосъобразност. Ако се издаде задължително указание (заповед), това би означавало контролният орган да изземе оперативна самостоятелност. Що се отнася до констатирани нецелесъобразности, по повод на тях могат да се правят само препоръки и сигнали.

Когато контролът е вътрешноведомствен (извършва се от орган в системата) и мерките за въздействие се предприемат от ръководителя на ведомството, не е необходимо той да прави писмени указания. Ръководителят издава заповеди в рамките на ведомството. Със заповед може да се нареди как да се действа и при констатирана нецелесъобразност.

Документите, в които се съдържат писмените указания, се пазят до следващата инспекция и новият инспектор се запознава най-напред с тях, при което проверява първо дали са изпълнени тези указания.

2) Предложение за спиране на някои действия, които водят до причиняване имуществени вреди на ревизираните обекти или до нарушаване на НА. Може да се отправи до ръководителя или до висшестоящия орган.

3) Предложение пред компетентните органи за отмяна на незаконни актове на ръководители на ревизираните обекти.

4)Предложение до ръководителите на ревизираните обекти да налагат дисциплинарно наказание по КТ за установено с акт нарушение. Може да се предложи на министърът на финансите да се преустанови трансфера на субсидии от бщджета към организацията.

Мерки спрямо виновните лица. Виновните лица трябва да носят някаква отговорност (4 вида юридическа отговорност /финансова отговорност няма/):

* Дисциплинарна отговорност- Налага се от ръководителя на ведомството само по отношение на лица, които са в трудово правоотношение: забележка, предупреждение за уволнение, уволнение. Дисц. Отг. може да бъде наложена в резултат на предложение от КО, или по инициатива на самия ръководител.

* Наказателна отговорност. Ако се разкрият данни за престъпления, се образува предварително производство, съставя се обвинителен акт и наказателният съд се произнася с присъда.

* Гражданска отговорност. В случай, че са налице имуществени вреди, необходимо е да бъдат възстановени (репарирани).

* Административна отговорност. Нормативната уредба се намира в ЗДФИ, Правилника за неговото прилагане и ЗАНН. Директорът на агенцията издава наказателно постановление В закона са посочени 7-8 състава на административни нарушения, за които се налага такава отговорност. Процедурата, т.е. съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН.