Право на собственост върху земеделски земи.
Това са земите, предназначени за земеделско производство,които:
-не се намират в строителните граници на населените места и други селищни образувания, в промишлените , курортните и туристическите комплекси, селищните образувания;
-не са включени в горския фонд, определен със ЗГ;
-не са застроени с промишлени , почивни, здравни, складови и други подобни сгради, със сгради на религиозни общности или на други обществени организации;
-не са заети от открити мини, кариери, съоръжения за общо ползване.
Цел – да се разграничи земеделската земя като самостоятелен фонд от другите два фонда: този на населените места и този на горите.
Субекти на вещното право на собственост
На първо място се поставят гражданите, след което като носители на вещното право на собственост се посочват държавата, общините и юридическите лица.
Член 21 от Конституцията постановява, че земята е основно национално богатство, а обработваемата земя се използва само за земеделски цели.
В чл. 4 ЗСПЗЗ се съдържа едно доуточняване. Земеделските земи се ползват само съобразно с тяхното предназначение, защото се изхожда от характеристиката на тази част от територията на нашата страна. Конституцията с чл.21 допуска промяна на предназначението на земеделска земя по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон. Това е Законът за опазване на земеделската земя от 1996г.