Сервитути.
Понятие и видове
Правото на собственост дава на носителя си пълна власт върху една вещ в рамките, определени от закона.
Ограничените вещни права върху чужда вещ са права, които може да бъдат обсъдени от две страни. От гледище на техния носител те дават частична власт върху чужда вещ с право на ползване или владение. Обратно погледнато, за собственика е налице едно ограничение на неговата власт и на неговите правомощия върху собствената му вещ.
Наред със суперфикцията, сервитутите са ограничени вещни права с голямо приложение.
Обективното право, както и вещноправната теория разделят сервитутите на две основни групи:
-поземлени сервитути при които е наложена тежест върху един имот за служенето и ползването на друг недвижим имот.
-Лични сервитути, които са учредени в полза на едно лице каквито са плодоползването, употребата и обитаването. Някои от тях са непрхвърляеми и ненаследими, други са прехвърляеми и наследими.
-Поземленият сервитут не е свързан със задоволяване на лични нужди на правен субект, а с нуждите на един имот, чието нормално или по-добро обслужване осигурява. При личните сервитути е налице един правен субект, в чиято полза е учреден сервитутът или чийто нужди и интереси той задоволява.