Държавна и общинска собственост.

 

Чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България определя, че собствеността у нас има две форми: частна и публична.

Когато държавата се проявява със своите властнически правомощия, тя трябва да притежава такива вещи, които да ай дават възможност да упражнява своята власт, да задоволява интересите на цялото общество, на своите граждани. Чрез тези вещи и функцията, която те обслужват, се изразява един стабилитет, суверенитет на държавата и нейното място в обществото. Поради това, тези вещи имат своя собствена характеристика.

Държавната собственост бива публична държавна собственост и частна държавна собственост.

Вещите, включени в държавната публична собственост са точно определени и изрично посочени в чл. 2 ал.2 и § 6 а ЗДС.

1.Вещите, определени като “изключителна държавна собственост”. Те са изброени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Тук са включени такива богатства, които може да бъдат притежание само на българската държава, поради всеобщата им полза и важност. За да бъдат включени посочените вещи и ресурси в категорията на изключителната държавна собственост, конституционният законодател изисква два критерия: да са с национална публичноправна зависимост и да имат всеобща полезност.

В сила е вече и Законът за горите.Член 7 ал. 2ЗГ определя , че гори – изключителна държавна собственост са: горите в териториите от 200 метровата ивица покрай нашата граница, включително и островите по гранични реки; горите в защитените територии, полезащитните горски пояси.

Парковете с национално значение и природните резервати, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост са изключителна държавна собственост.

Подземните богатства по смисъла на чл.3 от Закона за подземните богатства са изключителна държавна собственост.

Вещите, върху които държавата осъществява суверенни права. Те с изчерпателно изброени в ал. 2 и 3 на чл. 18 КРБ.

Вещите, които са свързани с държавния монопол, установен със закон в посочените от ал.4 на чл.18 КРБ области и случаи.

А/държавен монопол може да се установи само със закон, но не и с под законов акт;

Б/държавен монопол може да се установява само в изчерпателно посочените от Конституцията области. С § 10 от закона за далекосъобщенията се установява държавен монопол върху предоставяне на:обикновена телефонна услуга между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа, до 31 декември 2002 г, линии под наем при публично известни условия до 31 декември 2002 г.

Имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им – чл. 2 ал1 т.2 ЗДС.

Съобразно иманентната същност на държавата, тя трябва да упражнява редица свои функции. Изпълнението на тези функции се извършва от конституционно установените органи в конкретни сгради. В тази категория влизат сградите, в които упражнява своите функции.

5 Други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване чл. 2 ал.2 т.4 ЗДС.

Има за цел да включи в обсега на разглеждания вид собственост всичко онова, което изрично не е обхванато от посочените дотук групи, но което по своето предназначение, изисква да бъде публична собственост.

Характеристика на вещите, включени в публичната държавна собственост не подлежащи на разпоредби и д-ия.

Включването на една вещ в категорията на публичната собственост е свързано с много сериозни и категорични правни последици. Включените тук вещи не може да се отчуждават. Върху тях не може да се учредяват ограничени вещни права. Те не може да бъдат обременявани с тежести. Те не може да бъдат придобити по давност от другите правни субекти. Имотите - публична държавна собственост не може да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.

Тези вещи се ползват само съобразно предназначението им за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Тези вещи се използват свободно, но само съобразно тяхното предназначение. Стопанското използване на някои от тези вещи се осъществява по реда, предвиден в Закона за концесиите и други закони.

Частна държавна собственост.

Съгласно чл.2, ал.3 ЗДС всички вещи извън посочените като публична собственост – “други държавни имоти и вещи” - са частна държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са също така частна собственост на държавата. Частната държавна собственост са и всички вещи, които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които са общинска собственост.

Характеристика на вещите, включени в честната държавна собственост.

С вещите, включени в частната държавна собственост държавата се явява с качеството на обикновен участник в гражданския оборот. По отношение на тези вещи, държавата има и си запазва трите правомощия, съдържащи се в абсолютното право на собственост. По отношение на тях се прилагат общите правила на правото на собственост и ограничените вещни права. Тези вещи могат да бъдат придобивани по давност от другите правни субекти.

Съгласно чл.14 ЗДС и чл. 15 ППЗДС предоставеното право на управление върху имоти и вещи – държавна собственост включва правото на държавното юридическо лице да упражнява върху тях право на управление и владение от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, в пределите на закона.

