Владение.

“Владението е фактическо състояние, което се изразява в държането на една вещ по един изключителен начин и в извършването върху нея на същите материални действия на употреба и ползване, каквито би извършил собственикът”. Владеенето има два компонента: външната власт и волята /намерението/ на притежателя да има вещта за себе си.

Владеенето е възможно както върху движими, така и върху недвижими вещи. То е възможно и върху права.

Владението не е вещно право. То е физическа власт върху една вещ.

Владението включва в себе си два елемента: единият, материален, другият, вътрешен. За да има владение, трябва и двата елемента да са налице.

Корпусът е сборът от фактите, които показват и съставляват владението( Владението е упражняване на фактическа власт върху една вещ.Владението подлежи на защита, за да бъде предмет на такава, трябва да е налице трайно състояние. Упражняването може да се осъществява лично или чрез трето лице, което обаче да бъде изразител на волята на титуляра.

Анимусът е намерението на лицето, което владее конкретната вещ, да действа за своя собствена сметка и да държи вещта като собствена. При упражняването на фактическа власт съществуването на анимуса се предполага. Той сам за себе си не е установим.

И като извод на всичко казано можем да приемем, че владението върху една вещ е упражнявана лично или чрез другиго фактическа власт върху нея с намерението да се държи вещта като собствена.

Владението може да се упражнява лично или чрез друго лице. Пряко владение има лицето, което непосредствено и лично упражнява своето вещно право. Посредствено владение има, когато лицето пряко не владее вещта, а упражнява правата си чрез друго лице.

Много често, особено в говоримия език се смесват двете понятия – собственост и владение. Докато собствеността е абсолютно право на господство върху една вещ, фактическо властване върху една вещ, без да се търси на кого принадлежи юридически.

Сегашната концепция за съотношението между владението и държането се базира на римскоправните виждания.

Държането за разлика от владението винаги е законно.

Владението е фактическата власт върху една вещ с намерението тя да се държи като собствена. Държането е фактическата власт върху една вещ, която едно лице държи от името на друго лице с намерението или съзнанието, че вещта не е негова.

Държателят упражнява своите права в името на владелеца. Той е функция от последния. Владелческите искове са предоставени на владелеца, а не на държателя.

Държателят упражнява правата на владелеца. Държателят държи вещта за толкова време, за колкото вещта му е предоставена. Самият договор определя срока. Този срок може да бъде продължен от владелеца.

Държането се придобива по силата на договор или на закона.

С определено предимство и право се ползва онзи владелец, който има законно владение върху една вещ.