Същност на собствеността.

В правната доктрина повечето автори избягват да дават конкретно определение. Към това понятие се подхожда предимно описателно. Законодателствата се стремят да дават конкретна дефиниция, но често тя е непълна.

Чл.29 ЗИСС беше възприел френското легално определение. В него се акцентира на правото на пълна власт върху конкретна телесна вещ.

Чл.29 ЗИИС – Собственост е правото на ползуване и на разпореждане с вещите по най-безусловен начин, стига само да се не прави с тях някои употребление, което законите или правилниците забраняват.

Собствеността на субективно право

Има абсолютни и относителни субективни права. Относителни субективни права са тези, които са отправени срещу конкретно определени лица, между които се пораждат права и задължения.

Абсолютни са тези субективни права, които са отправени спрямо всички други правни субекти. Те нямат право да извършват действия, с които да накърняват правомощията на носителя на субективното право. Най-характерното абсолютно субективно право е собствеността. Собственикът има пълните права върху своята вещ. Собствеността видимо е абсолютна и в тези свои качества е защитима. Но въпреки това упражняването на това право не е неограничено.

Съгласно единия възглед собствеността дава пълна власт върху една вещ при ограничения, които са външни на понятието за собственост. Другото виждане приема, че ограниченията трябва да бъдат включени в понятието и същността на собствеността.

Първият възглед се приема за доминиращ, защото се счита, че само по този начин може да се разграничи собствеността.

Съдържание на собствеността

Собствеността е право на пълна фактическа и юридическа власт върху една вещ, противопоставима на всички трети лица, включваща правомощията на разпореждане, владение и ползване, доколкото тези правомощия не са ограничени от правните норми.

Когато говорим за съдържанието на вещното право на собственост, трябва да изхождаме от това, че собствеността дава най-пълната юридическа власт върху една вещ.Това е най-обширното вещно право.

Съдържанието на правото на собственост обхваща фактически и юридически три правомощия: на разпореждане, на владение и на ползване.

Правомощието на разпореждане трябва да се схваща на две различни нива.

Едното е в правната сфера. То се изразява в основаната на законите възможност на собственика да извършва сделки със собствената си вещ. Самото право на собственост обаче, не може да се прекрати.

Второто е в друга посока. Става дума за възможността от всякакво фактическо разпореждане с вещта. Собственикът на една вещ може да я унищожи , да я ликвидира.

Правомощието на владение означава упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя собствена. Това правомощие се изразява в материални или фактически действия,свързани с владението на конкретната вещ. Целта на упражняване на фактическата власт е да се получават съответните облаги от вещта и се задоволяват определени интереси.