Частната собственост се предоставя безвъзмездно за управление на юридически лица и организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението на вещта със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Движимите вещи, включени в разглежданата категория се предоставят безвъзмездно на държавни юридически лица и други организации на бюджетна издръжка със заповед на областния управител, а когато тяхната стойност надхвърля определената от МС , е необходимо съгласието и на министъра на финансите.

Когато става дума за разпореждане с вещи, обект на държавна собственост, са изключени онези вещи, които са включени в публичната собственост. Съгласно съдържанието на правомощието на разпореждане , което е един от елементите на субективното право на собственост, то може да намери израз в няколко възможности, които ще бъдат разгледани последователно.

1.Основната правна сделка е покупко-продажбата на една вещ. Правната уредба намираме, както в закона, така и в правилника за неговото приложение.

А/Съгласно сегашната регламентация, продажбата на недвижимите имоти се извършва от съответния областен управител, въз основа на проведен търг. Провеждане на търг при условия и ред, определени от Министерския съвет, след което се издава заповед на областния управител, последвана от договор за покупко-продажба и се плаща дължимата сума. Когато предмет на сделката е недвижим имот, стопанисван от ведомство, е необходимо и съгласието на съответния ръководител. Имот, чиято балансова стойност надхвърля 70 млн.лв. В този случай е необходимо решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството , последване от заповед на министъра и договор, сключен с него.

Б/Специална уредба е предвидена за продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи.

В/ППЗД в чл. 136 и сл. Създава специален ред при разпореждането с конфискувани и отнети в полза на държавата недвижими и движими вещи. Недвижими имоти се извършва на търг чрез плащане изцяло в брой. Движимите вещи се продават по пазарни цени.

Г/Съгласно чл. 61 ЗДС разпореждането с движими вещи – машини, - предоставени на ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на съответното ведомство.

2.Замяна. Съгласно ЗДС и правилника за прилагането му е допустимо да се извърши замяна на имот – частна държавна собственост, с недвижим имот – собственост на физически или юридически лица.

З.Безвъзмездно прехвърляне. Що се отнася до чл. 54 ЗДС се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Искане за такова прехвърляне се прави чрез областни я управител, който дава мотивирано становище. Договорът се сключва с областни я управител и се вписва при съдията по вписванията.

Движимите вещи чл. 28 съгласно него такива може да бъдат предоставени безвъзмездно на ведомства и други организации на бюджетна издръжка. Допустимо е прехвърлянето и на общини.

4 Съгласно чл. 43 ЗДС делбата на съсобствен недвижим имот се включва в правомощието на разпореждане на държавата.

Делбата се извършва , както по съдебен ред, така и доброволно. Когато държавата е съсобственик на една вещ, която е предмет на съдебна делба, намират приложение съответните правила на ГПК.

Доброволната делба на съсобствен недвижим имот може да бъде както договорна, така и в един висящ съдебен процес. Доброволната делба се извършва със съгласието на областни я управител или ръководител на ведомството. След уточняване на всички въпроси, областният управител издава заповед за доброволна делба, извършва се плащането и правната сделка се оформя в договор. Когато доброволната делба не е в интерес на държавата ,областният управител , респективно ръководителят на ведомството, не дават съгласие.

5. Ползване. По принцип върху обектите на публичната държавна собственост не може да се създава правото на ползване. Бихме могли да говорим главно за концесия. Възможно е учредяване право на ползване върху обектите на частната държавна собственост. Този вид вещи могат да бъдат обект на разпореждне, така и върху тях може да се учредява правото на ползване. Правото на ползване върху недвижим имот се учредява със заповед на областния управител, съгласно чл.56 ЗДС за срок не по-дълъг от 10 години и след провеждане на търг или конкурс. Когато областният управител издава съответната заповед, той определя не само лицето, но обекта и цената.

Когато се учредява правото на ползване върху един недвижим имот безвъзмездно е необходимо съгласието на Министерския съвет.

Член 73 ППЗДС съдържа една специфична разпоредба. Право на безвъзмездно ползване върху недвижим държавен имот се учредява на централните ръководства на синдикалните организации за изпълнение на техните функции с решение на Министерския съвет.